21. Цяла Англия в една разходка

Миниатюрните селища са английска традиция на повече от век. Появили се в края на 20’те години на XX век, днес те са из цялото Обединено Кралство, а и зад пределите му. Някои са туристическа забележителност, продават билети и разчитат за поддръжката си на приходите от посетители, а други са в частни градини и съществуват за удоволствие само на притежателите си. Някои са направени като копие на съществуващо място, други са изцяло измислени. С времето миниатюрните селища дори са се специализирали в историческото време, което отразяват или в специфичния начин на живот, който представят. Прилагам пълен списък с карта на всички съществували и/или функциониращи в момента миниатюрни селища във Великобритания тук.

Появата и процъфтяването на миниатюрните селища именно във Великобритания има нужда от едно сериозно проучване и е извън параметъра на моя пътепис. Ако трябва да поразсъждаваме като лаици, то първо ще подчертаем, че богатата детска литература на Острова е възпитала хората да приемат естествено малките герои от „Пътешествията на Гъливер„,“Алиса в страната на чудесата“ и „Наемателите„. Своята лепта за каузата са дали и викторианските куклени къщички– признак на заможност и гордост за притежателите си (те са еволюирали в пластмасови кукленски къщички и се радват на успех сред момиченцата и до днес). Спомените на хората за комфорта на детството и игрите с фигурки и кукли играят също положителна роля за популярността на миниатюрните селища. Не на последно място желанието за обективен (като на птица, Годзила, Бог?) поглед към голямата картина на реалността, а вероятно и за контрол и подредба на хаотичността в живота дават своя принос за процъфтяването на тези места като туристическа атракция. Към приведените аргументи неминуемо трябва да добавим спокойствието, постоянството, последователността и упоритостта на англичаните, добре преплетени с генетично заложения им ексцентризъм – всички тези качества заедно правят възможно построяването и поддържането на миниатюрните селища.

Посетих със семейството си едно от най-популярните места на това типично английско забавление. Миниатюрното селище, което разгледахме, се намира в близост до дома на Агата Кристи и до къщата на Айзък Сингер, за които вече писах. Бабакомбе модел вилидж (Макетно селище Бабакомбе) се намира в квартал Бабакомбе на градчето Торки в залива Торбей и е разположено в близост до плажа. На пространство от около 1кв.км. може да се добие представа за историята и културата на Англия, ежедневието на съвременните англичани и някои от най-харесваните от тях ТВ програми и филми. Цените са много прилични, билетът важи за седмица – в случай, че не ви стигне времето да разгледате всичко наведнъж. Има също така много хубаво кафе с панорамна гледка от просторна тераса.

С влизането табела известява, че селището е построено от Том Добинс, открито е на 13 април 1963г., в него живеят повече от 13 хиляди малки човечета, има над 400 сгради и около 500 автомобила. Десет градинари и техници на пълно работно време поддържат селището. Табелата ни напомня да гледаме от забавната страна на посланията на изложените макети.

Теренът е доста стръмен, много труден за минаване с детска количка и почти невъзможен за инвалидна количка. Най-отпред има малък фонтан с паметна плоча в основата в чест на Том Добинс.

Макетите на сградите са с големина до около кръста на човек, малките хора са около 7-10см., къщите, колите, ливадите и всички детаили са пресъздадени с голяма прецизност и желание, и типично по английски – със самоирония и леко намигване към наблюдателя.

Парапети ограничават достъпа до макетите, а камери осигуряват спазването на ограничението.

Макетите се виждат от близо приблизително така:

Макетите са подредени малко хаотично от двете страни на пътеката по неизвестни за мен съображения на техниците. За по-голяма яснота аз ще представя показаното според мястото му в историята.

Започваме със Стоунхендж. Този макет е съвсем в началото, вижда се добре терасата на кафето горе в дясно и хората, които разглеждат миниатюрното селище от там.

