Едната отказала да се омъжи за бъдещия крал. Другата се омъжила за човека, който пазел тайните на кралицата. Третата получила принца, световната слава и една от най-неспокойните съдби на XX век. Сара, Джейн и Даяна израснали в дом, където момчетата наследявали къщите, а момичетата трябвало да намерят подходящи съпрузи. И както се случва в старите приказки, най-бляскавата съдба изобщо не се оказала най-щастливата.
Момичето, което трябвало да бъде момче
На 1 юли 1961 г. в Парк Хаус, просторната къща в кралското имение Сандрингам, Франсис Спенсър родила момиче. Бебето било здраво, със светла коса и сини очи. Имало две по-големи сестри, богати роднини, фамилия с четиривековна история и всички удобства, които можел да предложи животът на британската аристокрация. Но при раждането му никой дори не бил подготвил женско име. Семейството очаквало син.
Това било третото момиче на Джон и Франсис Спенсър, а непосредствено преди него се случила трагедия. На 12 януари 1960 г. Франсис родила момче, наречено Джон. Детето живяло само около десет часа. Родителите били съсипани от загубата, но тя имала и второ, неприятно измерение. Джон Спенсър бил наследник на стара графска фамилия. Титлата се предавала по мъжка линия и бъдещото положение на рода зависело от наличието на мъжки наследник. След смъртта на малкия Джон семейството отново чакало момче. Вместо това се родила Даяна. Името ѝ било избрано няколко дни по-късно — Даяна Франсис.
Никой не я предпазил от семейната история. Даяна израснала със знанието, че е трябвало да бъде момче. Че преди нея имало две момичета, че едно момченце умряло и че когато тя се появила, надеждите за наследник отново били попарени. Нейни биографи, включително Розалинд Кауърд, разговаряла с майка ѝ, потвърждават колко силно семейството желаело син. Франсис оспорвала извода, че заради това не е обичала Даяна. Но според Кауърд самата Даяна несъмнено се чувствала нежелана.
Франсис била изпратена на прегледи при специалист на лондонската Харли Стрийт. Трябвало да се установи защо не успява да роди здраво момче. Подобно унижение звучи още по-абсурдно днес, когато знаем, че полът на детето се определя от сперматозоида на бащата, но тогава вината често се стоварвала върху майката. Особено в семейства, където отсъствието на наследник можело да промени съдбата на титли, земи и цели имения.
В този свят момичетата не наследявали къщата. Те наследявали маниери, връзки, рокли, очаквания и един мълчалив урок: да се справят сами и да намерят мъж, който може да поддържа живота, за който са възпитани. Не било необходимо непременно да блестят в науките или да изграждат големи професионални кариери. Добро училище, приличен френски, умение да водят разговор, да организират домакинство и да се държат в обществото — това било образованието, което мнозина от техния кръг смятали за достатъчно. Очаквало се да се омъжат добре, да родят деца, за предпочитане синове, и да създадат собствени домове, оставяйки титлата и наследствените права на най-големия брат. Неписаните закони били безжалостни. Момичето можело да е най-умното или най-преданото от децата. Графската титла пак отивала при момчето.
На 20 май 1964 г. Франсис най-после родила здрав син — Чарлз Едуард Морис Спенсър. Момчето получило бъдещето и мястото си в родословното дърво още с първия плач. Тридесет и три години по-късно същият този син щял да произнесе едно от най-запомнящите се слова в Уестминстърското абатство — на погребението на сестрата, чието раждане някога било посрещнато с разочарование.
Майката, която загубила децата си
Родителите на трите момичета се оженили през юни 1954 г. в Уестминстърското абатство. Франсис Рош била едва осемнадесетгодишна, а Джон Спенсър — тридесетгодишен. Той бил наследник на графската фамилия, служил като адютант на Джордж VI и по-късно на Елизабет II. Тя произхождала от семейство с близки връзки с кралския двор. Майка ѝ, лейди Рут Фермой, била доверена приятелка и придворна дама на кралицата майка. На сватбата присъствала самата Елизабет II.
Бракът започнал бляскаво, но не бил щастлив. Разликата във възрастта, семейният натиск за наследник, смъртта на новородения Джон и постепенно влошаващите се отношения оставили дълбоки следи. През 1967 г. Франсис се влюбила в Питър Шанд Кид, наследник на състояние от производството на тапети, и напуснала съпруга си. Последвалата раздяла разделила и четирите деца. Сара била на дванадесет години, Джейн — на десет, Даяна — на шест, а Чарлз — на три. По-големите момичета вече познавали пансионите и често отсъствали от семейния дом. Даяна и малкият ѝ брат чакали майка си да се върне.
