29. Заради едното Баскервилско куче

Убил ли е Сър Артър Конан Дойл приятеля си Бертрам Флетчър Робинсън, за да обере сам лаврите за „Баскервилското куче„?

Това подозрение обикаля публичното пространство от много десетилетия. Аз се поинтересувах от него в повече детаили, когато имах възможността да посетя със семейството си няколко важни места, свързани в писателя, приятеля му и Баскервилското куче.

Да започнем подред.

Дартмур, където се развиват всички събития от „Баскервилското куче“ се намира веднага до Английската Ривиера. Завива се обаче вместо към морето наляво от този светофар – надясно към Бъкфаст Аби, за което вече ви разказах.

English Riviera Sign (3)

Блатата на Дартмур са безмилостни. През деня приличат на приятни зелени ливади, човек (почти) може да се заблуди, че е в Ирландия.

Dartmoor National Park, Devon (16)

Dartmoor National Park, Devon (15)

Dartmoor National Park, Devon (14)

Dartmoor National Park, Devon (9)

Дойде ли нощта обаче, нещата в Дартмур се променят до неузнаваемост. Дълбоки, тесни долини, пресечени от множество потоци, които бързат към река Дарт, дала името си на района и парка. Пълно е с табели като: „Овце лежат по пътя“, „Единственият път е нагоре“, „Пресичат жаби“, „Има надежда, продължавай!“. Трябва да се познават в подробности местата, по които се ходи и денем, и нощем. Най-добре е това да става с водач. На всяка крачка могат да изскочат руини на древни стари ферми, стени на имения, покрити с мъх и вили, някои от които още обитаеми. Краката потъват без предупреждение и без предварителна индикация. Звуците нощем пък те карат да настръхнеш.

Richard Cabell , който е първообраза на Хуго Баскервил от книгата, бил местен земевладелец, за когото се говорело, че е продал душата си на дявола. Хората вярвали, че той подмамва млади селянки в блатата и ги убива. Сигурно било също, че убил и жена си. Изследователи намерили документи, които гарантират, че жена му живяла 14г. след него, но как се побеждава мит? Не е съвсем ясно на какво се гради репутацията му, но след смъртта му през 1677г. бил не просто погребан, а почти зазидан в семейната гробница. Каменната плоча върху него е поне тон, а селяните събрали пари дори за решетки на малкия мавзолей, за да не може да се измъкне в случай, че капака на каменния му саркофаг все пак поддаде. И до днес хората се страхуват от мястото. Там се събират индивиди, които се занимават с черна магия, а някои се кълнат, че ако се обиколи гробницата седем пъти и се подаде пръст през решетката – Ричард отхапва пръста отвътре. Все още чакаме обаче някой да публикува снимки на отхапани от Ричард пръсти.

Семейният ни съвет реши ние да пропуснем мястото, още повече църквата към гробището е горяла много пъти, но почти напълно изгоряла в необичаен пожар през 1992г. и в момента е по-скоро скеле на предишна сграда. Има и надпис, че влизането си е на ваша отговорност. Предоставям ви да видите снимки на мястото от други източници.

Артър Конан Дойл (АКД) се запознал с Бертрам Флетчър Робинсън (БФР) през 1900г. на кораба „Брит“. Двамата се връщали от Южна Африка, където участвали в англо-бурската война. Любопитна подробност е, че АКД участвал като военен лекар, защото не успял да се вмести в исканите физически мерки за по-престижната роля на офицер – бил прекалено дебел. БФР пък бил военен кореспонедент на „Дейли експрес“. Двамата се сприятелили, ето и снимка от сайта за живота на АКД в снимки. АКД е средния на задния ред в светлото сетре, а БФР е този в средата с очилата на предния ред:

1900-07-arthur-conan-doyle-with-fletcher-robinson-and-archie-langman

Още от пролетта на следващата 1901г. приятелството им еволюирало в съавторство. Събирали се често и обсъждали английските митове и легенди. БФР е този, който разказал на АКД легендите за кучето Черния дявол и Richard Cabell.