Всеки малък човек в Стоунхендж е зает с нещо – разглежда, разхожда се, обсъжда, прави си снимки. Забележете друидите в средата и спокойния полицай в дясно до тях. Това е характерно за полицаите на Острова – те са без оръжие и винаги дружелюбно съблюдават за реда.

Тук средновековен замък е нападнат от Дракон, който се е качил на една от стените и от време на време плюе огън срещу войниците.

Вътре в замъка животът си тече почти нормално. Никой не се интересува, че пред вратите на замъка има битка. Малките хора са като големите хора…

Прислугата готви, вади вода, чисти, пее, забавлява. Продавачите на пазара редят зеленчуци, рицарите тренират за двубои, кукленият театър репетира, а Артур с рицарите си се заклева около кръглата маса.

В залата за балове елитът си живее живота сред пълни софри и забавления.

Тук се виждат останките от стария манастир Кланси Аби и туристите, които го разглеждат.

Имало времена, когато всички покриви били от слама, защото твърдите материали като цимент били много скъпи. Постепенно това се променило с изработването на цигли и сламените покриви останали само за бедняците. Днес нещата са се завъртели обратно и да имаш сламен покрив е въпрос на престиж и пари. Поддържането му е много скъпо и само богатите могат да си го позволят. За историята на сламените английски покриви можете да прочетете повече тук. Следващият макет е направен като почти идеално копие на едно село в графство Девън- Кокингтън вилидж.

В селцето в момента има забава с оркестър. Покривите на малките къщи в началото са били изработени както оригиналните – от слама, но птиците в околията не разбирали, че това тук е туристическа атракция и макетите са само за красота. За това грабели от сламата, докато има. Наложило се да я сменят с нещо друго и след няколко опита се оказало, че най-успешни за целта са коси от кокосови орехи. Английските птици не знаят какво е това и оставили на мира макетите. За по-сигурно все пак всичко е привързано с тел отдолу. Това помага и при силните ветрове, които често се извиват в този крайбрежен район.

babbacombe-model-village-scenery-26

В църквата току-що е приключила сватбена церемония и всички излизат навън.

За да е всичко в крак с времето, булката е тъмнокожа. Представям си труда, който полагат постоянно техниците, за да поддържат тревата така идеално по английски окосена. Дали имат съвсем малки косачки, почуди се дъщеря ми… Всеки храст е в мащаба, който трябва да е адекватен за малките хора.

Следващото селце е от времето на Тюдорите. Архитектурата е много характерна с дебели греди, боядисани в черно по външните стени. Носорогът в центъра е сложен поради инициативата „Да запазим носорозите“, която Бабакомбе подкрепя. Такива малки фигурки на носорози в различни цветове има из цялото селище, за да ни напомнят за инициативата и да ни стимулират да дарим за нея на излизане.

Има и осъвременен вариант на този вид архитектура- т.нар. фалшив Тюдор стил. Той е популярен в някои части на Великоритания и днес. Обикновено това са места с хора, които харесват традиционна Англия и могат да си я позволят. Дървото е заменено от стъклопласт и пластмаса в макетите. Миниатюрното целище се намира почти изцяло на открито и това поставя определени изпитания пред съхраняването на моделите. Постоянният солен морски вятър, косото английско слънце и влагата са недружелюбни към макетите и малките фигурки, но техниците постоянно измислят начини да надхитрят времето. За момента видимо успяват.

На улицата на фалшивия Тюдор сега събират боклука. Големината на макетите можете да прецените като ги сравните с цветята и с минаващите по пътеката горе в ляво посетители.

В една от къщите има празненство. Обърнете внимание колко натурално изглежда всичко, включително дърветата и храстите, и колко пълен набор от посуда и храна има по малките масички.

Това е университет по изкуствата. Около часовника в средата са наредени статуи в унисон с модерното изкуство, което се преподава и изучава тук. Сградите от страни са спалните помещения на студентите, които сега се разхождат по алеите наоколо.

Приятно затворено селище е следващият макет. Тук живее средната класа. Къщите от този тип струват от четвърт до около половин милион паунда, в зависимост от района в който са разположени.

