Към началото

20. Парижкият мислител Роден с две десни ръце

На една закътана улица малко встрани от центъра на Париж се намира музеят на Огюст Роден. Поради конкуренция с безброй места за посещение във френската столица има реален риск да го пропуснете, а това би било наистина жалко. Музеят Роден се помещава в прекрасна сграда на възраст малко под 300 г., която се ползва много често за модни ревюта и представления. През дългата си история тя е била частна резиденция, посолство на Руската Империя, Католическо училище за момичета и хотел Бирон.

Огюст Роден е обичал това място. Когато имението е продадено от собствениците му на правителството, Роден пише специално завещание, в което подарява огромно количество свои работи на френския народ. Те се намират именно в хотел Бирон и условието на завещанието е сградата да стане Музей Роден. Правителството се съобразява с желанието на най-именития френски скулптор и приема условията на завещанието. Нека ви разходя из това приказно място с няколко снимки, повече можете да видите и на дадения по-горе сайт на музея.

Отключете пълния пътепис

Пълният текст е достъпен с годишен абонамент. Ако вече имате достъп, влезте в профила си.

13 responses to “20. Парижкият мислител Роден с две десни ръце”

  1. Прекрасен пътепис !
    .
    Предстои ми да посетя Париж за пръв път. Очаквам с нетърпение и се подготвям за пътуването си. И макар че няма никакъв „риск да го пропусна“, защото ми е планиран в топ 3 на задължителните места, Вашият очерк ме остави без дъх. Направо ме пренесе там.

    Огромно Благодаря 🙂

    1. Благодаря ви! Приятно изкарване в Париж! Насладете се! 🙂

  2. Прекрасно описание и анализ за творчеството на Роден . Усеща се че имате фин усет към изкуството ! БРАВО!

  3. Аватарът на Чавдар Радев
    Чавдар Радев

    Аплодирам от сърце вашия разказ-пътепис за музея на Роден! Първия ми досег с него беше игралния филм „Камйи Клодел“ чрез виртуозното актьорско майсторство на Депардйио. През краткото си следване имах огромното удоволствие да го посетя няколко пъти и колото и да се стараех да изуча и запомня творбите му, винаги излизах с нещо ново, с по-силни впечатления и повече разбиране на този велик френски генйи. Не посмявам да го сравня с Микеланджело, не, не знам кой е по-великия. Но Роден въздействува силно върху нас, независимо къде го виждаме и дали е в снимка или в триизмерната каменна форма. По случай Олимпйиските Игри през 1986 г. в Атланта бяха изложили „Целувката“ в най-добрата музейна зала на града – тогава я открих за втори път, като че ли. След още три години открих музея на Роден във Филаделфия и отново бях потресен от емоцията и размисъла които каменната скулптура предизвиква в хората (дори и в мене, прагматичния инженер). Вашете писание и добре подбраните снимки е най-близкото мое преживяване до самото посещение в музеите на Роден! Разказа ви добавя много пъстри подробности за неговия живот и изкуство!

    1. Много се радвам, че ви е харесала разходката. 🙂 Роден е обичал да ходи пеш до Лувъра, който е наблизо до музея (тогава негов дом) и да гледа с часове именно творбите на Микеланджело. Смятам, че това много се е отразило на творчеството на самия Роден, като част от работите му са директен видим реверанс към Микеланджело. Има една съществена разлика в техниките им – Микеланджело отнема от камъка, Роден наслагва глина, което придава и различно звучене на творбите им. Неспособна съм да премеря кой е по-велик, благодарна съм, че мога да се докосна и до двамата. На вас, Чавдар Радев, благодаря за високата оценка. 🙂

  4. Отново чудесен пътепис! Благодаря!

  5. Благодаря Ви, че ме върнахте към едно преживяване, което е толкова вълнуващо – срещата със скулптурите на Роден , бих искал само, ако смятате че е удачно, да прибавя от мен един препис на книгата на Огюст Роден – „Изкуството“ (Беседи събрани от Пол Гсел): http://iztoknazapad.com/?page_id=6105

    1. Благодаря много за линка, аз всъшност съм дала в пътеписа линк именно към този ваш препис 🙂 Прочетете пасажа над бюста на Виктор Юго. В края на този пасаж имам линк точно към този материал. 🙂

      1. Пропускът е мой – като пръв прочит разгледах снимките, с които илюстрирате страницата, затова и съм пропуснал и линка към преписа. Удоволствието да видя събрани на тази страница толкова качествени снимки на скулптурите на Роден, ме подтикна да напиша коментар в този смисъл, без да съм прочел още текста. За което ще отделя повече време. Блогът ви е толкова интересен, че нямах търпение да се задълбочавам в отделните публикации и само ги разгледах, като оставих удоволствието да ги прочета една по една за по-късно.

  6. Искрени благодарности за романтичната разходка в света на Роден….За нас,като художници беше изпълнено с възхищение и тъга,както след музея на Ван Гог в Амстердам,с не много различна съдба.

    1. Благодаря ви, много се радвам, че сте усетили настроението на мястото чрез пътеписа ми! Аз съм голям почитател на скулптурата, както съм казвала и в други пътеписи. За пореден път при Роден установих, че лесно изкуство няма… Всичко велико е свързано с творчески родилни мъки и обикновено е комбинирано с нелека лична съдба. Имаше, между другото и картина на Ван Гог в Музея, може би трябваше да я включа! Изборът ми беше много труден при толкова много и толкова важни произведения, за голяма част от които така или иначе не остана място! 🙂

Вашият коментар