Vitoshaword – Само за ценители

Авторски сайт на Йорданка Маринова

Художествена илюстрация на готическия параклис „Сейнт Джордж“ в замъка Уиндзор, огрян от есенно слънце, със старите крепостни стени на заден план.

♔ Кралството – Сейнт Джордж: параклисът, в който кралете се женят и остават завинаги

♔ Кралството
◇ Дворци, резиденции и места
◆ Сейнт Джордж — параклисът, в който кралете се женят и остават завинаги
Под готическите сводове: седем века корони, сватби и тайни гробници

В един параклис на замъка Уиндзор лежат крале, които приживе са воювали помежду си, крал с отсечена глава, принцеса, чиято смърт променила наследяването на престола, и момче, доведено от далечна Етиопия. Над тях още се развяват рицарски знамена, звучат сватбени камбани и се извършват богослужения. Тук английската монархия пази не само величието, но и някои от най-неудобните си спомени.

Кралят, погребан без молитва

На 7 февруари 1649 г., осем дни след като крал Чарлз I бил обезглавен пред двореца Уайтхол в Лондон, тялото му било погребано в замъка Уиндзор. Англия вече нямала крал. Парламентът бил победил в гражданската война, монархията била премахната и никой нямал намерение да устройва величествено изпращане на човека, осъден от победителите като тиранин.

Свидетелствата за погребението се разминават. Според едни процесията била почти незабележима; според други ковчегът бил придружен от благородници и придворни служители. Историкът Антъни Ууд описва как внезапен снеговалеж покрил черното кадифе върху ковчега с бял сняг, който сравнил с невинността на краля. По-късно художници превърнали тази според свидетелствата случила се сцена в един от най-въздействащите образи на английската гражданска война.

Художествена възстановка на скромното погребално шествие на Чарлз I пред параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзор, сред падащ сняг.

В един съществен детайл разказите съвпадат. На Чарлз I не било позволено да бъде погребан с традиционната служба от англиканската „Книга за обща молитва“ — Book of Common Prayer. Управителят на замъка забранил използването ѝ. За човек, който през целия си живот държал толкова силно на религиозните церемонии, това било последно унижение.

Положили ковчега му в стара гробница под пода на параклиса „Сейнт Джордж“. Там вече лежали Хенри VIII и третата му съпруга Джейн Сиймор. Кралят, когото парламентът екзекутирал, станал вечен съсед на краля, който век по-рано бил скъсал отношенията с Рим. Не издигнали паметник. Не оставили дори плоча с името му. Гробът останал необозначен почти два века.

Това е само една от историите на параклиса, в който британската монархия пази не само тържествата си, но и най-неудобните си спомени.

Параклис с размерите на катедрала

„Сейнт Джордж“ се намира в долната част на замъка Уиндзор, за който вече разказахме. Зад старите крепостни стени се издигат високи прозорци, каменни орнаменти, остри кули и покрив, чиито очертания се виждат над крепостните дворове. Нарича се параклис, но размерите и архитектурното му великолепие напомнят на голяма катедрала.

Особеният му статут е друга причина за названието. Той е Royal Peculiar — кралска църква извън обичайната власт на местния епископ, със собствен декан и духовна общност. Тук не само се провеждат церемонии. И днес се извършват богослужения, пее хор и се спазват традиции, чието начало е поставено преди близо седем столетия.

През 1348 г. Едуард III създал Колежа на „Сейнт Джордж“ и Ордена на жартиерата. На това място вече имало по-стар параклис. Днешната внушителна постройка се появила повече от век по-късно. През 1475 г. Едуард IV поръчал нова църква, достойна за рицарския орден и за собственото му бъдещо погребение. Строежът продължил десетилетия; владетелите се сменяли, династиите воювали, а строителите продължавали работата.

Последните големи каменни сводове били завършени през 1528 г., по времето на Хенри VIII. Английската перпендикулярна готика превръща тавана в плетеница от ребра, прилична на огромна каменна дантела. Под него са резбованите дървени места на рицарите и великолепните витражи. Пространството е едновременно светло, тържествено и наситено с човешка история. Тук високите архитектурни амбиции стоят буквално над костите на своите поръчители.