Ние пък отидохме и намерихме къщата на БФР в селището Ipplepen. Тук между 25 май и 3 юни 1901г. АКД е написал III-VI глави на „Баскервилското куче“. Къщата принадлежи в момента на други хора и не е разрешено да се посещава, но е част от обиколката, която всички почитатели на АКД правят в района. Както повечето къщи в Англия, тя си има име: Park Hill House.

Ipplepen - Park Hill House (1)

Ipplepen - Park Hill House (2)

Ipplepen - Park Hill House (7)

Ipplepen - Park Hill House (6)

Името Баскервил е взето от главния кочияш на БФР. Кочияш е било много отговорна и престижна работа за момче от простолюдието. Младият Хари е започнал работа в Park Hill House около 1891г. В началото работата му е била да носи вода за домакинството от близкия кладенец, да полира сребърните прибори и да чисти огнищата в кухнята и камините в стаите. След упорит труд, който е станал най-добрата му препоръка, е повишен в кочияш, а след време в главен кочияш. Това го е направило отговорен за един асистен-кочияш, три карети и два коня срещу 12 шилинга и 6 пенса на седмица. Може да се каже, че се е справял добре в живота. Ето го Хари на капрата:

HenryBaskervilleCoachman compressed

Живеел е също в  Ipplepen, намерихме и неговата къща. Разбира се, много по-скромна. Живял е тук с възрастните си родители, а по-късно е довел и съпруга. Съседната врата е на къща, която е заел след време сина му. Цялата сграда носи името Wesley Terrace,  а специално къщата вдясно със зелената врата – Honeysuckle cottage. Сега има други хора – наематели, които не са свързани с фамилията Баскервил.

Ipplepen - Wesley Terrace (7)

Ipplepen - Wesley Terrace (5)

Ipplepen - Wesley Terrace (4)

Именно Хенри (наричан Хари) Баскервил е този, който разговарял с разследващ журналист в края на 50-те. По това време Хари бил вече над осемдесет годишен. Показал с голяма гордост на журналиста собственото си копие от „Баскервилското куче“, лично подписана от АКД с посвещение и извинение за използване на фамилното му име. Хари добавил като нещо естествено това, че книгата всъшност е написна от БФР и открадната след смъртта му от АКД. Някои отдават това на неопитността на Хари и желанието му за внимание. Ето го на снимка, която направих от книгата „On the trail of Arthur Conan Doyle“ – купих я специално, за да си помогна с обиколката и пътеписа. Няма други снимки на Хари в нета и се наложи да използвам тази, за да ви го покажа. Вляво е надгробната плоча на него и съпругата му.

18601574_800527973434987_752112037_n

Темата би могла да си замине в небитието още от 60-та насам, ако не бил един друг журналист – Rodger Garrick-Steele. Той подновил търсенето и се заел в края на ХХ век с темата, като започнал дълго единадесет годишно проучване. Бил отблизо наблюдаван от CNN, както и от няколко американски и индийски вестника, но (неизненадващо) посрещнат с голяма резервираност на Острова.

БФР е погребан в двора на църквата „St. Andrew’s“ в Ipplepen, която също посетихме. Църквата е много красива и прекрасно поддържана.

Ipplepen - St. Andrew's Church (26)

Ipplepen - St. Andrew's Church (1)

Ipplepen - St. Andrew's Church (29)

Вътре има впечатляващи витражи и всякаква богата украса. Църквата беше отключена и празна, когато отидохме. Нямаше никой, който да я „пази“. Впоследствие дойде млада двойка с родителите си, за да си уговорят ден и час за сватба. Нямаше дори с кого да говорят, а гледаха сами в някаква дебела тетрадка, докато дойде служител. Вляво от вратата виждате паметни плочи с имената на всички загинали от селището хора през различните войни, вкл. Първата световна война. Чудя се дали някой от тях е е стрелял в прадядо ми, но пръв е паднал убит… Прадядо ми се прибрал на село, но това е друга история.

Ipplepen - St. Andrew's Church (6)

Ipplepen - St. Andrew's Church (7)

Ipplepen - St. Andrew's Church (8)

Ipplepen - St. Andrew's Church (11)

Пред всяка седалка има Библия и възглавничка за под коленете, ако има нужда молещия се.