Същото място, но вечер.

Това, че са богати, не ги застрахова срещу грешки:

Миниатюрното селище работи до късно, когато вече е тъмно и всичко може да се види със светлини, идващи от вътрешността на сградите. За много от макетите това е и по-интересно за наблюдение, защото детаилите вътре могат да се видят само с осветление. Чудесен пример е завода „Натрошени Бисквити“.

Табелите за безопасност, работещата поточна линия с бисквитки по нея, инструментите на работниците и дори малкото офисче горе в дясно изглеждат истински и функциониращи. Хората в Англия много обичат бисквити, те са неразделна част от традиционното пиене на чай, така че работата на смени до много късно в бисквитената фабрика е съвсем оправдана. Наскоро тази зима по вестниците имаше тревожни съобщения, че бисквитите са на свършване. Притеснени възрастни дами се запасяваха, майки купуваха на едро, за да не останат децата гладни. Французите пък увериха в иронично съобщение, че дори след Брекзита ще ни доставят бисквити на острова, ако трябва контрабанда на ръка по евротунела. Смушкването с лакти между французи и англичани е нещо, без което и двете нации не могат да съществуват.

Малките работници очевидно знаят всичко това и си работят кротко, без да дават признаци на зараждаща се мисъл за стачкуване.

Истинска малка война бушува в Англия. Представителите на висшата класа, които имат имения, прислуга и пари, обичат да ходят с коне, кучета (бигъли) и специалните си дрехи на лов за лисици. Обикновените хора и особено природозащитниците обаче смятат, че времената на този начин на живот са отминали и той би трябвало да остане само част от историята и културното наследство на Англия. Приеха дори закон преди десетина години, който забрани лова на лисици изобщо. Сега този закон подлежи на преразглеждане, защото лова практически не е прекратен, а и ловджиите са тези, които определят правилата в държавата чрез парите и произхода си.

Ето сценка от този конфликт, забележете огромната красива къща. Тя е точно копие на Ruffod Old Hall, където можете да прекарате чудесен ден, да научите за херцога на Ланкашър и дори да си организирате сватбата. Автобусчето пък е докарало природозащитниците, които са неизменна част от всяко начало на един лов:

Ето как изглежда сценката отблизо. Полицията, както винаги, само пази реда, не използва сила. Тримата с червените дрехи са ловците, които няма да дадат лесно начина си на живот. Вижте видео за лова на лисици и борбата между ловците и противниците на лова тук. Табелата на имението ни съобщава, че то е дома на херцога Котфорд (Кошаров), а името на имението е „Боже помогни на всинца ни“. Известени сме също, че се приемат всякакви дарения във финикийски знаци. До лилавите цветя над хората една лисичка седи и наблюдава сцената:

Това е хотел от веригата „Travelodge„, който предлага преспиване и храна без лукс и залага на доброто обслужване при ниски цени. В реалността пред такъв хотел има само голям паркинг, рядко градина. Тук обаче се играе федербал (в ляво) и любимия на хората от третата възраст спорт Lawn Bowl (Ливаден боулинг). Изглежда и за малките хора от този макет това са идеални занимания, облечени са също като големите в специалните бели дрехи за тези спортове и видимо се забавляват.

Градинарството е важно хоби за хората в Англия. Те са ентусиазирани да градинарстват редовно и са много щастливи с декоративните си (според мен) резултати. Това, че климатичните условия и почвата са неподходящи за таква дейност не може да повлияе на англичаните ни най-малко. Жалката им градинска ситуацията е компенсирана с превъзходно уредени Градинарски центрове. Те се намират в околностите на градчетата и в тях може да се прекара цял ден. Има всичко – от почва, през готов разсад, всякакви инструменти, продавачи-помагачи, облекла и всичко, което може да ви дойде на ум в това отношение, плюс задължително много хубаво кафе-ресторанче, където да се седне за почивка. От старческите домове и от пенсионерските клубове организират посещения на такива центрове с автобуси. Това осигурява чудесен ден навън на слънце и въздух, и голямо разнообразие за хората. Тези центрове са много популярни и сред младите семейства, които учат децата си да се грижат за растенията. Показаният тук център носи подходящото име Филпотс (Пълни саксии) Гардън Център. Виждаме и Уоли, за когото сме предупредени на влизане в миниатюрното селище да намерим измежду всички малки хора (Уоли от поредицата полулярни книжки „Къде е Уоли“).

