В стария двор изневярата е можела да бъде грях, унижение, дори зле пазена тайна, но все пак нещо, което формата на брака е длъжна да понесе. Разводът вече е друго. Той не стои в полусенките, не може да бъде прикрит с още един официален портрет и не свършва в шепота на свитата. Разводът влиза в регистри, титли, наследяване, дворцови съобщения и в онзи неловък момент, когато самата корона е принудена да признае, че бракът ѝ вече не може да бъде игра̀н като ред. Затова монархията дълго е понасяла любовници по-лесно, отколкото раздяла. Любовниците могат да бъдат цинични. Разводът е административен. А администрацията винаги е по-опасна за мита.

Британската история го показва съвсем ясно. През 1978 г. Princess Margaret и Antony Armstrong-Jones се развеждат в онова, което Britannica описва като първия развод в британското кралско семейство от 400 години. Самият факт е достатъчно красноречив. Не става дума просто за шумния край на един бохемски и нещастен брак, а за срив на табу, което дотогава е изглеждало почти конституционно, макар никога да не е било точно това. След Margaret вече не може да се преструват, че разводът е нещо, което се случва само на другите.

После идва 1992 г. и фасадата се пропуква наведнъж. През март Andrew и Sarah Ferguson се разделят. През април бракът на Princess Anne и Mark Phillips е официално разтрогнат. През декември идва и формалната раздяла на Charles и Diana. Междувременно Windsor Castle гори, таблоидите работят извънредно, а Queen Elizabeth II произнася прочутото си annus horribilis. Вече не става дума за единичен лош брак, а за година, в която монархията започва да изглежда не митична, а просто много богато и много наблюдавано семейство, което не успява да удържи собствените си съюзи.

При Charles и Diana залогът е по-голям, защото не се разпада просто брак, а централната витрина на наследяването. Сватбата е през 1981 г., децата са двама, а до 1992 г. вече е очевидно, че приказката е приключила, макар костюмите още да стоят по местата си. Разводът е финализиран през август 1996 г. Diana запазва титлата Princess of Wales, но губи стила HRH. Тъкмо тук темата престава да бъде семейна и става институционална. Когато се развежда наследникът, не рухва само домът му; пропуква се и претенцията, че короната може да бъде предлагана на народа като образец на подреден живот, правилни роли и стабилно семейно ядро.

При Anne и Mark Phillips разводът е по-тих, но не и по-личен. Официалната биография на The Princess Royal е пределно суха: marriage in 1973, dissolution in April 1992, second marriage to Timothy Laurence in December the same year. При Andrew и Sarah Ferguson линията е сходна: marriage in 1986, separation in 1992, divorce in 1996. Когато събереш тези истории една до друга, фактът започва да говори сам: три от четирите деца на Elizabeth II минават през провален първи брак. Това вече не е лош късмет, а модел. И какъвто и сантимент да има човек към институцията, тук е трудно да не отбележи очевидното: семейството, поставено толкова дълго като урок по устойчивост, се оказва доста по-модерно в разпада си, отколкото в официалната си поза.

И британците не са сами. В Дания линията е сходна: днес официалната биография на Prince Joachim посочва двамата му по-големи синове като деца на Joachim и Alexandra, Countess of Frederiksborg, а публичният образ на това разклонение отдавна е следразводен, не приказен. В Испания разводът на Infanta Elena и Jaime de Marichalar е вписан на 21 януари 2010 г. в Registro Civil de la Familia Real, а Marichalar изчезва от официалното семейно представяне и губи титлата Duke of Lugo.

В Норвегия официалната биография на Princess Märtha Louise отбелязва съвсем сухо, че тя е била омъжена за Ari Behn от 24 май 2002 г. до 2017 г. В Люксембург разводът на Prince Louis и Tessy е финализиран на 4 април 2019 г., след което тя губи HRH, титлата Princess of Luxembourg и правото да представлява grand-ducal family. Тоест разводът е станал допустим навсякъде; просто никъде не е останал частен.

Въпреки това картината при по-младото поколение засега е една идея по-стабилна и поне малко по-малко обречена на стария дворцов сценарий. Не всички линии водят към разпад. След развода на Peter Phillips вече не може да се говори за напълно непокътнато поколение, но най-видимите по-млади двойки около короната засега удържат по-добре публичния и семейния натиск. Prince William и Catherine продължават да се появяват заедно в официални ангажименти, а Princess Beatrice и Edoardo Mapelli Mozzi посрещнаха второто си дете през януари 2025 г. — все дребни на пръв поглед факти, които в кралския свят всъщност значат много. След толкова десетилетия на бракове, пазени от приличие и разпадащи се под протокол, днешната по-млада монархическа двойка поне понякога изглежда като нещо по-малко обречено и малко по-истинско. Засега. И точно това „засега“ прави гледката по-интересна от всяка приказка за вечна стабилност.