Срещала съм лично Charles Spencer.

Преди години отидох в Althorp – фамилното имение на рода Spencer в Northamptonshire, където е израснала Diana и където днес е погребана. В сувенирния магазин купих книгата на брат ѝ за имението и попаднах на самия автор. Подадох му я за посвещение. Той внимателно преписа имената ни от листчето, погледна към мен и каза:

“I’ve been to Bulgaria.” („Бил съм в България.“)

Естествено попитах кога. Харесало ли му е?

Разговорът приключи точно там. Spencer довърши посвещението, подаде ми книгата, кимна на продавачката и продължи нататък. Остана ми автографът, остана ми посещението в Althorp и особено силно в мен остана онова впечатление от човек, който може да бъде съвсем близо до теб физически и едновременно да остане отдалечен на няколко социални етажа разстояние.

За тази среща, за Althorp, за Diana и за самия Charles Spencer написах пътепис още през 2017 година. Можете да го прочетете тук: Алторп – където лежи Даяна, принцесата на Уелс

Тогава не съм предполагала, че девет години по-късно човекът от сувенирния магазин ще хвърли върху Buckingham Palace една от най-шумните семейни бомби след мемоарите на Prince Harry.

Към днешна дата книгата още дори не е излязла.

Книга зад черна завеса

На 22 септември излиза Swan Song: Diana, My Sister („Лебедова песен: Даяна, моята сестра“) – 384 страници, в които Charles Spencer обещава своя разказ за сестра си, детството им, брака ѝ, последните ѝ години и седмицата след смъртта ѝ през август 1997 г.

Penguin Random House я пуска глобално, предвидени са преводи на дванадесет езика, а самият издател я е поставил в специалната категория Embargoed Titles („заглавия под издателско ембарго“) – книги с чувствително съдържание, за които книжарници и дистрибутори получават специални инструкции за съхранение и конфиденциалност до определения час на публикация. Официалната дата остава 22 септември.

И сякаш това не беше достатъчно театрално, четири предварителни екземпляра вече изчезнаха от камион в Нидерландия. Сред хиляди книги крадците взели точно четири копия от мемоара на Spencer, опаковани отделно в черен материал. Нидерландската полиция разследва случая.

По телевизионните студия вече се чуват и призиви хората да бойкотират книгата. В едно от предаванията, които изгледах през последните дни, бившият кралски прессекретар Dickie Arbiter дори казва, че се надява британците изобщо да не я купуват.

Това засега са гласове за бойкот, а не официална процедура за спиране на изданието. Към днешна дата Penguin продължава да приема предварителни поръчки и официалната премиера остава за вторник.

С други думи: книгата стои зад ембарго, четири копия вече са откраднати, дворецът отговаря, а читателите още не могат да я прочетат.

Прекрасен начин да се започне една тиха семейна биография.

„Звучеше като спечелил от лотото“

Първите откъси обясняват защо спокойствието приключи толкова бързо.

Според Charles Spencer в часовете след смъртта на Diana тогавашният Prince Charles му се обадил. Другите хора, които търсели Spencer, според него били потресени, разплакани, едва говорели.

Charles звучал различно.

Spencer го описва като:

“giddily elated – like a lottery winner”
(„неестествено приповдигнат – като човек, спечелил от лотото“).

После добавя собственото си тълкуване: възможно било първата мисъл на принц (тогава, сегга крал) Charles да е, че смъртта на бившата му съпруга окончателно отваря пътя към Camilla. Това вече е интерпретацията на Spencer, а не факт, който някой може да провери от телефонния разговор. Самата реплика и описанието на гласа също идват от неговия спомен почти три десетилетия по-късно.

После идва още по-тежката сцена.

Подготовката за погребението стига до въпроса дали петнадесетгодишният William и дванадесетгодишният Harry да вървят зад ковчега на майка си. Spencer яростно възразява. Според него Prince Charles посочил собствения си пример – той бил вървял зад ковчега на Lord Mountbatten.

Spencer отвърнал приблизително: вие сте били на тридесет години, сър, а и това не е била майка ви.

Тогава, според разказа му, Charles избухнал за чувството за дълг на семейство Spencer, последвала пауза и дошли думите за Даяна:

“Rest assured, we’ll forget her soon enough.”
(„Бъди спокоен, скоро ще я забравим.“)

Spencer твърди, че отговорил:

“I can’t believe you just said that.”
(„Не мога да повярвам, че току-що го каза.“)

И затворил телефона.

Тук вече Buckingham Palace проговори.

Бъкингам наруши собственото си мълчание

Кралските мемоари са почти отделен литературен жанр. Бивши служители пишат книги, биографи разказват „какво всъщност се е случило“, роднини дават интервюта, таблоидите вадят „приятел, близък до семейството“.

