Човекът, който изобрети съвременното книжарство

John Pipkin, thank you for the great article and for granting me permission to translate it for Bulgarian speakers worldwide.

Благодаря, John Pipkin за прекрасната статия и за разрешението да я преведа, за да достигне до хората, които говорят само български език.

Този материал е без номер, защото е първия преводен материал, който публикувам във vitoshaword.com. Превеждам го с огромно удоволствие и искрена благодарност към автора John Pipkin, чието изрично разрешение да направя това само за моя блог получих лично в имейла си. Матриалът е брилянтно написан и подреден, изчерпателно информативен и разказва за човека организирал и наложил продажбата на книги такава, каквато я познаваме. Изумителното е не само това, че (почти) никой не знае и не говори за него днес, но и това, че в Лондон – квинтесенцията на традиционализма и преклонението пред англоезичната история и култура – няма къде да се отиде, за да се научи повече за тази личност.

За всички, които могат да си позволят удоволствието да прочетат статията в оригинал на английски език, давам отново и линк към нея тук.

 

За Джеймс Лакингтън

и Храмът на Музите „Най-евтината книжарница в света“

Днес вероятно малко хора знаят за Джеймс Лакингтън (1746-1815) и неговия всеизвестен за времето си Храм на Музите, но ако, като клиент, сте си купили някога намалена книга заради голямата отстъпка, или сте се щурали замислено из тайнствените ъгълчета на презаредена книжарница или сте прекарали мързелив следобед в зоната за четене на някоя книжарница (без да си купите нищо на излизане!), то вие сте добили личен опит за някои от търговските похвати, с които Лакингтън революционализира книжарството в края на 18 век.

Ако имате книжарница, то тогава е много вероятно да сте се сблъсквали с натиск от страна на конкуренцията и маркетингови стратегии, чиито произход може да се проследи назад във времето до книжарницата на Лакингтън. На пазара на ХХI век понякога битува една носталигия по предишните, по-лесни времена, но притеснителното напрежение между гиганта и дребните търговци явно е съществувало от самото начало. Храмът на Музите – една от първите модерни книжарници – бил едно гигантско начинание, категорично най-голямата книжарница в Англия, с инвентар над 500 000 книги, годишни продажби над 100 000 книги и годишна печалба от £5,000 (около $700 000 днес). Всичко това направило Лакингтън много богат човек – почитан от едни и презиран от други. Най-великият лондонски търговец на книги обаче започнал кариерата си кутсузлийски – като неграмотен обущар.

Едно от единадесет деца, Лакингтън чиракувал като малък в ателие за поправка на обувки. Не получил официално училищно образование, но от рано оценил значението на книгите и заедно с приятелите си претърсвал пазарите за евтини копия на поезия, пиеси и преводна класическа литература, с които да се научат да четат и да разширят мирогледа си. По-късно, вече като квалифициран обущар, се преместил в Лондон със съпругата си Нанси. Години по-късно описва в мемоарите си как с пристигането си в града похарчил последните им два шилинга за стихосбирката „Нощни мисли“ на Едуард Йънг: „Ако бях купил храна, ние щяхме да я изядем на следващия ден и удоволствието би приключило бързо, но ако живеем още петдесет години, ние винаги ще имаме „Нощни мисли“, за да ѝ се наслаждаваме.“ Скоро след това, през 1774 г., Лакингтън успял да наеме свой собствен магазин, където започнал да продава едновременно обувки и книги.

Втората половина на XVIIIв. в Лондон е време на големи обществени промени. Все повече хора се научавали да четат и увеличаването на свободното време сред работническата и средната класи означавало повишено търсене на книги. Книгите обаче продължавали да са скъп лукс, а книжарниците можели да бъдат едно много некомфортно място. По това време книжарниците не насърчавали безсмисленото ровене или безцелното мотаене наоколо. Лакингтън искал да намери начин да направи книгите по-евтини и по-достъпни и все пак търговията с тях да остане печеливша. С тази идея в главата той подходил революционно към книжарството по четири основни начина. Първото му нововъведение било да премахне основния елемент на търговията на XVIIIв. – кредита. Той въртял само „пари на ръка“ търговия, което първоначално потресло конкурентите му и обидило част от клиентите, но Лакингтън се оправдал с това, че ако продава само с пари на ръка – би могъл и да зарежда само с пари на ръка, вместо да тегли скъпи кредити; така избягвал както кредитните лихви, така и загубите, нанесени от потенциални неплатежоспособни клиенти. Второто му нововъведение било справянето с „изостаналата“ стока. Нормалната практика за книжарниците било закупуването на големи количества изостанали заглавия и унищожаване на три-четвърти от бройките с цел покачване на цените. Лакингтън закупувал огромни количества, понякога цели библиотеки и драстично свалял цените на всички заглавия с цел да продаде най-много книги. По този начин той имал постоянен книжен стоко-оборот, направил книгите достъпни за широк кръг купувачи и регистрирал значителен процент печалба. Третото нововъведение на Лакингтън е познато на всеки, който обича пазарлъците: той убедил клиентите си, че получават най-добрата цена без да се пазарят. Поставил следната табела в магазина си: „Най-ниската цена е обозначена на всяка книга и намаления не се правят.“