Разводът завършил през 1969 г. с ожесточено дело за попечителството. Джон спечелил правото децата да останат при него. Сред свидетелите срещу Франсис била собствената ѝ майка — лейди Рут Фермой. Бабата подкрепила зет си пред дъщеря си, която вече била нарушила няколко от най-важните правила на своята среда: напуснала съпруга си, влюбила се в друг мъж и изложила семейния живот пред съд. По-късно Франсис описвала загубата на попечителството като едно от най-тежките преживявания в живота си. Омъжила се за Питър Шанд Кид и с времето се установила в Шотландия. Децата посещавали майка си, но ежедневието им останало при бащата.
През 1975 г. Джон наследил титлата осми граф Спенсър и семейното имение Алторп в Нортхамптъншър. Четирите деца напуснали Парк Хаус и се преместили в огромното родово седалище, чиито коридори били пълни с портрети, мебели, книги и спомени за хора, управлявали земите на фамилията в продължение на столетия. (За Алторп, посещението ми там и личната среща с граф Спенсър разказвам в пътеписа „Алторп — където лежи Даяна, принцесата на Уелс“.)
Година по-късно баща им се оженил отново. Новата графиня се казвала Рейн.
Мащехата, с която воювали — и с която Даяна се сприятелила
Рейн била дъщеря на Барбара Картланд, прочутата писателка на любовни романи, чиито героини обикновено намирали щастието в прегръдките на богати и благородни мъже. Самата Рейн вече имала богат обществен и политически опит. Била енергична, властна и общителна жена, с вкус към пищните интериори, ярките цветове и скъпите вещи. През 1976 г. се омъжила за Джон Спенсър и се настанила в Алторп.
Децата я посрещнали с открита враждебност. Нарекли я Acid Raine („Киселинната Рейн“) — игра на думи с името ѝ. Особено дейна в съпротивата била Сара, най-голямата дъщеря, достатъчно пораснала, за да се превърне в нещо като водач на семейния фронт срещу мащехата. Не била невинна наблюдателка на чужда война, а една от най-решителните участнички в нея. Децата смятали Рейн за натрапница, която променя дома им и обсебва влиянието върху баща им. Рейн, от своя страна, очевидно нямала намерение да бъде тиха и незабележима втора съпруга.
Тя се заела с управлението на Алторп. Имението било великолепно, но скъпо. Покривите, градините, персоналът, ремонтите и огромните стаи изисквали средства, които миналата слава не можела да осигури. Рейн продавала част от семейните ценности и колекции, а някои от интериорите преустроила според собствения си вкус — с розово, позлата и декоративен разкош, който по-късно Чарлз Спенсър описвал с нескрит ужас. Децата я обвинявали, че разпродава наследството им. Тя смятала, че спасява имение, което трудно се издържа.
През 1978 г. Джон Спенсър получил тежък мозъчен кръвоизлив. Дълго време лекарите не били сигурни дали ще оцелее. Рейн останала до него, търсела лечение и се грижела за възстановяването му с упоритост, която по-късно признавали дори нейни противници. Джон живял още почти четиринадесет години. Но децата обвинявали мащехата си, че ги държи далеч от баща им и контролира посещенията.
Даяна стигнала особено далеч. През 1989 г., около сватбата на брат си Чарлз, между нея и Рейн избухнал тежък спор, свързан с отношението към Франсис, първата съпруга на графа. По свидетелствата в документалния филм на Channel 4 („Ченъл 4“), както и според собствените по-късни думи на Даяна, тя блъснала мащехата си по стълбището. Рейн паднала и била наранена. Подобен епизод трудно се побира в портрета на безупречна приказна принцеса, но семейните войни рядко произвеждат безупречни герои.
И ето един от най-ироничните обрати: към края на живота си Даяна станала извънредно близка тъкмо с омразната мащеха. След смъртта на баща ѝ през 1992 г. и разпадането на брака с Чарлз двете постепенно намерили общ език. Според биографичните свидетелства именно Даяна направила крачката към помирението и поканила Рейн на обяд в Кенсингтънския дворец. Започнали да се срещат редовно, да обядват заедно и да разговарят често по телефона.