Обичайният дворцов отговор е тишина.

Този път последва изявление, и то почти веднага.

Buckingham Palace каза:

“His Majesty is mindful that the pain of fraternal grief can cloud reason, affect judgment and colour memory in ways others do not recognise, even many years after such a loss.”

(„Негово Величество съзнава, че болката от загубата на брат или сестра може да замъгли разума, да повлияе на преценката и да оцвети паметта по начини, които другите не разпознават, дори много години след подобна загуба.“)

На дворцов език това е шамар с бяла ръкавица.

Изявлението избягва думата „лъжа“. Вместо това атакува точно мястото, върху което стои разказът на Spencer – неговата памет.

Интересна е и скоростта. Част от коментаторите разказват, че първоначално очакването било Palace да запази мълчание, а после в рамките на около час позицията се променила.

Тук идва въпросът, който според мен заслужава повече внимание от самата кавга:

Защо точно сега кралят отговори?

Prince Harry написа цяла книга. В Spare („Резервният“) имаше обвинения към Charles, Camilla, William и хората около тях. Harry разказа за физическа свада с брат си, говори за течове към медиите, нарече Camilla опасна.

Buckingham Palace остави огромна част от това да мине с официално мълчание.

Една реплика, приписана на краля от Charles Spencer, получи почти мигновен отговор.

Това само по себе си не доказва кой помни правилно.

Но показва къде дворецът е усетил истинска опасност.

А кой всъщност е Charles Spencer?

Charles Edward Maurice Spencer е деветият Earl Spencer, по-малкият брат на Diana, историк, журналист и автор на множество книги. Работил е за NBC News, пише историческа публицистика и от 1992 г. носи отговорността за Althorp – огромното фамилно наследство на рода Spencer.

Личният му живот спокойно би стигнал за отделен том. Spencer има седем деца от предишните си бракове, а през май тази година сключи четвърти брак – с археоложката Professor Cat Jarman.

И точно тук британските телевизионни студия моментално започнаха да броят парите му.

Един коментатор казва “follow the money” („проследи парите“). Друг го обявява за човек, който „монетизира сестра си“. Трети припомня разводите, децата, Althorp и огромните разходи по едно подобно имение. В The Royals Uncensored („Кралските особи без цензура“) тезата за финансов мотив се повтаря многократно.

Тук обаче си струва да дръпнем ръчната спирачка.

Комерсиалният интерес е очевиден. Доказана финансова нужда – съвсем друго нещо.

Само миналия месец The Times съобщи, че Spencer е продал 310 acres земя край Althorp на Persimmon Homes за около £60 милиона. Как тези средства са структурирани, каква част остава за estate-а и какви са реалните му лични финанси е отделен въпрос. Но твърдението „пише книгата, защото е разорен“ заслужава повече доказателства от телевизионна гримаса.

По-сигурното твърдение е друго: тази книга е голям международен продукт. Penguin я разпространява по света, превежда я на дванадесет езика и я продава на публика, която почти тридесет години по-късно продължава да купува всичко, свързано с Diana.

Мотивите могат да бъдат няколко едновременно.

Любов към сестра.

Желание да разкаже своята версия.

Стара семейна обида.

Удовлетворение от това най-сетне да каже всичко.

И много добра издателска сделка.

Човешките мотиви рядко идват по един.

Защитникът на Даяна има собствена неудобна история

На погребението през 1997 г. Charles Spencer произнесе речта, която го превърна в публичния защитник на сестра му. Пред целия свят той обеща на William и Harry, че “we, your blood family” („ние, вашето кръвно семейство“) ще помогнем да бъдат защитени от същите сили, които са преследвали майка им.

Образът остана.

Само че семейният живот има повече пластове от една великолепна погребална реч.

След разпадането на брака си Diana действително търси място за живеене в семейното имение Althorp. Тя харесва Garden House – къща близо до родното ѝ семейство. Брат ѝ Чарлз Spencer първоначално е готов да помогне, после оттегля тази конкретна възможност с аргументи за сигурността, папараците и близостта до обществен път. По-късно ѝ предлага други имоти от владението. Diana ги отхвърля.

Тази подробност има значение. Толкова голямо, че години по-късно Spencer печели дело срещу публикация, представила историята като пълен отказ да предостави какъвто и да било дом на нуждаещата се Даяна.

Истината е по-фина и по-болезнена: тя поискала конкретно убежище в семейния Althorp; той затворил точно тази врата и отворил други.

И отношенията им към края на живота ѝ са били сложни. Има твърдения, че дори не са си говорили.

Тъкмо затова днешният образ на Spencer като безусловен пожизнен пазител на Diana заслужава същото критично четене, което заслужава и дворцовата версия.