Ipplepen - St. Andrew's Church (13)

Това е купел за кръщение.

Ipplepen - St. Andrew's Church (12)

След 1906г. БФР започнал да подозира АКД в плагиаризъм, твърди Garrick-Steele. АКД създава Шерлок Холмс и детективът става толкова популярен, че спечелва световна слава на автора си, но историята с Баскервилското куче е по-скоро народна легенда. АКД само я пригажда и използва така успешно, че „Баскервилското куче“ става най-известния му роман. Отделно, БФР подозира съпругата си Гладис и АКД в интимна афера. БФР заплашва АКД със съд и уплашен АКД убеждава Гладис да отрови съпруга си с лауданум – болкоуспокояващ седатив на основата на морфин. Симптомите на отравянето с лауданум съвпадат с тези на тиф.

БФР наиситна умира неочаквано на 36г. възраст на 21 януари 1907г. Първоначално причината за смъртта е обявена от Гладис като тиф, но впоследствие сменена с хранително отравяне от наскорошното му пътуване до Париж. Причината за смяната е тази, че по закон по това време на Острова починалите от тиф били задължително кремирани, а БФР бил погребан, което автоматично изключва тиф. Освен погребението в Ipplepen е имало и специална допълнителна църковна служба в Лондон. АКД не отива на нито едно от двете с извинителна причина – работел усърдно по кампания за освобождаване на несправедливо обвинен в нараняване на пони син на свещеник. Успял само да изпрати букет за погребението с посвещение: „С обич в памет на стар ценен приятел от АКД“.

Ето гробът на БФР. Намира се вдясно от входа на църквата, на края на пътеката:

Ipplepen - St. Andrew's Church (17)

На около 20м. до него вдясно се намира семейния гроб на семейство Баскревил, без Хари и съпругата му. Ето го:

Ipplepen - St. Andrew's Church (18)

Ipplepen - St. Andrew's Church (20)

Ipplepen - St. Andrew's Church (22)

Друг важен паметник на това място е на Rev Robert Duins Cooke,  свещеник в църквата „St. Andrews“, помогнал изключително много на БФР с подробности за местните митове и легенди. Внучката на Кук е много възрастна и живее в селището. Нямахме възможност да реализираме желаната среща, въпреки добрите намерения и от двете страни. Може би някой друг път.

Ето семейният паметник на Кук:

Ipplepen - St. Andrew's Church (34)

Ipplepen - St. Andrew's Church (35)

Ipplepen - St. Andrew's Church (36)

Тръгнахме си от Ipplepen, а между него и магистралата се намира очарователното английско градче Newton Abbot, което спряхме да разгледаме. Разходете се с нас. Това е вход на парк с внушителна порта. Ограда няма, разбира се, портата е за престиж и красота. Тя се затваря през нощта и (ако искате вярвайте) никой не влиза в парка, когато портата е затворена:

Newton Abbot (10)

Newton Abbot (9)

Newton Abbot (6)

Newton Abbot (5)

Torquay windows (1)

Torquay Agatha Christie Mile Scenery (72)

Newton Abbot (2)

Неясно е какво е станало с БФР, а и е малко вероятно да разберем скоро. Настояванията на журналиста са останали безплодни – молбата за разследване на случая и ексхумация на тялото на БФР е била отхвърлена от отговорните за разрешението църковни власти.