Ингрид Сюърд пише, че Рейн се превърнала в една от най-доверените ѝ приятелки. Даяна дори ѝ казала, по думите на Сюърд, че предпочита да разговаря с нея, вместо с родната си майка. Години след смъртта на принцесата Рейн също говорила за приятелството им и за това как Даяна идвала да седи на дивана ѝ и да споделя тревогите си. Жената, която някога била хвърлена по стълбите на Алторп, в последните години слушала съкровените признания на своята доведена дъщеря. „Киселинната Рейн“ се оказала по-добра довереница от много по-приемливи хора в дворцовото обкръжение.
Сара — момичето, което не поискало принца
Най-голямата дъщеря, Сара, била червенокоса, темпераментна и самоуверена. Яздела добре, движела се свободно сред младата британска аристокрация и привличала вниманието много преди светът да научи името на малката ѝ сестра. В началото на седемдесетте години именно Сара изглеждала най-вероятната кандидатка за някой особено изгоден брак.
Но тя имала и своите неприятности. По биографични сведения била отстранена от пансиона Уест Хийт заради нарушение на дисциплината, свързано с пиене. Страдала от анорексия и преминала лечение. През седемдесетте години говорила за заболяването си пред журналисти — необичайна откровеност за жена от нейния произход, когато подобни проблеми често били прикривани дори вътре в семейството.
През 1977 г. Сара започнала да излиза с принц Чарлз. Двамата посещавали светски събития, били заедно на ски в Клостерс и участвали в ловни излети. Пресата започнала да пресмята вероятността червенокосата дъщеря на граф Спенсър да стане бъдещата кралица на Великобритания.
През ноември същата година Сара завела принца на лов в Алторп. Там той срещнал Даяна, която била шестнадесетгодишна ученичка и се била прибрала за ваканцията от пансиона си. За принца тя била просто по-малката сестра на момичето, с което излизал. Срещата не приличала на обещание за приказна сватба. Просто млад аристократ посетил семейството на жена, с която се срещал, и се запознал с нейната сестра.
През 1978 г. Сара решила да поговори с журналисти. В интервю за списание Woman’s Own („Женски свят“) разказала за отношенията си с Чарлз и собствените си чувства. Казала, че се забавлява добре с него, но не е влюбена. И добавила изречение, което пресата не забравила: нямало да се омъжи за човек, когото не обича, независимо дали той е боклукчия, или крал на Англия. Думите били толкова необичайни, че американското списание TIME („Тайм“) ги цитирало още през май 1978 г.
Принц Чарлз според многобройни сведения бил разгневен от публичното обсъждане на връзката им. Отношенията приключили. Сара не изгубила сигурна корона, защото няма доказателства принцът някога да ѝ е предлагал брак. Тя просто отказвала да разглежда престолонаследника като награда, достатъчна сама по себе си. И се държала така, сякаш има правото да избира — нещо напълно естествено днес, но далеч по-неудобно за обкръжението на бъдещ крал през 1978 г.
През май 1980 г. се омъжила за Нийл Маккоркодейл, земевладелец от Линкълншър и бивш офицер от Колдстриймската гвардия. Фамилията му имала далечна роднинска връзка с тази на мащехата Рейн, родена също Маккоркодейл. Една доста иронична семейна подробност: жената, която била сред най-ревностните противнички на Рейн, приела фамилното име на неин роднина. Сара се установила в Линкълншър и родила три деца — Емили, Джордж и Силия.
Година след нейната сватба по-малката ѝ сестра се омъжила за същия принц, когото Сара открито отказала да разглежда като подходящ съпруг. Сара не изчезнала от живота на Даяна. През деветдесетте години станала нейна допълнителна придворна дама и я придружавала на официални посещения, помагала с цветята и организацията. Жената, която някога излизала с бъдещия крал, сега стояла до неговата съпруга. Няма надеждни доказателства, че Сара ѝ завиждала за този брак или желаела да си го върне.
Между двете имало и друга, по-болезнена прилика. Сара вече била преживяла анорексия, когато Даяна започнала да страда от булимия по време на годежа и брака си. Причините за хранителните разстройства са сложни и не могат да бъдат сведени до един семеен спомен. Но две от трите дъщери на Спенсър преживели тежки нарушения в храненето, докато обществото около тях очаквало да изглеждат безупречно и да запазват самообладание при всякакви обстоятелства.