Двамата крале от Войната на розите

Едуард IV, който започнал строежа, принадлежал на рода Йорк. Короната му била извоювана в жестокия конфликт между Йорк и Ланкастър, останал в историята като Войната на розите. Противникът му Хенри VI бил свален, възстановен за кратко и отново пленен. През май 1471 г. той починал в Лондонската кула при обстоятелства, които продължават да пораждат спорове. Мнозина историци смятат, че е бил убит, но подробностите около смъртта му не са установени окончателно.

Едуард IV починал през 1483 г. и бил погребан в строящия се параклис. В северната част на хора се намират неговите останки и тези на съпругата му Елизабет Уудвил. Само година по-късно брат му Ричард III наредил тленните останки на стария противник Хенри VI да бъдат пренесени от абатството Чъртси в Уиндзор. Погребали го отново, този път в южната част на параклиса. Двама крале, воювали за една корона, се оказали под един покрив — от двете страни на църковния хор.

Приживе Хенри VI не бил успешен владетел. Страдал от тежки периоди на душевно заболяване, изгубил голяма част от английските владения във Франция и не успял да удържи мира у дома. Но бил религиозен, въздържан и непретенциозен. След смъртта му мнозина започнали да го почитат като свят човек. Поклонници идвали при гроба му, а на неговото застъпничество били приписвани чудеса.

Сред реликвите, пазени край гроба, имало стара шапка, за която се твърдяло, че е принадлежала на краля. Поставяли я върху главите на поклонници, страдащи от главоболие, с надеждата за изцеление. Почитали също негови шпори и меч. Реформацията сложила край на този култ, но историята е запазена в архивите на параклиса. Хенри VI никога не бил канонизиран. И все пак, дълго след като изгубил трона и живота си, той се сдобил с поклонници, каквито победителят му не можел да си извоюва с армия.

Художествена възстановка на поклонници край гроба на Хенри VI; духовник поставя старата шапка на краля върху главата на вярваща жена.

Хенри VIII и недовършената гробница

Хенри VIII починал през януари 1547 г. и по собствено желание бил положен до третата си съпруга Джейн Сиймор. Тя починала през 1537 г., дни след раждането на единствения му законен син, достигнал зряла възраст — бъдещия Едуард VI. От шестте съпруги именно Джейн останала в историята като жената, която му дала толкова желания мъжки наследник.

Хенри планирал за себе си огромна гробница от мрамор и бронз. Първоначално част от произведенията били създадени за кардинал Уолси; след падането му от власт кралят присвоил проекта и пожелал да бъде преработен за собственото му погребение. Не му липсвали нито самочувствие, нито желание бъдещите поколения да го помнят подобаващо. Но когато умрял, работата още не била завършена.

Едуард VI, Мери и Елизабет I обмисляли довършването. Времето минавало, политическите приоритети се променяли, а частите на паметника оставали неизползвани. По време на гражданската война през XVII век металните елементи били разграбени и разпродадени.

Части от недовършеното великолепие поели по странни пътища. Черният каменен саркофаг в крайна сметка бил използван за паметника на адмирал Нелсън в лондонската катедрала „Сейнт Пол“. Бронзови свещници се озовали в катедралата „Свети Бавон“ в белгийския Гент; копия на два от тях днес стоят до олтара в Уиндзор. Вместо огромния монумент, който си представял, Хенри останал под сравнително непретенциозна мраморна плоча на пода.

Художествена сцена на недовършения надгробен паметник на Хенри VIII сред черен камък, бронз и богата орнаментика.

В същата гробница лежат Джейн Сиймор, Чарлз I и починало в ранна възраст дете на кралица Анна. Понякога дори кралете, които са променили църкви и държави, не успяват да осъществят собствения си план за вечността.

Разбитата съкровищница

През октомври 1642 г., когато гражданската война вече разтърсвала Англия, парламентарните сили завзели замъка Уиндзор. Параклисът бил особено привлекателна цел, защото в съкровищницата му се пазели вещи, събирани и дарявани от крале и благородници в продължение на векове.

