-Бил съм в България. – Каза той, докато преписваше внимателно имената ни от листчето върху заглавната страница на книгата си. Бях я купила току-що от сувенирния магазин, където той влизаше и излизаше разговаряйки с посетители и персонал, и му я подадох за посвещение и автограф.

-Наистина ли? Кога? Хареса ли ви?

Чарлз Спенсър не ме удостои нито с отговор, нито с поглед, нито повече дори с една секунда от времето и вниманието си. Подаде ми мълчаливо разписаната книга така, сякаш я слагаше на рафта, кимна на продавачката на сувенирния си магазин и излезе.

Това е моята лична среща с граф Спенсър от преди десетина години. Посетих тогава със семейството си имението Алторп. Имаше представление на „Дванадесетата нощ“ на Шекспир на ливадата пред замъка, за което си бяхме купили билети. Не съм особена почитателка на Даяна Спенсър, но преди представлението отидохме и на кратка разходка недалеч от замъка, за да уважим мястото, на което е положена.