Джейн — жената, омъжена за двореца
Сред трите сестри Джейн останала най-малко позната на широката публика. Родена през февруари 1957 г., тя била сдържана, прилежна и добре образована. За разлика от Сара не търсела вниманието на светските хроникьори. Много рано се научила да пази личния си живот и не изгубила този навик дори когато семейството ѝ се оказало в центъра на един от най-големите кралски скандали на века.
През април 1978 г. Джейн се омъжила за Робърт Фелоуз, шестнадесет години по-възрастен от нея. Баща му бил управляващ кралските земи в Сандрингам и семейство Фелоуз отдавна имало близки отношения с монархията. Робърт вече работел в Бъкингамския дворец като помощник частен секретар на кралицата. На сватбата присъствала Елизабет II. Даяна била шаферка.
През 1986 г. Робърт станал заместник частен секретар, а през 1990 г. — частен секретар на кралицата, една от най-влиятелните длъжности в кралското домакинство. През неговото бюро минавали важни документи, отношенията с правителството и голяма част от решенията, чрез които дворецът поддържал спокойния си публичен образ. Точно по това време бракът на Даяна и престолонаследника започнал да се разпада пред очите на цялата страна.
Джейн се оказала в неловко положение. Нейният съпруг бил длъжен да пази интересите на двореца. Нейната сестра водела все по-открита борба срещу същата институция. Семейство Фелоуз живеело в Кенсингтънския дворец, недалеч от апартаментите на Даяна. Децата им се познавали, а Даяна била кръстница на най-голямата дъщеря на Джейн — Лора. В семейството имало още две деца — Александър и Елинор.
През 1992 г. Андрю Мортън публикувал Diana: Her True Story („Даяна: Нейната истинска история“). Книгата разкрила тежките проблеми в кралския брак, булимията, нещастието на Даяна и отношението ѝ към двореца. Принцесата публично отричала да е участвала в подготовката. Действителността била друга: записала отговорите си на въпроси и тайно ги предала чрез посредник на автора.
Робърт Фелоуз бил сред хората, получили уверение, че Даяна няма участие. Той предал тази информация нататък и когато истината започнала да излиза наяве, се оказал в крайно неприятно служебно положение. Според биографични сведения предложил оставката си, но кралицата не я приела. За Джейн положението било още по-деликатно. Даяна започнала да гледа с подозрение на дома на сестра си, защото знаела на кого служи Робърт. Не било лесно да разговаря откровено в къща, чийто стопанин отговарял за интересите на кралицата.
Но няма доказателства Джейн да е предавала семейни тайни на съпруга си, за да навреди на Даяна. Не издавала разобличителни книги, не давала сензационни интервюта и не участвала в публичната война. Мълчанието ѝ понякога се тълкувало като студенина, друг път като лоялност към двореца. Можело да бъде и изборът на жена, която не смята семейните разправии за подходящо занимание пред телевизионните камери.
След интервюто на Даяна за Panorama („Панорама“) през ноември 1995 г. отношенията с двореца станали още по-сложни. Даяна говорила за Камила Паркър Боулс, за брака си и за самотата си пред милиони зрители. Робърт Фелоуз отново бил сред хората, които трябвало да се справят със служебните последици. Години по-късно разследването на лорд Дайсън установило, че журналистът Мартин Башир е използвал измамни методи, включително фалшифицирани банкови документи, за да получи интервюто. Брат ѝ Чарлз изиграл важна роля за разкриването на тази история.
Джейн никога не пожелала публично да обяснява как е преживяла годините, когато съпругът ѝ служел на двореца, а сестра ѝ го обвинявала за собственото си нещастие. Робърт останал частен секретар на кралицата до 1999 г., получил благородническа титла и починал през юли 2024 г. Джейн продължила живота си извън светлините на прожекторите.
Лицето ти вече е върху чаените кърпи
Когато през февруари 1981 г. обявили годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър, трите сестри вече били в различно положение. Сара била омъжена за земевладелец в Линкълншър. Джейн живеела в близкия дворцов кръг. Даяна, едва деветнадесетгодишна, се готвела да стане съпруга на бъдещия крал.
Тя не била особено подготвена за този живот. Нямала висше образование, не се отличавала с академични успехи и дотогава работела с малки деца в Лондон. В пансиона Уест Хийт не била сред най-добрите ученички, но се справяла по-добре със спорт, музика, танци и занимания, свързани с деца. Подобна биография не изглеждала недостатък за бъдещата принцеса. Произходът, младостта, красотата и подходящото семейство тежали много повече от дипломите.
