Към началото

17. Je ne sais quoi

Била съм няколко пъти в Париж, но все не стигах да напиша за него поради личен дисбаланс с туристическото му лице и силна вътрешна съпротива с не-туристическото му лице. Тази есен обаче два мои изпълнени парижки каприза сложиха в букви чувствата ми към този специален град.

Туристически Париж е нещо, което нито може да се понесе, нито да се избегне. Ще ви спестя сравнението, което ми идва на ум.

Този пътепис вече е част от платения архив на VitoshaWord.
Ако сте дошли тук през стар линк от форум или препоръка,
добре дошли.
Днес сайтът продължава с нови текстове:
притчи всяка сряда
Може да започнете оттук: vitoshaword.com

Отключете пълния пътепис

Пълният текст е достъпен с годишен абонамент. Ако вече имате достъп, влезте в профила си.

2 responses to “17. Je ne sais quoi”

  1. Днес, благодарение на твоя пътепис съм изцяло на френска вълна. Дори и заглавието му „Je ne sais quo”, една нова фраза за мен. Съгласен съм с всички твои впечатления от Париж , но бих казал je ne sais quo. Айфеловата кула наистина е една купчина от боядисано желязо, но за мен, като инженер, е шедьовър на строителната статика, една ажурна конструкция, която носи с лекотата на балерина огромните размери на това съоръжение. Следващата стъпка на върхово постижение, и на материали, и интелект в строителни конструкции през ХХ век са висящите въжени мостове.

    За Лувъра споделям досадата ти. Джокондата, Нике, Венера Милоска и още десетина „знакови” картини и скулптури, превърнати от вездесъщата реклама в кич, пълнят Лувъра. Ако им се отреди място за поклонение извън Лувъра (каквато идея е имало), то едва ли ще има в Лувъра такъв калабалък. Но е така, като всеки може да се убеди, какъв рахат е в залите за Азиатско и Африканско изкуство, примерно……. Но има и нещо друго, има и искрени почитатели на тези шедьоври. И аз в Музея Орсе, ако се спирам за по-дълго пред нещо, то е пред картини и скулптури, които ми са познати от репродукции, къде качествени, къде не…..

    За азиатците , за африканците, за просяците, мръсотията и мизерията трябва да се приспособяваме за жалост. Всъщност азиатците са си туристи, и е нормално, щом си плащат, да се чувстват като у дома си. „Клиентът винаги има право”. И ние когато идем в Китай не се държим като китайци, вместо с клечки ядем с вилици. До тук съм с критиката, Париж си е Париж и съм ти благодарен за пътеписа, който ме върна там и за снимките, които пробудиха спомени за преживявания там. Пекарната, която показваш на снимките, ме връща към кафенетата по тротоарите…..

  2. Аватарът на Ивелина Микова
    Ивелина Микова

    … Един по-различен Париж…

Leave a Reply

Discover more from Vitoshaword - Само за ценители

Subscribe now to keep reading and get access to the full archive.

Continue reading