На 25 октомври капитан Фог поискал ключовете от съкровищницата. Деканът Кристофър Рен — бащата на бъдещия знаменит архитект — и канониците отказали да ги предадат. Според по-късно публикуваните спомени Фог заплашил, че ще събори параклиса върху главите им. Когато не получил ключовете, войниците разбили вратите с железни лостове.

Художествена възстановка на войници от XVII век, които разбиват вратата на съкровищница и изнасят златни и сребърни църковни съдове.

Отнесли златни и сребърни съдове, чаши, богато извезани одежди, скъпи платове и церемониални принадлежности. Сред плячката била пищна вещ, свързана с Едуард IV — червено кадифе със злато, перли и рубини. Изчезнали дарения, свързани с Ордена на жартиерата. През следващите години били повредени и органът, и витражите, а богослужебният живот на параклиса бил прекъснат.

Това е почти невъзможна за измисляне историческа ирония. Войниците разграбили вещите на мъртвите крале, докато воювали срещу живия. Седем години по-късно под същия под щели да погребат без традиционната молитва Чарлз I. След възстановяването на монархията през 1660 г. Чарлз II насърчил възстановяването на параклиса и събирането на нови дарения. Но голяма част от старите съкровища била изгубена завинаги.

Отвореният ковчег на обезглавения крал

През април 1813 г., повече от век и половина след погребението на Чарлз I, в Уиндзор отворили старата гробница. Целта била да се установи дали тя действително съдържа тленните останки на екзекутирания крал. На 1 април сър Хенри Халфорд и няколко високопоставени свидетели, сред които принцът регент — бъдещият Джордж IV, присъствали при изследването.

В ковчега открили останките на Чарлз I, включително главата му, отделена от тялото. Халфорд я повдигнал и огледал следата от удара. По-ранни сведения твърдели, че след екзекуцията тя била пришита към тялото, но прегледът не можел да установи със сигурност какво е било направено през 1649 г. Лекарят взел малки образци, а останките били върнати на мястото им. Част от реликвите, взети тогава, били върнати в гроба десетилетия по-късно.

През 1837 г. по нареждане на Уилям IV над мястото поставили черна мраморна плоча с имената на Хенри VIII, Джейн Сиймор и Чарлз I. Но и тя има своята загадка. Архитектурни проучвания на старите планове сочат, че плочата вероятно е поставена малко на запад от действителното положение на гробницата. Възможно е туристите да застават пред надписа за обезглавения крал, без да стоят точно над ковчега му. Историята на Чарлз I отказва да намери дори географски покой.

Жартиерата и рицарският орден

Над резбованите дървени места в хора висят цветни хералдически знамена. Между тях има шлемове, мечове и отличителни знаци на рицарите и дамите от Ордена на жартиерата — най-стария действащ рицарски орден на Великобритания и най-висшия в нейната система на отличията.

Художествен изглед към хора на „Сейнт Джордж“ с резбовани дървени места, хералдически знамена на Ордена на жартиерата и готически витражи.

Едуард III основал ордена през 1348 г. Името му породило прочутата легенда за изгубена жартиера. Според нея на придворен бал графинята на Солсбъри изпуснала жартиерата си. Присъстващите започнали да се подсмихват, но кралят я вдигнал и изрекъл думите Honi soit qui mal y pense — „Позор за онзи, който вижда зло в това“. Фразата станала девиз на ордена.

Историците не приемат красивата история за доказан факт. По-вероятно девизът да е бил свързан с френските претенции на Едуард III и с военните и политическите му амбиции. Но легендата се оказала толкова удобна за разказване, че преживяла почти седем века.

И днес през лятото се провежда церемония на ордена. Когато рицар или дама почине, неговото или нейното знаме се сваля, но малката метална плочка с личния герб остава върху дървеното място. Затова в параклиса могат да се видят гербове на хора, живели векове преди нас, редом с гербовете на съвременните членове. В този храм дори празното рицарско място не принадлежи само на следващия човек, който ще седне там.

Принцесата и наследяването

През ноември 1817 г. Великобритания преживяла една от най-тежките си кралски трагедии. Принцеса Шарлот, единствената дъщеря на бъдещия Джордж IV и очаквана наследница на престола, починала след продължително раждане. Детето ѝ се родило мъртво. Шарлот била едва на двадесет и една години, млада, популярна и обичана от съпруга си Леополд.