Дворецът организирал церемония, която щяла да бъде гледана по целия свят. Производителите на сувенири вече продавали чаши, чинии, картички, кутийки, плакати и кухненски кърпи с лицата на принца и неговата годеница. Магазините подреждали витрините си, а цяла индустрия се готвела да печели от най-очакваната британска сватба. Междувременно Даяна започнала да разбира, че годеникът ѝ поддържа особена близост с Камила Паркър Боулс. Една гривна, приготвена за Камила, предизвикала силното ѝ подозрение и ревност.
Според разказа, който Даяна записала години по-късно за Андрю Мортън, тя отишла при сестрите си и заявила, че не може да се омъжи за Чарлз. Че всичко е станало непоносимо и иска да се откаже. Тогава получила знаменития отговор: късно е, лицето ти вече е отпечатано върху чаените кърпи.
Сара и Джейн никога не потвърдили публично точните думи, но разказът идва от самата Даяна. И в него има нещо характерно за средата, в която трите били възпитани. По-големите гледали на предстоящата сватба далеч по-прагматично от малката. Даяна мислела за чувствата си, за гривната и Камила. Сара и Джейн виждали вече организирана държавна церемония, договорени задължения, хиляди гости, огромни разходи и публично обещание, чието отменяне щяло да разтърси семействата и двореца. В техния свят човек не разваля подобна сватба няколко дни преди церемонията, защото е открил, че любовта не е точно такава, каквато я е очаквал. Двете сестри едва ли имали нужда да злорадстват. Те просто били научени да преценяват последиците.
Сара вече била заявила пред журналисти, че не иска да се омъжи за Чарлз, ако не го обича. Но направила този избор, преди да има годеж, отпечатани сувенири и определена дата за сватбата. Даяна се опитвала да отстъпи, когато приготовленията вече били завършени. Тя можела да бъде сърдечна, щедра и непосредствена, но и импулсивна, ревнива, непредвидима в личните си решения. По-големите ѝ сестри изглеждали далеч по-добре приспособени към хладните правила, сред които били израснали.
На 29 юли 1981 г. Даяна влязла в катедралата „Сейнт Пол“ с пищната си рокля и огромен шлейф. На главата ѝ блестяла семейната тиара Спенсър. Пред телевизорите седели стотици милиони зрители. Сватбата се състояла, а кухненските кърпи продължили да се продават.
Братът, който наследил едно малко кралство
Когато Джон Спенсър починал през март 1992 г., синът му Чарлз бил на двадесет и седем години. Наследил титлата девети граф Спенсър и фамилното имение Алторп — едно от най-известните частни владения в Англия.
Алторп трудно може да се нарече просто къща. Цялото имение обхваща хиляди акри, включително земеделски земи, гори, паркове, градини, стопански сгради и жилища. Главната сграда има около деветдесет стаи. Семейство Спенсър притежава земята от 1508 г. През столетията там са натрупани картини, книги, мебели и произведения на изкуството. Отвън подобно наследство изглежда като приказно богатство. На практика поддръжката му е непрестанно, тежко и скъпо начинание: покриви, инсталации, отопление, реставрация, охрана, земи, персонал и данъци. Самият Чарлз неведнъж е разказвал за трудностите по възстановяването на къщата и необходимостта да използва различни търговски начинания, за да финансира ремонтите.
Чарлз получил огромно имение, но с него и задължението да го запази. По-големите му сестри не наследили подобна собственост. Старият семеен ред бил спазен до последната подробност. След раздялата с принц Чарлз Даяна поискала да живее в Гардън Хаус — къща на територията на Алторп. Брат ѝ първоначално бил склонен да я предостави, но впоследствие оттеглил предложението, позовавайки се на необходимостта тя да бъде използвана от служител и на неизбежните проблеми с полицията и пресата.
Оттук тръгнала историята, че братът, който притежавал имение с размерите на малко село, не пожелал да даде на сестра си една къща. Версията се разказвала години наред и станала особено популярна след смъртта на Даяна. През 2018 г. издателят на Daily Mail („Дейли Мейл“) признал в съдебно производство, че твърдението, според което Чарлз ѝ отказал всякакво жилище в имението, е невярно. Документите показвали, че той наистина оттеглил предложението за Гардън Хаус, но предложил други имоти от по-голямото владение, включително Уормлейтън Манър. Даяна не приела тези варианти.