Към 1794г.  Лакингтън натрупал достаъчно стока, за да се премести в огромен магазин на площад „Финсбъри“ с бизнес-партньора си Робърт Алън. Нарекъл магазина Храмът на Музите, а над входа се появила табела, която смело обявила: „Най-евтината книжарница в света“. Храмът на Музите станал туристическа забележителност и това било четвъртото нововъведение на Лакингтън – самият размер на книжарницата бил спектакъл, омаловажаващ всички останали книжарници – и превърнал книжарницата му в място за посещение заради самата нея. В предната част, дълга 140 фута (около 43м.), в едно широко фоайе се намирал кръгъл щанд с достатъчно място около него свободно да мине пощенски впрях с шест коня. Над щанда стълбище водело към „стаи за отдих“, където посетителите можели да четат под разположени на общо четири етажа стелажи, пълни с рафтове с книги. Колкото по-нагоре се покатервал посетителят, толкова по-евтини и оръфани ставали книгите. Поетът Джон Кийтс прекарвал много време в свободно четене в стаите за отдих и срещнал тук първите си издатели Тейлър и Хеси, които работели в книжарницата.

По това време било обичайна практика много от книжарниците да бъдат и издатели, и Лакингтън понякога се присъединявал към останалите за някоя и друга издателска авантюра. Най-забележителната такава се случила през 1818 г., когато Лъкингтън си партнира с Хюз, Хардинг, Мавор и Джоунс, за да публикуват заедно много малък брой (незначителни 500 копия!) от необичайния роман на една писателка – Мери Шели. Романът, разбира се, бил „Франкенщайн“. Като търговец на книги, преквалифицирал се и в издател, Лъкингтън издал и няколко тиража от собствената си автобиография. Отчасти защото бил наясно, че репутацията му е значително разклатена, след като успехът му предизвикал критиките на останалите книжари. Някои от критиците твърдели, че каталозите преувеличават качеството на стоката му, а други дори настоявали, че богатството му всъщност идва от лотарийни печалби, защото изглеждало невъзможно да го е заработил само от продажбите на книги. Имало и такива, които обвинявали Лакингтън в нелоялна конкуренция; те твърдели, че той контролира прекалено голяма част от пазара и трябва да „намали“ бизнеса си, след като и без това е забогатял достатъчно. Подобни доводи могат да се чуят и днес; след като Amazon започна отварянето на книжарници в сгради (първата в Сиатъл през ноември 2015г и друга предстояща в Сан Диего), се чуват гласове дали това е желателно и се налага, при положение, че витруалния търговец (Amazon) и без това държи 60% от книжния пазар.

И също като шефа на Amazon Джеф Безос, самият Лакингтън станал знаменитост. Знаме се вдигало над Храмът на Музите, за да оповести на клиентите неговото присъствие в книжарницата, а той се возел из улиците на Лодон в карета, с изписано върху нея мотото му: „Малките печалби създават големите неща“. Лакингтън дори изсякъл жетони, които можело да бъдат харчени в книжарницата му. Редовно бил издаван каталог с наличните заглавия, а поръчки се приемали дори от Америка. Лакингтън продал книжарницата на един трети братовчед през 1798г. и се оттеглил в провинцията, където станал проповедник на половин работен ден. За съжаление Храмът на Музите изгорял напълно през 1841г. и никога не бил построен отново. Въпреки че гигантският магазин не бил част от верига – модерните тръговски вериги били въведени няколко десетилетия по-късно, когато отворил врати A&P Supermarket в Америка – Лъкингтън и неговата спорна практика да подбие конкуренцията с огромни отстъпки и висок стокооборот продължава да бъде бизнес-модел за работа на големите книжарски вериги и виртуалните търговци като Barnes & Noble и Amazon до ден днешен.

John Pipkin
John Pipkin

Born and raised in Baltimore, Maryland, John attended Washington & Lee University and the University of North Carolina at Chapel Hill, and received his Ph.D. in British Literature from Rice University. He was an Assistant Professor of Humanities and Rhetoric at Boston University before moving to Austin, where he served as the Executive Director of the Writers’ League of Texas. Currently, he is the Writer-in-Residence at Southwestern University, where he teaches literature and creative writing. He also teaches creative writing at the University of Texas, and in the Low-Residency MFA Program at Spalding University in Louisville, Kentucky. John is the author of the novels The Blind Astronomer’s Daughter (October 11, 2016) and Woodsburner (2009).

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s