Раждането продължило около петдесет часа. След появата на мъртвото момченце принцесата първоначално изглеждала по-добре, но състоянието ѝ внезапно се влошило. Починала на 6 ноември 1817 г. Лекарят, ръководил раждането, бил подложен на тежки обществени обвинения; няколко месеца по-късно той също сложил край на живота си.

Смъртта на Шарлот предизвикала династична криза. Възрастните синове на Джордж III трябвало да осигурят законни наследници. Сред децата, родени в последвалите бракове, била бъдещата кралица Виктория. На 19 ноември Шарлот била погребана в новата кралска гробница под „Сейнт Джордж“, а мъртвороденият ѝ син — при краката ѝ.

Общественото съчувствие довело до издигането на въздействащ мраморен паметник, създаден от Матю Коутс Уайът със средства от дарения. Композицията показва умиращата принцеса, над която се издига идеализираният ѝ образ. В параклиса, където толкова крале били погребвани след дълги царувания, Шарлот останала като кралицата, която никога не успяла да стане кралица.

Етиопският принц

Не всички погребани в „Сейнт Джордж“ принадлежат на британската кралска фамилия. Тук е гробът на принц Алемайеху от Етиопия — момче, доведено във Великобритания след военната експедиция срещу император Теодрос II през 1868 г.

Британските войски нападнали крепостта Магдала, за да освободят заложници, държани от императора. След поражението Теодрос се самоубил, а крепостта била разграбена. Малкият му син бил отведен от страната. Майка му починала по пътя. Така Алемайеху пристигнал във Великобритания без родители и далеч от всичко познато.

Кралица Виктория проявила интерес към него, осигурила средства за издръжката и образованието му и следяла развитието му. Но момчето водело самотен живот, а здравето му се влошавало. През ноември 1879 г. починало едва осемнадесетгодишно. По желание на кралицата било погребано в параклиса в Уиндзор.

Художествен портрет на младия етиопски принц Алемайеху, седнал сам до висок прозорец в английски викториански дом.

Историята дълго се разказвала като пример за великодушието на Виктория към осиротяло чуждестранно дете. В Етиопия тя има друг прочит — като съдбата на дете, отведено от победителите след военна кампания и останало завинаги далеч от родината си. Потомци на етиопското императорско семейство многократно поискали останките да бъдат върнати. През 2023 г. Бъкингамският дворец отказал поредното искане с аргумента, че изваждането им би могло да наруши покоя на други погребани наблизо.

И така сред английските крале и принцеси продължава да почива един млад етиопски принц, чието семейство иска да го прибере у дома. Това е една от най-неудобните истории, които великолепните готически сводове не могат да скрият.

Кралските сватби

На 10 март 1863 г. бъдещият Едуард VII се оженил в „Сейнт Джордж“ за датската принцеса Александра. Майка му, кралица Виктория, още скърбяла за принц Албърт и наблюдавала церемонията от отделено помещение високо над хора — пространство, свързано още с Катерина Арагонска, първата съпруга на Хенри VIII. Виктория присъствала на семейната сватба, без да застане в центъра на празничната сцена.

През следващите десетилетия тук се венчали редица принцове и принцеси. На 19 юни 1999 г. най-малкият син на Елизабет II, принц Едуард, се оженил за Софи Рис-Джоунс. През април 2005 г. Чарлз и Камила пристигнали в параклиса за религиозна благословия, но не за самия брак — двамата се оженили на гражданска церемония в Уиндзорския Гилдхол.

През май 2018 г. Хари и Меган превърнали „Сейнт Джордж“ в световна телевизионна сцена. През октомври същата година тук се омъжила принцеса Юджини. Две сватби за пет месеца изпълнили старите каменни сводове с цветя, музика и гости.

Историята на мястото обаче има и следваща глава за немалко от младоженците. Едуард VII се оженил тук през 1863 г. и след смъртта си през 1910 г. бил погребан в същия параклис. Съпругата му Александра го последвала през 1925 г. Сватбите се помнят с роклите и гостите. Каменният под пази и онова, което идва след тях.