Съдебното уточнение било важно, но не заличило самия отказ за конкретната къща. Дълги години хората продължили да разказват историята за сестрата, която искала да се прибере в родовото имение, и брата, който не ѝ отворил точно тази врата. Едни виждали в това студенина, други — разумно решение на собственик, опитващ се да защити имението от обсадата на фотографи и охрана. Чарлз разполагал с огромно владение, но носел и отговорност за него. Даяна имала пари, жилище в Кенсингтънския дворец и значителни възможности, но искала място, което познавала от детството.
По-късно брат ѝ щял да я погребе именно в Алторп — на остров сред водите на езерото, защитен от натрапници. Решението било обяснено със сигурността на гроба, а изложбата, посветена на Даяна, предизвикала както голям интерес, така и обвинения, че имението печели от паметта ѝ. Чарлз защитавал избора си, припомняйки огромните разходи по поддръжката и благотворителните каузи, подпомагани чрез посещенията. Синът притежавал родовата земя. Дъщерята трябвало да поиска разрешение да живее върху нея.
Майката, с която Даяна престанала да разговаря
През последните години от живота си Даяна имала сложни отношения със семейството си. Със Сара и Джейн се виждала, макар че приятелите ѝ понякога разказвали за охлаждане и спорове. С брат ѝ имало напрежение около Алторп. Но най-тежкото отчуждение се оказало между нея и родната ѝ майка — необичаен контраст с постепенното сближаване с някогашната омразна Рейн.
Франсис Шанд Кид от години живеела в Шотландия. Вторият ѝ брак също завършил с раздяла, след която постепенно се отдала на благотворителна работа и приела католицизма. През деветдесетте години дала интервю за списание Hello! („Хелоу!“), в което говорила за личния живот на дъщеря си и положението ѝ след развода. Според биографични сведения Даяна била разгневена от публичните ѝ коментари. Причините за отчуждението обаче не се изчерпвали с едно интервю.
През 2002 г., по време на процеса срещу бившия иконом Пол Бърел, Франсис свидетелствала под клетва, че не била разговаряла с Даяна през последните четири месеца от живота ѝ. Разказала, че изпращала писма, но те били връщани неотворени. В същото време оспорвала представата, че отношенията им били лишени от любов. Семейството имало дълга история на силни чувства, прекъснати отношения и трудно помирение.
Даяна починала, преди да разговаря отново с майка си. Франсис умряла през юни 2004 г. в Шотландия. През живота си преживяла загубата на две деца — новородения Джон през 1960 г. и Даяна през 1997 г., както и съдебното отнемане на ежедневните грижи за останалите. Жената, която на осемнадесет години влязла в аристократичния брак с всички надежди на младостта, завършила живота си далеч от големите салони на Алторп.
Двете сестри, които отишли в Париж
На 31 август 1997 г. принцеса Даяна загинала при автомобилна катастрофа в Париж. Същия ден принц Чарлз отпътувал за Франция, за да придружи тялото ѝ обратно във Великобритания. С него пътували Сара и Джейн.
Сара отдавна живеела далеч от светския шум, а Джейн предпочитала да не говори пред журналисти. Но двете били там, когато ковчегът на малката им сестра бил върнат на британска земя. На погребението в Уестминстърското абатство на 6 септември Сара прочела Turn Again to Life („Върни се отново към живота“) на Мери Лий Хол. Джейн прочела Time Is („Времето е“) на Хенри ван Дайк. Брат им Чарлз произнесъл дълго и остро слово, в което нападнал пресата и обещал, че семейството Спенсър ще защитава синовете на Даяна от натиска на дворцовите задължения. Аплодисментите отвън достигнали до абатството и превърнали речта му в един от най-запомнящите се моменти в съвременната история на британската монархия.
Чарлз станал публичният глас на фамилията. Сара и Джейн предпочели да останат тихи. Но след погребението най-голямата сестра получила тежка и неприятна задача — да участва в управлението на имуществото и личното наследство на Даяна.
Още през 1993 г. принцесата съставила завещание. За негови изпълнителки посочила майка си Франсис и сестра си Сара. По-късно към тях бил присъединен и епископът на Лондон Ричард Чартърс. Имуществото включвало милиони лири, бижута, дрехи, писма, лични вещи и документи. Основните наследници били Уилям и Хари. Към завещанието имало отделно писмо с пожелания, според което част от личните вещи трябвало да достигнат до седемнадесетте ѝ кръщелници. Писмото нямало същата правна сила като завещанието. След съдебно одобрени промени кръщелниците получили отделни предмети за спомен, вместо посочения в писмото дял.
