Wimbledon е тенис клуб в Лондон, който е домакин и е дал името си на най-стария и най-престижен тенис-турнир в света. Клубът е отворен за посетители през цялата година. От средата на май до началото на август всичко около клуба е затворено заради турнира, но през останала част от годината мястото може да се посети заради музея , обиколка на кортовете и разглеждане на студията с билети, закупени предварително от тук.

В първата част ви показах пътя, по който всички минават, за да стигнат до клуба. Тази втора част е посветена на музея и сувенирния магазин, а третата – на кортовете и сградите на клуба, в които са телевизионните студия, залите за прес-конференции и офисите за осребряване на чековете.

Първата сграда до входа помещава сувенирния магазин и музея.

Сувенирният магазин е богато зареден с всичко, което ви говори за Wimbledon. Разходете се с мен и вижте сами:

Има ракети за 20см. хора (£5.40) , както и за 4м. хора (£540). Аз намирам за жива дискриминация това, че не са с една и съща цена – човек не избира размера си. Но ще оставя тази битка на тези, които ги засяга. Аз продължавам да ви разхождам наоколо.

Цената е за бройка, не за чифт.

По стълби или асансьор зад касиерката се слиза към музея, който е в мазето.

Посреща ни голямо копие на стихотворението „Ако“ на Ръдиард Киплинг.

На земята има три прозореца с три от символите на Wimbledon – чадъри, ягоди и топки.

За бройката чадъри не е известно, но е пресметнато по документите на доставчиците, че на трунир се изяждат 28 000 кг. ягоди:

И се използват 52 000 тенис топки:

Музеят в организиран в един голям, отлично осветен и интересно подреден кръг, центъра на който е само за служебно ползване. Посетителите са поканени да направят обиколката си в посока обратна на часовниковата стрелка. Все пак сме в Англия, няма как да няма нещо наопаки на останалия свят.

Първи тенис са играли френските монаси през XII в. , като са удряли топката с длани и за това са нарекли играта Jeu de Paume.

Как Paume (длан) е станало „тенис“ не е много ясно. Предполага се, че идва от френската дума „tenez“, което означава „дръж“ или „внимавай“ – думи, които играчите са викали, когато са сервирали.

Портрет на Guillaume Barcellon (1732-83), професионален играч от Монпелие, треньор и майстор на тенис топки на Луи XV. В края на XVIIIв. ракетите били подобни на показаната на картината.

Дръжката била обвита в телешка кожа, закрепена с ръчно направени дървени пирони. Вижте от по-близо:

Ракетите в началните векове.

Топките в началото са били пълнени с коса, пясък, вълна, кухненски парцали и дори парчета от стари униформи.

Първата официална игра на зелените ливади в клуба се е състояла през 1877г.

Първата схема с имената на играчите за първия турнир:

И първата купа:

Фигурите изобразяват как са живеели хората, които са играли тенис по това време – висшата класа на викторианската епоха. Трябвало да си запълват дните с нещо, когато има слънце, но не достатъчно хора за крикет.

На екрана върви малък игрален филм за тази епоха, направен по поръчка на музея.

Тази част на експозицията разказва за най-известните играчи до 1900г., показва ракетите и наградите им.

Това са били наградите за първо място в женския турнир, много скъпи за времето си сребърни предмети – огледало с инкрустиран гръб, четка за коса и фруктиера.

Ето как се е развивал турнирът с годините.

Реклами за турнирите:

В такава работилница са правили ракетите:

А така е изглеждала оригиналната съблекалня:

Почетна плака за хората, участвали в турнира, но загинали през Първата световна война.

Ракетата на Едуард VIII, който бил запален тенис играч.

Как се е правил корт в началото на XXв.? С този пакет помощни средства: метални ъгъчета за края на корта (78 feet = 23.77 m дълъг) и стрелка за средата, която да даде възможност на опънатата връв да отбележи правилното място за мрежата.

Днес нещата много са се променили по отношение на самите кортове. Всичко е разчертано с боя с точност до милиметър и тревата се пази като свещена. Когато завали дъжд например, корта трябва да се покрие за 22 секунди. Виждали сме всички как става това в предаванията по телевизията. Винаги съм се чудила толкова ли е тежко това покривало, та употребяват толкова усилия да го влачат?

Тук може да се опита колко лесно е това. Никак. Наистина трябват доста усилия, за да се издърпа!

Двама души имат най-голяма заслуга за тениса на трева през Викторианско време.

Първият се казва Edwin Budding,  който през 1830г. измайсторил косачката. Така елиминирал нуждата от косене на ръка и подсигурил равното подрязване на тревата и по тенис-кортовете.

Вторият е американецът Charles Goodyear, който намерил начин да вулканизира гумата. След това откритие се раждат гумените тенис топки, които могат да отскачат леко на равна, добре окосена трева. Има запазени неизползвани топки от онова време.

Има и други експонати, посветени на топката:

Прогресът на топката през годините:

Две стари ракети и много шампионски тенис в една витрина. Първата ракета е на Billie Jean King, която е печелила Wimbledon 20 пъти от 22 участия. Втората е на изключителния австралийски състезател Rod Laver, който все още държи титлата за (последния за сега) мъж, печелил Голям шлем (1969г.).

