В средата на юли Темза получава необичайна процесия. По водата се плъзгат шест традиционни гребни лодки, над тях се веят знамена и вимпели. Кралските гребци са в алено, хората на търговците на вино – в бяло, а бояджиите – в синьо. Край бреговете се събират любопитни хора, деца махат от мостовете, лодкарите оглеждат тръстиките и всеки чифт бели крила привлича вниманието им. Щом някой забележи семейство лебеди, над реката прозвучава старият възглас „All up!“ и лодките се насочват към птиците.

Това е Swan Upping – една от най-живописните кралски традиции на Britain. В продължение на пет дни King’s Swan Marker, кралските Swan Uppers и екипите на две древни лондонски гилдии пътуват нагоре по Thames от Sunbury към Abingdon. Лебедите се преброяват, малките се претеглят и измерват, проверява се здравето им, поставят се идентификационни пръстени и се записва всяко ново семейство. През юли 2026 г. церемонията отново измина този път и екипът преброи 134 малки лебеда – cygnets, при 115 година по-рано, съобщава Royal Swan Upping (Кралското преброяване на лебедите)

Зад тази идилична картина стои история на повече от осем века – с крале, средновековни пиршества, богати търговци, знаци върху човките, отвлечени лебеди, съдебни препирни, музика в лодките и една кръчма, чието име вероятно е родено от погрешно разбрана дума.

И, разбира се, един крал, който и днес пази особено право над птиците.

Лебед, достоен за кралската трапеза

През Средновековието лебедът бил много повече от красива птица по реката. Белите пера, внушителният размер и царствената осанка го превръщали в знак за богатство и положение, а месото му заемало почетно място на пищни пиршества. Да поднесеш лебед пред гостите си било демонстрация на разкош почти толкова красноречива, колкото сребърните блюда, гоблените и позлатените чаши наоколо.

Още през XII век английската Корона придобива право върху свободно плуващите, немаркирани лебеди от вида Cygnus olor. През следващите столетия монарсите предоставят части от тази привилегия на отделни земевладелци, институции и гилдии. Лебедите имали реална икономическа стойност и собствеността върху тях заслужавала собствена система от знаци, регистри и права. Днес Crown продължава да има правото да претендира за немаркираните птици в открити води, като традицията се упражнява главно върху определени участъци на Thames и нейните притоци.

Доста английска съдба за една традиция: започва от банкетната маса и стига до ветеринарния преглед.

Кралят дели реката с търговците на вино и бояджиите

До Crown в Swan Upping участват две от старите Livery Companies на City of London – Worshipful Company of Vintners, свързана с търговията с вино, и Worshipful Company of Dyers, гилдията на бояджиите.

Правата им върху лебедите се проследяват до XV и началото на XVI век. Dyers’ Company свързва своята привилегия с времето около Tudor dynasty и благодетеля Sir Robert Tyrwhitt, който бил Keeper of the Monarch’s Game. При Vintners първото запазено документално свидетелство идва от 1509 г. Тогава техният „Under-Swanherd“, човек на име James, получил четири шилинга за работа с лебедите по време на „големия мраз“ и още четири пенса за наем на лодка — подробности, запазени в архивите на Vintners’ Company (Гилдията на търговците на вино)

Толкова малък счетоводен запис, а зад него вече се вижда цяла сцена: замръзнала Thames, лодка, мъж, който събира лебеди, и чиновник, който старателно записва четирите шилинга и четирите пенса.

Една резка, две резки и една английска кръчма

В продължение на векове собствеността върху лебедите се обозначавала направо върху човката. Dyers използвали една малка резка, Vintners – две, а птиците на Crown оставали без знак.

На английски тези резки се наричали nicks. Историята на Dyers’ Company свързва израза „two nicks“ с името на известния стар лондонски pub The Swan with Two Necks – „Лебедът с две шии“.

Според традицията nicks постепенно било чуто или разбрано като necks, а една служебна маркировка получила живот върху табелата на кръчма.

Англия има особен талант за такива истории. Започваш с административно правило за собственост върху лебеди и след няколко века се озоваваш пред pint of ale под табела с двуглав лебед.

Днес идентификацията се извършва с пръстени. Произходът на малките определя към коя от гилдиите принадлежат, а кралските птици запазват традиционната си отличителна черта – естествения, чист вид.

„All up!“

Когато Swan Uppers забележат двойка с малки, над Thames прозвучава „All up!“

Шестте лодки започват внимателно да се събират около семейството. Опитните гребци направляват птиците към плитчина или бряг, където малките могат спокойно да бъдат взети за кратък преглед. Следват претегляне, измерване, записване и здравна проверка. Особено внимание се отделя на следи от рибарски влакна и куки, които остават сред най-честите причини за травми по реката. После семейството се връща във водата и процесията потегля към следващия завой на Thames.

Целият ритуал е едновременно церемония и полева работа. Има униформи, кралски знамена и вековна традиция, а до тях стоят кантар, записки, идентификационни номера и практически грижи за птиците.