Решенията предизвикали недоволство. През 2002 г. Сара трябвало да обяснява действията на изпълнителите пред съда по време на процеса срещу Пол Бърел. Адвокатите обсъждали стойността на имуществото и дали всички кръщелници били достатъчно богати, за да не се нуждаят от по-голямо наследство. Сара отговорила, че сред тях няма много бедняци. Отговорът не спечелил особени симпатии, но тя очевидно нямала намерение да води делото като конкурс за популярност.
В дома на Пол Бърел полицията открила голямо количество вещи и документи, принадлежали на Даяна. Бившият иконом бил обвинен в кражба. Сара и майка ѝ свидетелствали за вещите на принцесата. Процесът внезапно се разпаднал, след като станало известно, че Бърел е разговарял с кралицата за съхраняването на част от тях. Прокуратурата прекратила делото. Бърел излязъл свободен и скоро започнал да разказва историята си чрез интервюта и книги. Сестрите на Даяна не последвали примера му. Сара говорела, когато трябвало да защитава решенията си или да свидетелства пред съд. Джейн продължила да мълчи.
Калифорнийският съд и цената на един образ
След смъртта на Даяна бил създаден Diana, Princess of Wales Memorial Fund („Мемориален фонд на Даяна, принцесата на Уелс“). В него постъпили огромни дарения, предназначени за благотворителните каузи, които принцесата подкрепяла приживе. Сара участвала в управлението на фонда и постепенно поела важна роля в защитата на името и паметта на сестра си.
През 1998 г. фондът започнал съдебна битка в Съединените щати срещу компанията Franklin Mint („Франклин Минт“), която произвеждала кукли, порцеланови чинии, бижута и други сувенири с образа на Даяна. Фондът твърдял, че компанията използва неправомерно името и облика ѝ и създава невярно впечатление за връзка с благотворителните организации.
Калифорнийският съд обаче стигнал до неблагоприятен за фонда извод. По отношение на посмъртното право върху публичния образ съдът приел, че приложим е законът по местоживеенето на покойната — Великобритания, чието тогавашно право не признава такова посмъртно имуществено право по начина, необходим за иска. Следователно калифорнийският закон не можел да предостави търсената защита на наследството на починалата британска гражданка. Фондът загубил тази основна битка, а апелативният съд потвърдил решението през 2002 г. Това е по-точно от общото твърдение, че Калифорния не защитава никакви права на чужденци: спорът се отнасял до конкретно посмъртно право и приложимия към него закон.
Последиците били скъпи. Съдебните разноски достигнали милиони, а „Франклин Минт“ завела насрещен иск, обвинявайки фонда в злонамерено съдебно преследване. През 2003 г. фондът замразил отпускането на нови помощи, докато спорът продължавал. Организации, разчитали на даренията, се оказали косвено въвлечени в битка за правото да се продават кукли и порцеланови чинии с лицето на принцеса Даяна.
През ноември 2004 г. страните сключили извънсъдебно споразумение и обявили програма за съвместно одобрени благотворителни помощи на стойност около 13,5 милиона лири за пет години. Част от условията останали поверителни. Битката оставила неприятен въпрос: кой има право да използва лицето на мъртва знаменитост — семейството, фондацията, търговецът или всеки, който може да отпечата образа върху достатъчно привлекателна стока?
Някога Сара била предупредила малката си сестра, според разказа на Даяна, че сватбата не може да бъде отменена, защото лицата на младоженците вече са върху кухненските кърпи. Двадесет години по-късно същата Сара участвала в сложна и скъпа юридическа битка срещу хора, които продължавали да продават предмети с лицето на Даяна. Между двете истории имало една доста британска ирония. Сватбените кърпи от 1981 г. били само началото на огромния пазар, в който образът на Даяна се превърнал.
Тиарата, която никога не била само на Даяна
През май 2018 г. Джейн Фелоуз се появила пред световните телевизионни камери. Племенникът ѝ принц Хари се женел за Меган Маркъл в параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзор. Джейн прочела откъс от библейската Song of Solomon („Песен на песните“). Била поканена като представител на семейството на майката на младоженеца.
