Това лято бях на гости на дядо Коледа. Той не е вече между живите и почива в италианския град Бари. Когато е бил жив се е казвал Николай, родил се е в края на 3ти век в градчето Патара в района на Мир Ликийски, част от Римската Империя по това време, а днес част от гр. Демре в Турция. Заможното му семейство му оставя богато наследство, с което той се разделя в полза на бедните. Известни са няколко интересни легенди за Николай. В едната се говори за човек, изгубил целия си бизнес, на когото се налагало да продаде 3те си дъщери в проституция една по една, но всяка последна вечер преди продажбата в двора им по чудо тупвала кесия пълна с жълтици и спасявала честта на девицата. Бащата омъжил и трите дъщери много добре благодарение на жълтиците и въпреки, че не го хванал – все пак успял да мерне мятащия кесиите добродетел Николай. Друга случка с него е спасяването на цял град от гладна смърт, когато на своя глава убедил капитана на 5 корабна флотилия, пренасяща зърно от Египет за Константинопол да остави част от товара си в град Мир. Това било равно на държавно престъпление, защото зърното било изцяло притежание на империята. Николай помагал много и на несправедливо обвинени хора, както и на всякакви нуждаещи се. Обичал да минава и да слага по една паричка в обувките на децата пред къщите в края на годината около Рождество Христово. Укротявал морските бури, изслушвал нуждаещите се, хранел гладните. Бил архиепископ Мир-Ликийски, бил чудотворец и светец. Такъв останал след кончината си и в историята, а западната култура приела легендите за добротата му и започнала да разказа приказки на децата си за Father Christmas в Англия, Père Nöel във Франция, Christ Kind в Германия, а холандците го занесли чак до Америка, където Kris Kringle станал ‘Sinterklaas’ или както и днес се нарича Santa Claus.