АКД посвещава едва няколко реда на БФР в първото издание на „Баскервилското куче“. „This story owes its inception to my friend Fletcher Robinson who has helped me.“ е всичко, което е казал. И по-късно той не коментира отношенията им, нито неочакваната смърт на приятеля си. Факт е обаче, че остава женен за втората си съпруга, която много обичал и не създава никаква по-специална връзка с Гладис, вдовицата на БФР. Всъшност последните му думи на тази земя били именно към съпругата му, той ѝ казал: „Толкова си хубава“ и издъхнал. Интересни по-малко известни подробности за АКД, по които може да се съди индиректно за способността му да постъпи така с приятеля си: освен лекар по професия, бил и един от първите мотористи на острова, един от първите скиори (бил сигурен, че този спорт ще стане много популярен и Алпите ще се напълнят с англичани), бил съотборник в отбора по крикет с автора на „Питър ПанJ.M.Barrie, другарувал с Bram Stoker и Robert Louis Stevenson, автори съответно на „Дракула“ и „Островът на съкровищата„, вярвал във феи и в задгробен живот. АКД всъшност ненавиждал творението си Холмс. Считал за обидно това, че труда му като писател е принизен до „писач на евтини криминалета“. Той обичал да пише за история и култура, но славата и парите дошли от Шерлок Холм, за това за отмъщение той го убил. Публиката обаче не му е простила смъртта на Холмс и се е наложило да го възкреси в още един роман. Хората, които са верни последователи на писателя с възмушение отхвърлят мисълта, че той е способен на подобна подлост – да открадне чужд труд и да отрови приятел (или когото и да било в този ред на мисли, разбира се). За разследващите обаче тази увереност не е достатъчно основание против възможността това все пак да е станало.

Разходихме се из Торки, този толкова известен крайбрежен град, за който ви разказах в пътеписите за Агата Кристи и Сингер. Тук са се събирали т.нар. пош-хора (posh people) – термин, значението на който ви обясних в отделен материал.

АКД определено е принадлежал към пош-обществото на Англия за времето си. Идвал е редовно в Торки, оставал е в хотела на гарата за поне 15 дни със съпругата си.

Torquay Agatha Christie Mile Scenery (75)

Torquay Agatha Christie Mile Scenery (73)

Torquay Agatha Christie Mile Scenery (107)

В този тогавашен МОЛ, в който Агата Кристи се е запознала с бъдещия си първи съпруг, АКД е изнасял лекции по спиритуализъм. Запалил се е по темата след смъртта на сина си през Първата световна война до такава степен, че след смъртта на АКД пък е бил проведен многолюден сеанс в зала за среща с писателя. Не е ясно дали се е появил и какво е казал… Ето го Павилиона, най-известния МОЛ от началото на ХХ век в Девъншир.

Torquay Agatha Christie Mile Scenery (38)

Не съм чула кариерата на Rodger Garrick-Steele да е процъфтяла след обвиненията в убийство към иконата АКД. Книгата на журналиста не се чете, отзивите за нея в амазон са унищожителни, хората от цял Девън са се обединили срещу него. Вече има дори контра-книга написана по въпроса (авторът ѝ живее в Newton Abbot). Американски, италиански и руски медии сипват периодично сода в кашата, за да шупти постоянно, а английските медии замазват всичко по всякакъв лицеприятен начин. Води се тиха, но безмилостна война по въпроса. И ние сме включени – когато говорихме по мобилния телефон през отзивчива, любопитна и доброжелателна посредничка с над 90 годишната внучка на свещеника Кук, ние ясно изразихме интереса на българските читатели по темата. Не заехме позиция нито за, нито против, изразявайки само най-голямо желание по-бързо да се вземе крайно решение, истината да излезе наяве и да бъдем уведомени за нея чрез медиите, надявайки се тя да е в интерес на всички заинтересовани страни. Поговорихме и за други неща. Внучката изрази искрено съжаление, че ще пропуснем да се видим на живо (поради липса на време от наша страна да останем още няколко дни в района) и поздрави всички български почитатели на „Баскервилското куче“ като отбеляза, че това е едно от най-интересните и забележителни обаждания, които е получавала. Готова е да разговаряме по всяко време без да иска заплащане (каквото се изисква и полага на хора като нея). Аз лично си обещах, че ще взема една кутия „Черноморец“ (няма да ви обяснявам тук защо именно тях) и ще опитам да намеря време да отида отново, надявайки се да я заваря в добро здраве и разположение на духа. Остава да видим…