Самотната кралица

На 17 април 2021 г. светът видял необичайна сцена в „Сейнт Джордж“. Принц Филип, съпругът на Елизабет II в продължение на повече от седемдесет години, бил починал на деветдесет и девет години. Погребението се състояло по време на пандемичните ограничения. В параклиса били допуснати само тридесет души, седящи на разстояние един от друг.

Елизабет II, облечена в черно, седяла сама. Огромният параклис, виждал пищни сватби, рицарски шествия и тържествени погребения, сега изглеждал почти празен. Нямало обичайните редици държавни гости. Имало ковчег, няколко близки роднини и една възрастна жена, която се сбогувала със съпруга си.

Ковчегът на Филип бил спуснат във временния му покой в кралската гробница под параклиса. Но той не останал там завинаги. На 8 септември 2022 г. починала Елизабет II. След държавното погребение в Уестминстърското абатство на 19 септември ковчегът бил откаран в Уиндзор, където се провела последната публична церемония.

Имперската държавна корона, скиптърът и златната сфера били свалени от ковчега и поставени върху олтара. Лорд-камериерът счупил церемониалната си палка — знак, че службата му при покойната владетелка е приключила. По-късно, на частна семейна церемония, Елизабет II била погребана в мемориалния параклис на Джордж VI.

Това сравнително малко пространство събира петима членове на семейството: Джордж VI, съпругата му Елизабет — кралицата майка, принцеса Маргарет, Елизабет II и принц Филип, чиито останки били преместени при съпругата му. Сред тях няма огромен самостоятелен мавзолей за жената, управлявала седем десетилетия. Има имената на едно семейство, събрано след смъртта.

Само някои крале почиват тук

„Сейнт Джордж“ е най-известното място за кралски погребения в Уиндзор, но не е единственото. В близкия Фрогмор се намират мавзолеят на Виктория и Албърт и отделно кралско гробище.

Самата Виктория не е погребана в „Сейнт Джордж“. След смъртта си през 1901 г. тя била положена до съпруга си в специално построения им мавзолей. Във Фрогмор са погребани и Едуард VIII, отказал се от британския престол през 1936 г., и съпругата му Уолис Симпсън. Животът на човека, който не поискал да бъде крал при поставените му условия, също завършил в Уиндзор, но не под главните сводове на параклиса.

Изборът на погребално място невинаги бил въпрос само на ранг. Значение имали семейните желания, старите традиции, наличното място и конкретните обстоятелства. В различни части на Уиндзор лежат крале с великолепни паметници, владетели със скромни плочи и кралски деца, чиито имена са известни най-вече от старите регистри.

Камъкът с памет

В обикновен ден без сватба или погребение посетителят вижда високите прозорци, каменните сводове, рицарските знамена и гробниците. Някой спира да прочете надпис, друг търси плочата на Хенри VIII, трети вдига очи към гербовете на Ордена на жартиерата.

Под пода лежат хора, които някога са командвали армии, сключвали са династични бракове и са вярвали, че властта им е установена завинаги. Едуард IV и Хенри VI били врагове. Чарлз I бил екзекутиран от собствените си поданици. Хенри VIII не получил величествената гробница, която си представял. Младата Шарлот починала, преди да наследи престола. Етиопският принц Алемайеху никога не се върнал в страната си. А в малкия семеен параклис сега лежат Елизабет II, съпругът ѝ, родителите ѝ и сестра ѝ.

Над тях продължават да звучат молитви и музика. Понякога по каменните плочи стъпват булки с дълги бели шлейфове, друг път минават носачи с тежки ковчези. Знамената на мъртвите рицари се свалят, но гербовете им остават. И всяка нова церемония прибавя още една глава към историята на стария параклис на Уиндзор — мястото, където кралете идват за благословия, а мнозина от тях остават завинаги.

Светла художествена сцена на кралска сватба в параклиса „Сейнт Джордж“ с усмихнати младоженци, цветя и слънчеви лъчи през витражите.

Четете още в блога:
Уиндзор — замъкът, който даде името си на династията
Съкровищата на Короната
Крофи — жената, която отгледа две принцеси


Още от VitoshaWord

Получавай откъси от новите публикации по имейл. Безплатният абонамент е отделен от платените пътеписи.

Коментари (

0

)