Месец по-късно дъщерята на Сара, Силия Маккоркодейл, се омъжила в Линкълншър. На главата ѝ блестяла великолепната тиара Спенсър — същата, която Даяна носила на сватбата си през 1981 г. Повечето вестници я нарекли тиарата на Даяна. Но това не било съвсем точно. Тя принадлежала на фамилията Спенсър и била използвана от жените в семейството много преди сватбата на принцесата. Частите ѝ били оформяни и допълвани през годините, а през тридесетте години на XX век бижутерската къща Garrard („Гарард“) ѝ придала познатия вид.
Джейн я носила на сватбата си през 1978 г. Сара я сложила през 1980 г. Даяна я носила през 1981 г. Трите сестри се омъжили с една и съща семейна тиара в рамките на четири години. Светът запомнил само последната сватба.
През юли 2021 г., когато Даяна би навършила шестдесет години, синовете ѝ Уилям и Хари открили нейна статуя в Потъналата градина на Кенсингтънския дворец. Сред малкото поканени били Чарлз Спенсър, Сара Маккоркодейл и Джейн Фелоуз. След десетилетия бракове, разводи, семейни спорове, съдебни дела и кралски кризи тримата оцелели брат и сестри отново стояли заедно пред образа на Даяна.
Три сестри, три съдби
Сара, Джейн и Даяна започнали живота си в един и същи дом. Получили сходно възпитание, сходно образование и едни и същи уроци за мястото на жената в обществото. И трите били подготвяни за подходящ брак, за семейни задължения и за живота, който фамилията очаквала от своите дъщери. Но характерите им били различни и всяка по свой начин се справила със света, в който трябвало да намери мястото си.
Сара била общителна, темпераментна и достатъчно самостоятелна, за да откаже дори бъдещия крал, когато не изпитвала любов към него. Омъжила се за друг, отгледала децата си и постепенно избрала живота далеч от дворцовите интриги. Години по-късно именно тя трябвало да се занимава с най-неприятните въпроси около наследството на сестра си — вещите, завещанието, съдебните дела и търговията с нейното име.
Джейн била по-сдържана и предпазлива. Омъжила се за човек, чиято кариера преминала в самото сърце на монархията. Живяла близо до кралицата и до големите дворцови конфликти, без да превърне семейните си отношения в публично представление. Дори когато собствената ѝ сестра воювала с институцията, на която служел съпругът ѝ, Джейн запазила мълчание.
Даяна била най-малката, най-чувствителната и може би най-малко подготвената за хладните правила на подобен живот. Омъжила се за престолонаследника, станала световна знаменитост и започнала да използва известността си по начини, които често поставяли двореца в затруднение. Умеела да печели обичта на непознати хора, но невинаги успявала да съхранява спокойствието и доверието в най-близките си отношения. Животът ѝ се превърнал в огромна публична история, в която личните грешки, чуждите интереси, искрената симпатия и търговията с чуждото нещастие се преплели почти неразделно.
Сестрите не били добри феи от стара приказка. Имали слабости, семейни обиди, своенравие, интереси и собствени представи за правилно и неправилно. Сара можела да бъде рязка, Джейн — непроницаема, а Даяна — импулсивна и трудна. Всяка направила избори, които другите две вероятно не биха направили. Но историята на трите не може да се разкаже без онази стара семейна сметка, която ги посрещнала още при раждането. Момчетата получавали титлите и къщите. Момичетата — възпитание, връзки, красиви дрехи и задачата да се омъжат подобаващо. Сара приела правилата на своя свят, но сама избрала мъжа. Джейн намерила място близо до властта и се научила да живее с тайните ѝ. Даяна получила най-бляскавата възможна женитба и открила, че дори короната не осигурява щастие, разбирателство и свобода.
Алторп останал при брат им — синът, когото семейството най-после получило през 1964 г. Той наследил огромната къща с картините, земите, грижите и привилегиите ѝ. Сестрите си тръгнали от нея, всяка към своя живот. И до днес тиарата Спенсър се появява на семейни сватби. Три млади жени, три булки, едно наследствено украшение. Всяка го сложила, преди да напусне бащината къща и да поеме към съдбата, която е избрала или приела.
Едната не поискала принца. Другата се омъжила за човек на двореца. Третата влязла в самото сърце на монархията и никога не успяла да намери покой там. Къщата останала за сина. А трите дъщери на Спенсър получили онова, което старият семеен закон никога не можел да предвиди — три съвсем различни съдби, от които най-бляскавата се оказала и най-кратката.