Ресторантът е горе в ляво по пътеката, но е празен, защото хората са все още заети с покупки на цветя и разсади.

Недалеч от градинарския център група хора наказват банкери със средновековни методи. Банкерите от Ситито на Лондон са виновни за финансовата криза, но продължават да печелят милиони на гърба на данъкоплатците под крилото на правителството. Банкерите са галениците на всяко правителство, независимо от политическата му окраска. Колкото по-труден става живота на обикновените хора – толкова повече привилегии изглежда получават в Ситито. За това в тази сценка са ни показани истинските чуства, които изпитват повечето англичани към банкерите – те са здраво заклещени в дървени стегалки и хората ги замерят с развалени зеленчуци. Полицията наблюдава да няма безредие и да се спазват правата на хората да изразяват чуствата си по един правилен, цивилизован начин.

Тук се вижда работата на цяла станция на British petroleum. Този макет е с образователен характер и показва предимно на децата-посетители как стига бензина от земята до бензиностанцията, където техните родители зареждат семейната кола. Тримата работници, които си почиват пред голямата зелена цистерна, ядат истински малки сандвичи, а кафявата помпа в ляво от тях по пътеката зад жълтата кола наистина се движи нагоре-надолу.

Това е типично ваканционно селище, от популярния в последните 50-60 години вид. Автобусчето, което е докарало хората от новата смяна, е на фирма „Имамнужда Отпочивка“. Бунгалцата в дясно са оборудвани с всичко необходимо. Пред централната сграда има насядали хора, които гледат новопристигналите с интерес. Една от почиващите дами се опитва да усмири детето си по забранените вече методики с продуктите на Шамарената Фабрика. Пред самата ограда на селището пък текат ремонтни работи с багери, работници, шум и прах – всичко точно в разгара на сезона. Да има такива ремонти по това време е международен закон, строго съблюдаван и изпълняван от всяко ваканционно селища по света.

Англичаните просто отказват да се примирят с това, че Островът не е разположен на Карибите или в Средиземноморието. Това се отнася не само за градинарстването им, но и за почивките им. За това ходят голи и боси по всяко време на годината, припадат от жега при невъзможните температури на въздуха от 24 градуса в средата на август, пекат се по каменистите си плажове от април до октомври и се къпят с удоволствие в ледената океанска вода. И много се гордеят с всичко това. Ето един типичен пример за плаж, който тук е направен да изглежда пясъчен. В реалността този пясък представлява малки камъчета, видими с просто око. Няма как обаче да не уважаваш сплотеността около някоя национална идея на англичаните. Решили веднъж, че острова им е място за градинарстване и почивка – нищо не може да промени нито мнението, нито поведението им. Това те наричат Национална гордост, която не ти остава нищо друго освен да аплодираш със смаяно въртене на глава.

Всяко човече на плажа прави нещо различно, имат си и кей в левия край. Подигравките и острите, осъдителни погледни между хората са непознати, тук всички просто се забавляват заедно. Ако някой е осезаемо по-различен, то той просто бива оценен като ексцентрик и приет от останалите с усмивка.

Разбира се – има и нудистки плаж, отделен дискретно с камъни в дясната част. От близо всички части по телата на малките хора са като по телата на големите хора- и като форма, и като цвят. Много натурално направени, чудесна работа на техниците.

На острова много обичат да са навън и да правят нещо заедно. За разлика от американците, тук не се търси задължително „най-добрия“. Победител в края на деня обикновено има, но то е най-вече понеже правилата на играта са такива, че изискват някой да спечели. Има много сценки в миниатюрното селище, които показват любовта на великобританците към спорта и прекарване време на въздух. Крикетът е неразделна част от уикендите на средната класа. Играе се на големите зелени площи, които има в центъра и по краищата на селищата.