А има и един стар Charles Spencer, който говори малко по-различно

Това според мен е една от най-интересните части на цялата история.

На 9 септември 1997 г. – само три дни след погребението – Spencer публично отрича информацията за разрив между него, Prince Charles и Buckingham Palace по повод организацията.

Тогава казва:

“We were united in the aim of giving Diana a suitable funeral, and all arrangements up to and including the service were agreed amicably between the Lord Chamberlain’s office and myself.”

(„Бяхме обединени в стремежа да дадем на Даяна подобаващо погребение и всички договорености до и включително самата служба бяха постигнати приятелски между службата на Lord Chamberlain и мен.“)

Пет години по-късно, през 2002 г., Larry King го пита дали Prince Charles е реагирал на прословутата му реч в Westminster Abbey.

Spencer отговаря:

“He was perfectly polite all day… nothing nasty has ever been said about it by him to me.”

(„Той беше напълно учтив през целия ден… никога не ми е казвал нищо неприятно по този повод.“)

Това само по себе си не опровергава сегашната книга.

Човек може да скрие семеен скандал три дни след погребение. Може да избере дипломатичен език пред телевизионна камера. Може години по-късно да реши, че вече желае да разкаже всичко.

Но старите му думи съществуват.

И когато Swan Song: Diana, My Sister („Лебедова песен: Даяна, моята сестра“) излезе, това е един от първите въпроси, към които си струва да се върнем:

Как новият Charles Spencer обяснява стария Charles Spencer?

А книгата има още барут

Историята с телефонния разговор е само началото.

Според вече публикувани откъси Spencer твърди още, че Diana му разказала как ден преди сватбата Charles признал, че изпитва към нея нещо различно от любовта, която тя очаквала. Той описва нейни тежки периоди, хранителното ѝ разстройство и моменти, когато според него е стигала до Beachy Head с мисли да сложи край на живота си.

Има спор за музиката на погребението. Spencer твърди, че семейството искало Mozart’s Requiem („Реквиемът на Моцарт“), а желанието било отхвърлено.

Има твърдение, че Queen Elizabeth II предложила посмъртно връщане на Diana на стила HRH – Her Royal Highness („Нейно Кралско Височество“) – и че Spencer възприел жеста като твърде закъснял.

Има и реплика, която вероятно ще произведе собствен скандал: според Spencer сестра му веднъж му казала:

“My husband is in love with his valet.”
(„Съпругът ми е влюбен в своя камериер.“)

Това е разказ за думите на Diana, предаден от брат ѝ десетилетия по-късно. Самото старо твърдение за сексуална връзка между Charles и член на персонала е било отричано и разследване през 2003 г. не е установило доказателства в негова подкрепа. Затова тук пикантността е голяма, а етикетът върху нея трябва да бъде още по-голям: твърдение, а не установен факт.

Една махагонова кутия, един рухнал процес и един стар слух

Текстът може да бъде направо такъв:

Историята има и много по-стар пласт, който сега отново изплува. През 2002 г. бившият иконом на Diana, Paul Burrell, застава пред Old Bailey, обвинен, че е взел стотици вещи от покойната принцеса, Prince Charles и Prince William. Процесът върви три седмици и Burrell се готви да даде показания, когато се случва нещо извънредно: Queen Elizabeth II си спомня свой разговор с него от декември 1997 г., в който той ѝ казал, че е взел част от документите на Diana, за да ги пази. Това подкопава основна част от обвинението – твърдението, че Burrell е държал вещите тайно от всички – и прокуратурата прекратява делото. Официалната дворцова хронология потвърждава разговора и предаването на информацията на полицията; окончателното решение за прекратяването е на Crown Prosecution Service.

Точно тук започва легендата. Burrell е бил на крачка от свидетелската скамейка, адвокатите му обещавали дълги и „много интересни“ показания, а британската преса веднага започва да пита какви кралски тайни биха могли да излязат в залата. Появяват се подозрения, че намесата на кралицата удобно е спасила двореца от неудобни разкрития. Това подозрение съществува още от 2002 г.; доказателство, че именно тази е била целта, липсва, а последвалият официален Peat Report стига до заключението, че няма установено неправомерно поведение на домакинството на Prince of Wales при прекратяването на процеса.

А сред вещите на Diana има предмет, който почти заслужава собствен криминален роман – голяма махагонова кутия, в която тя пазела чувствителни писма и записи. Сред тях е описвана аудиокасета с разказ на бившия кралски служител George Smith. Smith отправял тежки сексуални обвинения срещу хора от обкръжението на Prince Charles и твърдял, че е станал свидетел на интимна сцена с член на кралското семейство. Diana сама записала част от неговия разказ. По-късно сестра ѝ Lady Sarah McCorquodale съобщава, че чувствителна касета от кутията липсва.

