2. За меда, за жилото и за пчеларите в Източна Англия

Имах интересен ден на отворен прием на пчеларите в един близък до мен град в Източна Англия. Първо искам да подчертая – няма друг като българския мед. Уверявам ви, защото съм пробвала наистина много видове. Опитвам от всяко място, на което ходя по света така, както други хора опитват вино. Не произвеждам, но ползвам мед и медни продукти ежедневно, считам се за капацитет откъм опитване. На отворения ден на пчеларите от Източна Англия  се убедих за пореден път, че имаме благословена природа в България, друг е въпроса какво правим с нея…

И така- събитието беше много добре организирано, по английски. Всичко точно, чисто, навреме, спокойно, усмихнато и скъпо. Мястото е пригодено така, че хората да организират събития, събирания, отворени дни или просто да отидат сред провинциална обстановка за уикенда.

 

В малка зала имаше организирана 40 мин лекция “ Въведение в пчеларството“, която се завъртя 3 пъти за деня. От там разбрах, че е важно да се маркира майката, да и се подрежат крилата, да се носи задължително цял костюм, да се обгазява кошера само, ако се налага, да не се допуска да се рои, да се подрязват крилата и на новите майки, иначе бягали, а без крила няма да стигне далеч; да се подхранват със сироп зимата, защото меда са им го взели и не трябва да се оставят да гладуват и т.н. Зашеметителна информация, особено на моменти. Част от тези практики се считат за срамни в други части на света.

В приятна съседна заличка с микроскопи показваха как изглеждат пчела и мед от много близо.  Имаше препарирани различни пчели от света. Особено страшна беше една китайска с размери на мутирала софийска стара хлебарка. Имаше и състезание за най-добър мед, но само комисията опитваше и оценяваше. Част от бурканите са завити с фолио, за да се гарантира, че комисията не взема под внимание цвета или познанството с някой пчелар. За сметка на това медните кексове можеше да се опитат, ако стигнат до теб. 

 

В друга зала имаше демонстрация на изработка на свещи (1 паунд да си я направиш сам), както и мед за продаване – 3 вида. Аз лично очаквах, че ще имат пре-достатъчно за такъв важен ден, но се оказа, че и асортимента, и количеството бяха недостатъчни. За качеството – беше ОК, но само това- ОК. Разбира се имаше и медовина.

 

В отделна сграда имаше и предствяне на кошери, на облекла и на стария начин на правене на кошери- с плетене. Имаше и прозрачни кошери с живи пчели, които много радваха многобройните деца. Пчелар им показваше майката, което беше поантата на деня за повечето от тях. Изложени бяха и американски кошери, които като всичко американско бяха много по-големи от европейските.

Във фермата има ресторант, магазин,стара мелница- музей, голям паркинг, лифт-платформа за инвалиди за качване на втори етаж, чисти тоалетни, т.е. самата ферма също имаше полза от деня.

Много съм доволна от посещението си, много съм впечатлена от организацията (както винаги). Английските пчелари не вадят полен, не вадят пчелно млечице, прополиса го измиват със сода веднъж на 2-3 години, когато си мият рамките и изобщо не го зачитат за нещо важно. Може би това са пчеларите в този район, не знам, давам описание на това, което чух и видях.

Посещението ми за пореден път ме убеди в две неща – как въпреки многото природни дадености в България все успяваме да объркаме нещата. Положението на пчеларите не е цветущо, а би трябвало да е, те са много важни, това е безценна част от българското стопанство. От царско време в Русия пчеларите не плащат данъци. В България им пръскат пчелите с вредни препарати, защото останалите земеделци не се вълнуват много от пчелите, а от реколтата си. Това е много погрешно и за съжаление се отразява на качеството на меда. 

Вторият ми извод е, че когато хората са задружни и искат да постигнат нещо- те го правят, понякога въпреки, а не благодарение на обстоятелствата ( в Англия -природните такива). Такъв е случая с английските пчелари. Прави им чест това, което правят на база това, с което разполагат като природа. 

Купувайте си повече истински мед, пчеларите в България заслужават да са на почит! И не забравяйте да ги похвалите за изключителния труд, който полагат понякога въпреки, а не благодарение на обстоятелствата (не природните, а останалите такива в държавата). 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s