Футболът в началото си е бил забавление за свободните дни на бедните. Това отдавна не е така. Днес футболистите са милионери, зрителите се бъркат дълбоко в джобовете за билети, а телевизията е направила този спорт машина за пари. Тук показаният макет е за стадион Уобли (пародия на Уембли, но в превод Уобли означава Клатушкащ се). Рекламите около терена са образец на английския хумор: да станете клиент ви приканват счетоводна къща Ограбват Ме, магазин за мебели Ан Тика, автомобилен сервиз М.Еханик. Мачът, който се играе е Исландия:Англия, 2:1 (да си спомним Евро 2016). Разбира се, има един тичащ гол човек по терена между двама полицаи – как иначе ще знаем, че в мача поне единия отбор е английски? Тичането голи по терена е въпрос на чест и традиция. Няма разлика дали тичащият е мъж или жена, но жените получават повече овации. Полицаите задължително ги гонят, а след като ги хванат ги пускат с размахване на пръст пред лицето и предупреждение да не нарушават повече реда. Тичащият обикновено се извинява искрено за стореното, но не обещава да не прави повече така. Това е Англия.

Пред стадиона има тълпа, която е недоволна, че билетите са се свършили. Има и спокойни полицаи, както и цветен носорог. Феновете поддържат отбора си, независимо, че губи.

Състезанията с балони са популярни. Не на всички се отдава обаче да вдигнат балона…

Има кръгове на Тур дьо Франс, които се провеждат в Англия. Тук виждаме един такъв пример. Колелата на участниците са работещи, а цвета на балона от съседното състезание е в чест на любимите съседи – Франция.

В града има и музей, където водят децата на посещение. През прозорците вътре в музея се вижда експозицията от римски статуи и скелети на динозаври.

Детската градина е с изглед към марината, децата са на двора и играят. Това е почти идентично с начина, по който изглежда самото градче Торки.

%d0%b3

В града може да се види как тренират пожарникарите.

За да спасяват от пожар ето така:

Полицията убеждава двама стресирани задържани, че всичко е просто игра, че това е само една голяма експозиция за забавление, че всички са само играчки, поставени за удоволствие на туристите, че нищо не е реално и двамата стресирани няма нищо да постигнат със скачане от покрива. Има и носорог за по-голяма убедителност на казаното.

Градът в централната си част е много интересен и отразява точно архитектурата и начина на живот на типичен английски град. Има централна търговска улица с всички обичайни магазини от големите вериги, банки, поща, хора и много автомобилно движение. Особено красиво е вечерно време, всичко е облято в много светлина. Има и червени, двуетажни автобусчета, които са типични предимно за Лондон.

Недалеч се намира и болницата, която е винаги пълна какво отвън, така и вътре.

Бийтълс пресичат улицата по начина, който се е превърнал в тяхна запазена марка- в колона по един, като Пол задължително е бос. Зад тях се вижда добре входът на The Cavern- знаковия клуб, за който разказах подробно в пътеписа „The Cavern- Какавидата на The Beatles“.

До централната улица има ливада, на която се провежда традиционна забава. Танцът в ляво се казва Морис и можете да го видите и чуете на дадения на името му линк. Танцът в дясно се казва Мейпол дансинг и също е много популярен фолклорен английски танц. Изучава се в някои начални училища и до днес. Както подобава на такова празненство – има скари, бира и надуваем замък за децата.

Има и младежи, които предпочитат клубовете в този час на деня. Даже и малки фигурки можели да са в нетрезво състояние и да създават побоища и безредие – не знаехме това до днес.

Естествено е този вид проблеми да засегнат и улиците на един град. Добре, че има полиция.

След подобни вечери може да се наложи да се оправя кола. Проблеми няма – има си сервиз, чиято реклама видяхме на футболния мач.

