18. Да ушиеш съдбата си – Айзък Сингер

07.01.2017

Айзък Сингер е пропуснатата от Холивуд велика история (за сега). Роден в пълна бедност, Айзък избягал още като млад тинейджър от проблемите с втория си баща и пътувал из щатите с театрална трупа. Работил и като техник в няколко работилници, извадил няколко патента за полезни машини, конструирани от него самия. Златният миг за Сингер настъпил, когато бил помолен веднъж да ремонтира един от първите опити за шевна машина. Младият ентусиаст не я поправил. Той я преработил, направил я по-лека, по-бърза и с хоризонтален 900 удара бод. Изправил иглата и тя вече не приличала на сърп, а на пирон. Резултатът от нововъведенията бил чудо за пазара – нещо съвсем ново и невиждано до тогава. Собственикът на оригиналната машина осъдил Айзък за кражба на идея и спечелил.

Този пътепис вече е част от платения архив на VitoshaWord.

Ако сте дошли тук през стар линк от форум или препоръка,

добре дошли.

Днес сайтът продължава с нови текстове:

притчи всяка сряда

статии за Кралството всяка събота

Може да започнете оттук: vitoshaword.com

Отключете пълния пътепис

Пълният текст е достъпен с годишен абонамент. Ако вече имате достъп, влезте в профила си.

vitoshaword.com

3 responses to “18. Да ушиеш съдбата си – Айзък Сингер”

Shi Jian

януари 31, 2017 at 8:59 pm

След като прегледах всички Ваши публикации, за да се ориентирам в блога Ви, по тези от тях, , които са предизвикали в мен желание да споделя нещо пряко или косвено, ще си позволя да напиша мои коментари. Вече споделих с Вас, че съм впечатлен от пътеписите, снимките, които ги илюстрират и повествованието, ако мога така да се изразя, което в голяма степен прави читателя ваш спътник в преживяването, което описвате.

Тази история на Сингер ме върна назад до времето, когато са първите ми спомени от този свят – към шевната машина на майка ми. Тази машина е едно от първите неща, които баща ми купил на майка ми след като са се венчали в началото на 1938 г., има-няма една година преди да се появя аз. Машината беше крачна, като шевният механизъм имаше възможност да потъне в горния плот, така че в този вид изглеждаше като маса, Най-интересно за нас децата, беше съдържанието на чекмеджетата, две отстрани и едно дълго, клапващо отпред, които бяха пълни с какви ли не макарички и други джунжуриии.

И нещо за практиката на представителството на Сингер в България. Покупката на тяхна машина, независимо ръчна или крачна, е давала право на съпругата или дъщерята на купувача на безплатен курс по шев и кройки, така че шевната машина се е превръщала в домашен център за всички работи от този род, а затворена беше идеално писалище на което си пишехме домашните…….

Отговор
1. vitoshaword.com
  
  февруари 1, 2017 at 10:25 am
  
  Благодаря за високата ви оценка и прекрасните ви думи, много съм поласкана! 🙂
  Интересно е инфото за безплатните курсове- не знаех това до сега. Благодаря.
  Занесох букета от името на всички българки и казах словото на български- вкл. от името на майка ви.
  Някой трябваше да го направи, щастлива съм, че се падна на мен.
  Дължахме го на този човек. И на жените на България.
  
  Отговор
  1. Shi Jian
    
    февруари 1, 2017 at 2:29 pm
    
    Това, което сте направили и казали там е израз на едно признание и заслужена благодарност, към които и аз се присъединявам. В днешно време, когато всичко е конфекция, а и не се налага да се правят поправки, а всяко нещо е едва ли не за еднократна употреба, неговото дело няма как да се оцени, но на времето си, особено след войната, когато имаше във всяка къща по три или най-малко две деца, майките си бяха шивачки, да кърпят скъсани дрешки, да ги преправят когато окъсеят, да ги пригаждат от по-големите на по-малките, всичко беше много по-различно……