Името Michael Fawcett, дългогодишен близък служител на Charles, влиза публично в тази история през 2003 г. Fawcett получава съдебна забрана срещу Mail on Sunday, която възпира публикацията на сексуално твърдение; The Guardian после печели съдебна битка да го назове като човека, поискал забраната. Самото твърдение остава отречено. Тогавашните публикации подчертават, че George Smith е смятан за проблематичен свидетел и че доказателства, установяващи сексуална връзка, не са намерени.

И точно затова едно изречение от Swan Song: Diana, My Sister („Лебедова песен: Даяна, моята сестра“) е способно да събуди цял този почти забравен архив. Spencer пише, че Diana му казала: “My husband is in love with his valet” („Съпругът ми е влюбен в своя камериер“). Той не доказва стария слух и книгата засега не превръща слуха във факт. Прави нещо друго: потвърждава, според собствения разказ на брат ѝ, че самата Diana е говорила пред него за подобно подозрение. И повече от двадесет години след съдебните забрани, липсващите записи и махагоновата кутия, старата история отново се озовава под прожекторите.

Телевизионният съд вече заседава

През последните дни изгледах часове британски предавания по темата. Картината е почти комична.

Бивши дворцови служители застават пред камерите и казват: „това не е Charles, когото познавам“.

Dickie Arbiter, бивш прессекретар на Queen Elizabeth II, казва, че е работил с Charles пет години и описаните от Spencer думи изобщо не му звучат като неговия език. Той поставя Prince Philip в центъра на решението момчетата да вървят в процесията и разказва известната реплика към тях:

“If I walk, will you walk?”
(„Ако аз вървя, ще вървите ли и вие?“)

Jennie Bond избира по-предпазлива позиция. Тя казва, че няма причина автоматично да смята Spencer за недостоверен – той е журналист, историк и човек, който води записки. Същевременно няма причина автоматично да отхвърли и версията на Charles.

Най-простата ѝ мисъл е и най-разумната:

няма запис на разговора.

Двама души са го водили. Единият го разказва 29 години по-късно. Другият казва, че споменът му е изкривен.

Tom Sykes от The Royalist („Роялистът“) е критичен и към двете страни. Той намира за неприятно продаването на толкова интимни разговори три десетилетия по-късно, но същевременно поставя под въпрос удобната нова версия, че Charles винаги е бил безусловният пазител на паметта на Diana.

После идват Dan Wootton и Lady Colin Campbell и градусът минава през покрива. Там вече Spencer е наричан с епитети, Harry се превръща в заговорник, а предположенията започват да се движат с такава скорост, че човек трябва да държи бележник само за думите „твърди“, „предполага“, „източник казва“ и „доказано“.

От всички тях можем да вземем полезното инфо.

Присъдите ще оставим настрани.

Нито Buckingham Palace е безпристрастен източник за King Charles.

Нито Charles Spencer е безпристрастен източник за собствената си семейна война.

Нито телевизионните коментатори пристигат в студиото без собствена история, симпатии и сметки.

Точно затова ще следим документите.

И Harry отново се появява в кадъра

Разбира се.

Harry и семейството му прекараха време с Charles Spencer в Althorp това лято и посетиха гроба на Diana. Появиха се противоречиви съобщения колко е знаел Harry за съдържанието на книгата.

Негови представители са казали пред журналисти, че е знаел, че книгата съществува, но съдържанието ѝ не му е било известно. Други медийни източници твърдят, че двамата са говорили за нея.

Оттук до думата „заговор“ има още доста път.

Затова Harry засега остава част от контекста, а не съавтор на историята.

Ще има време и за него.

Тази буря едва започва.

Това е само предястието

Swan Song: Diana, My Sister („Лебедова песен: Даяна, моята сестра“) излиза във вторник, 22 септември.

Днес имаме откъси.

Имаме тежки думи от Charles Spencer.

Имаме рядък отговор от Buckingham Palace.

Имаме стари негови интервюта, които ще трябва да бъдат поставени редом с новите му спомени.

Имаме коментатори, които вече са избрали страна.

И имаме една жена, мъртва от почти тридесет години, чиято история продължава да продава книги, да разпалва семейни войни и да кара британския дворец да нарушава собствените си правила за мълчание.

Charles Spencer казва, че иска веднъж завинаги да разкаже истината за Diana.

Buckingham Palace казва, че паметта му може да го подвежда.

Телевизионните студия вече са произнесли половин дузина присъди.

Ние тепърва започваме да четем.

И ако първите няколко страници вече предизвикаха това…

представете си какво ще стане във вторник 22 септември 2026.

Прочетете още в блога: Кралството – Съкровищата на Короната – богатствата, които дори кралят не притежава