На всички съдии, които следят линиите е посветена тази статуя. Има и малко видео на монитора долу:

Забавна въртележка, на която можете да проверите дали ставате за съдия. На всяка топка вдясно е зададена ситуация, за която вие трябва да отсъдите. Отговорът е в подвижната бяла топка вляво. Много хубаво направено. Ние познахме 100% отсъжданията. Това говори, че не сме почитатели, а пациенти на тениса. Всеки си има слабости…

Има един въпрос, който вълнува всички, гледали някога тенис – как се е стигнало до броенето 15-30-40-гейм? Тук намерих най-доброто обяснение:

Броенето 15-30-40 идва от четвъртинките на часовника, като за по-кратко 45 е станало 40. Така броенето е както следва 15-love, 30-love, 30-15 и т.н. Кой, освен французите, може да измисли вместо нула (нищо) – да се казва „love“? Това love се използва в смисъла на идиома „labour of love“- т.е. нещо, направено единствено за удоволствие, не за награда. French wrench ❤ 🙂

Ракетите са главното оръжие на тенисистите. За това в музея е отделено голямо внимание на ракетите. Искам тук да ви покажа интересния начин на представянето им в две видеа. Отпред на мониторчетата има обяснение за всяка една поотделно, когато изберете за коя ви интересува да прочетете по-подробно.

Това е много забавно табло-игра. Можете да опитате да връщате подадените удари с бързо натискане на бутоните с длан. Има и електроннен брояч на стената, който показва на кое място сте от всички участници. Зад него се вижда част от зелената изкуствена трева сложена на стената, където може да се снимате за спомен.

Първото директно радио-предаване от Wimbledon с коментатор е през 1927г., а на този радиоапарат може да се послушат записи на мачове от 1932г. и 1986г.

С такива камери са започнали да предават директно мачовете още в зората на телевизията през 1937г. в черно-бяло (вижте един клип от първото предаване тук ), а през 1967г. е било и първото цветно предаване от Wimbledon.

Плочи със записи на известени треньори, пропуск за терена, списания и забавни карикатури от турнира.

Видео-записи от времената, когато кралицата е давала купата. После тя губи интерес и херцога на Кент се бе заел с тази дейност. Можете да прочетете повече за кралицата и нейното посещение на Wimbledon тук. Поради остаряване херцога на Кент се отказа (отказаха го) и от тази 2017г. купата ще дава Кейт Мидълтън.

Тук вдясно може да се опита да се повдигне теглото в килограми на тежестта на екипите, които са имали първите жени-участнички. Било си е героизъм да играят в тези дрехи. Вляво може да се усети материята, от която са били направени – на пипане напомня най-много на дебело зебло.

Защо само чисто бели екипи на Wimbledon? За разлика от всички други турнири по тенис, тук се изискват бели дрехи, като се разрешава съвсем малко отклонение от това правило – да кажем за избродирано скромно лого или катарама на коланче. От началото на турнира е било желателно да се идва с бели дрехи за жените и бели-до-сиво-кремави за мъжете. През 1964г. обаче бразилската шампионка и модна икона Maria Bueno  подразнила публиката и организаторите с рокля, която провокативно размята шокиращо розово при повдигане и обръщане на полата. По-късно дори обула шорти, които имитират цветовете и логото на клуба. Можете да прочетете повече за това тук. Толкова ги подразнило, че за цялата история има само една малка табелка в музея. Няма нито снимки на шампионката, нито по-подробно обяснение за ситуацията с роклята, а още по-малко самата рокля. Аз издирих допълнително инфото за всичко това от други източници. Дори снимката на роклята, която ви предоставям по-долу е от интернет. За сметка на това на любимия им шампион Анди Мъри например, в музея не са изложили само бельото. Всъшност, може и да са – аз лично прескочих всички витрини с негова меморабилия.

Така или иначе – резултатът от бразилския карнавал ’64 бил новото строго правило за участие: разрешават се единствено и само чисто бели екипи.

В музея са изложени екипи на най-големите звезди. Сампрас:

Джокович и Квитова:

Шарапова:

Роджър:

Рафа:

И всички играчи идват, за да запишат имената си на един от тези два трофея:

Това е трофеят, който дават на победителката при жените. Инкрустирани са имената на всички победителки.

Това е един от най-мечтаните трофеи на света:

Имената на победителите в последните няколко години.

В дъното, точно под Иванишевич, има тежести, които имитират теглото на двата трофея.

Всъшност – тежки са!

И преди да тръгнем по кортовете и студията – отговор на въпрос за няколко милиона. Какво има на върха на купата за мъже на Wimbledon?

Ананас. Има ананас. Кой би си помислил, нали? Ето го и от близо. Голяма забава.

Обратно по стълбите и асансьора нагоре, за да отидем навреме на тура, който сме резервирали предварително. Групите събират по около 20 човека и тръгват приблизително на всеки час из кортовете. Гидът вече ни чака.