След като се ремонтира, колата трябва да се налее с бензин.

Може дори да се измие. Вижте на видео как работи автомивката:

Неминуемо има и мургави братя. Те живеят обикновено на края на градовете в каравани, които местят, когато на гражданите им дойде много и ги изгонят.

Много красив е кварталът на известните.

Ето ги Базил Фолти и Мигел от „Фолти Тауърс“, зад тях е самият хотел от сериала.

А това е замъкът на Супер-героите.

На стълбите е застанал в инвалидната си количка Професор Х, а долу са всички от Хълк, Батман, Тор и Капитан Америка до Железния Човек, Светкавицата и Костенурките Нинджа. Пред този макет винаги е препълнено с млади почитатели.

Известните имат дори собствена малка зала. Ето някои от макетите им.

Междузвездни Войни

Хари Потър

Герои

Матрицата

Има и малко конче като оригиналното в Уилшър, което наскоро подновиха, изсипвайки върху него 21 тона тебишир. Този тук се нуждае от по-малко тебишир за поддръжка, но е почти толкова популярен, колкото големия си брат.

След всички веселби вечерта, улиците на малкото селище пак са чисти и спокойни на сутринта и хората тръгват по обичайния си график. Някои се местят, други строят, а трети си разхождат кучетата.

Мелничарите и хлебарите стават първи, за да започнат работа от тъмни зори.

За нас пък е време да си тръгваме. Хвърляме монетки в късметлийското кладенче при изхода, за да се върнем отново в този малък, вълшебен свят.

Аз лично с удоволствие бих посетила заедно с близките си подобен център, посветен на Българската история и култура. Дано някой отдели пари, пространство и време и да направи един голям реверанс с любов към Родината. Сигурна съм, че всички малки и големи нейни чеда ще посещават с удоволствие един сборен пункт на миналото и настоящето, на традициите и културата на България и ще отнесат със себе си уважение и любов към нея, независимо в кой край на света се намира мястото, което наричат дом.

Бабакомбе вилидж е едно от местата в Англия, които вече са направили това за родината си. Освен гордостта от постигнатите морални резултати, те имат и над 150 000 посетители годишно, всеки от които оставя поне 10 паунда на човек за билет, почерпка и сувенири. Мястото много ни хареса и като идея, и като изпълнение.

Казват, че за да се сдобиеш с английска ливада ти трябва само да хвърлиш семената, а след това да поливаш и да стрижеш, да поливаш и да стрижеш, да поливаш и (схванахте идеята)…Така след около 500г. гарантирано ще имаш английската ливада.

След многобройните ни неуспешни опити, може би е време и в България да опитаме този метод.

Тогава нещата може и да се подредят като в миниатюрно английско селище, за което всички се редят на опашка, готови да си платят, за да влязат поне да разгледат.

4 thoughts on “21. Цяла Англия в една разходка

  1. Здравейте, чудесен пост! Сигурно Ви е отнел повече време от самото посещение. 🙂 Първо да кажа, че има в известен смисъл български аналог с изложбата „България на длан“, където има макети на повечето български забележителности. Само че те се представят в зала, а не на теферич.
    Подобна изложба на открито съм гледала в Брюксел, наречен Мини Европа. Беше много забавна обиколка и си я спомням с удоволствие.
    Миналата година направих една доста голяма екскурзия в Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия, но там гледахме забележителностите на живо и в естествен размер, и за съжаление не сме посещавали подобно миниатюрно селище.
    Но това е добра идея, ще я имам предвид при следващи воаяжи.
    Поздрави

    Like

    1. Благодаря! Радвам се, че ви е харесал пътеписа ми и съм полезна с идеи и инфо. 🙂 Именно за улеснение на читателите, които желаят да посетят миниатюрни селища, дадох специалния линк в началото на пътеписа с всички подобни места на Острова. Трябва обаче да се проверят едно по едно кои са функциониращи и кои приемат посетители. Поздрави! 🙂

      Like

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s