(Тези, които не са чели книгата и не са гледали никой от филмите – да пропуснат този параграф) – Всъшност истината е, че няма нищо кой-знае какво в цялата история с кучето и фосфора. Това е нормална практика за всички скотовъдци из блатата на Девъншир. Правят това, за да могат да си намират лесно загубената стока и да не удрят с колите си кучета и други животни, които си обикалят свободно из района. Това поне твърдят повечето гидове, които можете да наемете за ден или повече. Ние се справихме и без тях, но ако искате да посетите областта ги имайте предвид. А идеята за фосфора ми се вижда логична и естествена. Особено ако си мяркал на живо блатата на Девъншир, всичко, което ще искаш е сам ти да се намажеш с фосфор, ако се налага да се движиш по някакъв начин пеша след 18ч. вечерта из баирите и блатата наоколо. Трябва да намериш начин да се виждаш и да те виждат, иначе… Ббррр…

В градската градина до Torre Abbey в Торки има черница, до която седнахме да си починем в края на този интересен ден. През 1608г. киселеца крал Джейм I, (за когото ви споменах и в пътеписа за Алторп) решил да си устори средновековен Брекзит. Решил да си произвежда сам коприна, без да чака на проклетите стисканти китайци да се умилостивят и да му пратят подарък малко правилни буболечки вместо писналите му двойки от смешните си сплескани кучета (пекинези). Било му унизително да чака и на италианци като хитреца Марко Поло да му донесат няколко копринени буби в бастуна си и да му ги продават на цената на цял Девъншир. Намерил Джеймс бубите по втория начин, обаче се оказало, че тия капризни създания се мусят на изобилната трева от английска ливада и искат храна от родните си места. Нямало как да ги изгони за това, че не се социализират, нито да ги съди за дискриминация на местните традиции – ще-не ще трябвало да се съобрази с животинките. Затова Джеймс наредил на градинаря си да закупи 10 000 черничеви дръвчета с надеждата малките зверчета да мирясат и да отпочнат най-накрая правилно копринената си работа. Градинарят веднага изпълнил нареждането на вечно-мърморещото величество. Било предвидено да се залеси всичко пред двора на това, което днес наричаме Бъкингамски дворец. И тук лъснала малката пропусната подробност, с която станали за смях и в страната, и далеч извън нея – всички закупени дръвчета били черна черница. Копринените буби ядат само бяла. Ауч…

Не знам дали градинарят е поел вината за глупостта на шефа си, не знам дали е завършил живота си в Кулата (която и до днес всява страх във всички и е нарицателно за затвор без излизане жив за островитяните), но на аристокрацията се наложило да компенсира поне финансово това подхлъзване – всеки аристократ бил задължен да закупи възможно най-голям брой от дръвчетата и да ги посади където намери за добре, само не и в Лондон. Направили го без възражения, разбира се и нароили острова с черничеви дървета. Няма данни за всичките векове от тогава насам някой да се е сетил да събира и употребява черниците разумно – например за ракия. Но пък и българите били все заети с други дела, та отложили идването си с около 5 века. Сега са вече тук и идва ракиено време. Жалко, че не пия.

Междувременно аз седях до отрупаното с плод черничево дърво в Торки и си мислех какво нещо е живота. Купуваш черници за коприна – те те правят за смях, защото се оказват само плод за разхождащото се простолюдие и материал за алкохол с непридвидими дългосрочни последствия за островния организъм. Пишеш криминале за слава и малко пари (АКД е признавал, че е започнал да пише по принуда – докато е бил очен лекар в Лондон нито един пациент не се е излъгал да прекрачи прага му и той е имал достатъчно време за други седящи занимания) – то се оказва най-голямата, най-печеливша, но и най-тежка тухла в душата ти. Искаш да се отървеш от нея – тези, които си смятал за почитатели се обръщат на твои мъчители и те принуждават да „възкресиш“ ненавистния ти герой. Приятел, с когото си работил, се оказва твоя потенциална жертва във времена, когато и двамата вече ви няма, за да се защитите или оправдаете. Героят Шерлок век след теб цъфти и връзва, правят му по няколко адаптации годишно; тези, които го играят са звезди-милионери, а малко хора знаят твоето име като автор. И всичко това заради едното Баскервилско куче…

Де го чукаш, де се пука, нали Сър Артър…

Torre Abbey Scenery (3)

Torre Abbey Scenery (2)

Torre Abbey Scenery (5)

Torre Abbey Scenery (8)

 

 

 

One thought on “29. Заради едното Баскервилско куче

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s