През 2026 г. King’s Swan Marker David Barber отново ръководи петдневното пътуване. Той изпълнява тази необичайна кралска длъжност вече 34 години и през юли води лодките от Sunbury-on-Thames чак до Abingdon в Oxfordshire.

Ако Ravenmaster на Tower е човекът на черните птици, David Barber е човекът на белите.

Три лодки, музика и вечеря на Putney Heath

Днешният Swan Upping изглежда колоритно, но предците му очевидно са умеели да превърнат служебното задължение в истински празник.

Протокол от 1727 г. на Dyers’ Company описва подготовката за ежегодното пътуване. Компанията поръчала три шестгребни баржи, предвидила музика и „други необходими неща, както обикновено“, а Renter Warden получил задачата да организира вечеря на Putney Heath.

Една административна инспекция, поднесена по английски – с церемония и вечеря.

Лебедите, които били отвлечени

Няколко години по-рано Dyers’ Company преживяла далеч по-пикантен епизод.

През 1715 г. двама мъже, записани като Messrs Powell and Monk, решили да проявят забележителна предприемчивост. Те започнали да упражняват правомощия, които принадлежали на официалните Wardens на гилдията – разпореждали се с apprentices, опитвали да събират наеми и, най-колоритното от всичко, завзели лебеди на компанията, според собствения ѝ архив: Dyers’ Company (Гилдията на бояджиите)

Въпросът стигнал до Court of Aldermen (Съвета на старейшините на Лондонското Сити). Съветът застанал на страната на законно избраните управители, а господин Пауъл трябвало да бъде заплашен със съдебни действия, преди да върне лебедите.

Така историята на кралските лебеди получава и собствено отвличане.

При това става дума за XVIII век, когато човек очевидно можел да се събуди сутринта, да реши, че е гилдиен управител, и следобед вече да държи чужди лебеди.

Стотици бели птици по реката

През XIX век броят на лебедите, обхванати от Swan Upping, бил впечатляващ. Записите на Dyers показват, че между 1837 и 1846 г. общият годишен брой птици на Crown, Vintners и Dyers варирал между 432 и 584. Делът само на Dyers бил средно около 140 лебеда.

Представата за Thames от онова време е великолепна: стотици бели птици по реката, тежки лодки, гилдийни хора, складове, пристани, товарни баржи и London, който вече расте към огромния индустриален град на Victorian age.

Променяло се и отношението към самите птици. През 1870-те RSPCA поставя въпроси около старите практики на маркиране и подрязване на крилата. Следват промени в начина на работа, а през XX век физическите резки по човките постепенно отстъпват място на пръстени и научно проследяване.

Старият ритуал запазва одеждите си, а същността му постепенно се премества към грижата.

Шест двойки заминават за Канада

През 1932 г. Dyers’ Company изпраща необичаен подарък през Atlantic – шест двойки лебеди за град Victoria в British Columbia.

Едва ли има много подаръци, които казват „поздрави от London“ по-елегантно.

Лебедът пътува от средновековната английска трапеза през гербовете на гилдиите чак до другия край на света като жива частица от британската традиция.

Кралицата идва на реката

През 2009 г. Swan Upping получава специален гост.

Queen Elizabeth II пътува по Thames, за да наблюдава церемонията лично – първото ѝ посещение на ежегодното преброяване. Маршрутът е съобразен с присъствието ѝ, а кралицата наблюдава как малките се претеглят, маркират и измерват. По време на традицията монархът носи и живописната стара титла Seigneur of the Swans.

Lord of Mann. Duke of Lancaster. Seigneur of the Swans.

И някъде между тях – човек с кантар, дървена лодка и мокър cygnet в ръце.

2026: 134 малки лебеда

Традицията продължава и при Charles III. През юли 2026 г. шестте skiffs отново потеглиха по Thames, вече под титлата King’s Swan Marker.

Резултатът донесе хубава новина: 134 cygnets бяха преброени и прегледани по маршрута от Sunbury до Abingdon, при 115 през 2025 г. Екипите освободиха и няколко възрастни птици от рибарски влакна и куки. По бреговете отново присъстваха училищни групи, а децата имаха възможност отблизо да видят малките и да научат как живеят лебедите по реката.

Короната е запазила ритуала. Времето е променило предназначението му.

Белите владетели на реката

През останалата част от годината лебедите по Thames изглеждат сякаш принадлежат единствено на реката. Те минават край Windsor, под мостове и върби, покрай лодки, градини и старите английски къщи по бреговете. През юли обаче около тях за няколко дни оживява цяла стара система от Crown, City guilds, знамена, униформи и церемониални лодки.

В средата на юли лодките отново ще срежат водата, знамената ще се разтворят над Thames и от някоя от тях ще прозвучи старият вик:

„All up!“

После едно малко сиво лебедче, което едва ли се интересува от осемвековните права на Короната, ще бъде претеглено, записано и върнато при родителите си.

Прочетете още в блога: ♔ Кралството – Уиндзор – замъкът, който даде името си на династията