14. Десет житейски щриха за портрет на един литературен експрес – Агата Кристи

torquay-agatha-christie-mile-scenery-56%d0%b0

Десет малки негърчета похапнаха добре.

Задави се едното, сега са девет те.

Агата никога не е ходила на училище. Дете на Викторианската епоха, свикнала с прислужници и стабилна валута, Агата расте в обичливо семейство. Бащата Фредерик е „джентълмен“ според данните за заниманието му от тогавашно преброяване (1901г.), сиреч доста заможен човек, на когото се налага да попълва времето, а не доходите си. Той е красавец от Ню Йорк, за когото се говори, че е имал флирт с лейди Рандолф Чърчил (също американка, успешно задомена за британски лорд и родила по-късно един всеизвестен Уинстън). Майката на Агата Клариса е типична за времето и нравите англичанка от средните пластове на висшето общество, дъщеря на капитан от армията. Тя не разрешавала на гледачките да учат Агата да чете до осем годишна възраст, което накарало малката хитруша да се научи сама години по-рано. Не била особено красива, но била космополитна личност и това ѝ личало от малка. Агата е най-малкото от три деца, като кака ѝ Маргарет (Мадж) е с единадесет години по-голяма, а батко ѝ Люис (Монти) с десет. Първото ѝ куче се казва Джорд Вашингтон. Детството на Агата е щастливо, тя знае сорта на всяко дърво и е наименовала всеки камък в семейната градината от 2 акра (малко над осем декара). Каката и баткото намират начин за собствено забавление да плашат малката Агата при всяка възможност. Тя изгражда защитна бариера и мозъкът ѝ свиква да намира бързо обходни пътища за всяка ситуация. Фредерик попълва сутрините си с игра на карти в Кралския Яхтен клуб на Торбей, след което се връщал да обядва в къщата си, а през уикендите играел крикет. Агата ходела често с него и оформила възгледите си за света от приятелите на баща си, игрите с по-големите деца на семейството, свободната си фантазия и маниерите на майка си.

torquay-museum-scenery-9%d0%b0

В закътания залив Торбей на Южен Девън са подредени като огърлица няколко градчета, които образуват така наречената Английска Ривиера (за това място разказвам още в пътеписа ми за Айзък Сингер, а недалеч се намира и прекрасното Бъкфаст Аби). Домът на Агата бил Ашфийлд -пример за чудесната традиция на англичаните да наименоват къщите си. Малкото имение било последното на границата на Торки и полетата наоколо. За съжаление къщата не е запазена и на нейно място са построени спретнати, безлични жилищни блокчета, когато това място е станало средата на Торки. Това се е случило въпреки молбите и неистовите усилия на самата Агата да спаси мястото. Фактът на разрушението е символ на общинското бездушие и късогледство, срещу които все още имунизация няма, а когато я открият ще установят, че чиновниците са резистентни по начало. Днес това се отчита като фатална грешка, вземайки под внимание парите, които името на Агата носи на района, но стореното е непоправимо.

Запазени са обаче останалите важни за Агата Кристи места. В ранното лято на тази година имах щастието да посетя Английската Ривиера със семейството си и да се докосна до живота на така любимата в юношеството ми кралица на криминалето.

Ето къде нейния татко е прекарвал дните си, докато малката Агата е растяла в къщи и е създавала от малка свой собствен, свободен свят.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-76

Сградата на яхт-клуба се намира на брега в една много стръмна уличка, каквито са впрочем повечето в Торки.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-84

В края има и паметна плоча на Агата Кристи.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-83

Насреща са и самите яхти, макар и по-различни модели от времето на детството на Агата.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-15

Като един от стълбовете на социалния живот в Торки, бащата на Агата е и постоянен дарител в най-старата градска църква „Вси светии“.

all-saints-torre-church-33

Красива е и доста по-голяма вътре, отколкото човек очаква.

all-saints-torre-church-19

Сега тя е все така добре поддържана и в нея има литургии, но най-интересното за туристите е рамкираното копие на кръщелното на Агата, което виси от вътрешната страна на входната стена. Името на Агата е третото от горе надолу.

all-saints-torre-church-15

Всичко се обръща, когато единадесет годишната Агата загубва баща си. Това има драстични последствия за живота и начина на мислене на подрастващата бъдеща писателка. Налага се тя да разбере цената на парите, да се примири с новия, значително по-скромен начин на живот на семейството и да остане без любящата подкрепа на Фредерик. Вероятно за това мотив в повечето ѝ романи са именно парите. Детството ѝ свършва.

Девет малки негърчета до късно поседяха.

Заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Агата води активен младежки живот в Торки. Там почти целогодишно се събира английската аристокрация за почивка, срещи и забавления. Кеят на града е дълъг, кръгъл, много широк и равен, за да могат младежите да карат летни кънки. Агата е момичето в средата.

torquay-museum-scenery-23

И до днес това е място за разходки и почивка. Кръстено е на четвъртата дъщеря на кралица Виктория- Албърта, която се жени за губернатора на Канада и дава името си и на канадската провинция. Говори се, че губернатора бил гей, но пък живял щастливо със съпругата си поради общата им любов към лукса, пътуванията и привилегиите. Идвали няколко пъти и в Торки, кога анонимно, кога официално. Пейките на кея са запазили спомена за много посядвания, често и на именити задни части. Поседнахме и ние и се насладихме на гледката и атмосферата, доволни, че знаем историята на мястото и викторианските клюки, свързани с него.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-24

В специални павилиони наоколо младите се събирали на танцови забави вечерно време. Колко ли любовни драми са се развихряли из тези места. Дамите получавали на влизане малки бележничета с определен брой билети, отговарящи на броя на танците за вечерта. Всяка дама имала възможност да избира партньори, давайки или отказвайки билет на съответния младеж. Правилата били такива, че не можело да се танцува с една и съща дама цялата вечер. Но имало и такива кавалери, по които дамите хвърляли билетчетата си в несвяст с надеждата да бъдат избрани поне за един танц.

Такъв хубавец бил Арчи Кристи. Запознават се 1912г. на бал в Ъгбрук Хаус до Екзетър, домът на Лорд и Лейди Клифорд, които са поканили Агата да погостува у тях за няколко седмици. Измежду пет предложения за брак Агата си била избрала вече за мъж брата на една приятелка и дори била сгодена за него по това време – факт, който се стопил и изчезнал като майски сняг от съзнанието ѝ при вида на младия пилот лейтенант Кристи. Той се оказал и чудесен танцьор, освен галантен кавалер в униформа и за Агата нямало връщане назад. Двамата изживяват бурна любов и едва няколко седмици по-късно след един концерт на Вагнер в Павилиона Арчи ѝ предлага брак. Ясната, логична мисъл на бъдещата писателка, която я прави известна и богата по-късно, е изцяло блокирана от любовта в този момент и тя пропуска да провиди в ситуацията насмешливия вагнеров намек на съдбата за бъдещето на тази връзка.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-38

Агата се съгласява и щастието от перспективата да е съпруга на Арчи не може да бъде помрачено дори от майка ѝ, която е против този брак. Годежът им трае две години, след което със специално разрешение Арчи се връща за малко в Торки и двамата успяват да се оженят в навечерието на Коледа 1914г. Агата така е загубила ума си по красавеца, че благоволява да съобщи на майка си за брака едва след като е сключен – изключително нетипично поведение от страна на любящата и толкова близка с майка си дъщеря. Тече Първата Световна война, Арчи трябва да се връща скоростно на фронта. Меденият им месец са всъшност два дни прекарани в The Grand Hotel на гарата в Торки.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-63

Поради типичната английска дискретност номерът на стаята се пази в тайна от персонала и до днес. Все пак намери се кой да ни подшушне, че стаята е била на висок етаж, от евтините и е много възможно да е била една от тези около външите аварийни стълби горе в ляво на снимката, да кажем тази точно под покрива. Но не залагайте пари на това- може да са само слухове. Отпред е паркингът между гарата и хотела.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-67

Това е хотелът така, както гледа към морето. Сградата е внушителна и днес. Вероятната стая на краткия меден месец не се вижда от тук, тя се пада зад надписа „Grand“, което значи, че и младоженците не са виждали морето от прозореца си. Съмнявам се обаче да са забелязали този незначителен факт.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-20

Арчи заминава обратно на фронта и Агата остава сама. Това не е начина, по който си е представяла началото на брака си, но войната изисква жертви от страна на всеки индивид. Лишена от близостта на възлюбления си, Агата дава своя принос за победата с цялото си сърце в родния си град.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън. 

Едното там остана и върнаха се седем.

Агата започва като санитарка сред ранениете войници в градската болница. Само пет дни по-късно е повишена за медицинска сестра. Работата е изтощителна, но Агата не се огъва. Тя помага от самото начало в операционната – ампутации, въшки, рани и писъци не могат да я уплашат. Понякога пише едновременно по три любовни писма наведнъж до приятелките на неграмотни войници.

torquay-museum-scenery-19%d0%b0

Поради липса на кадри обаче, скоро я преместват в аптеката, където да работи като помощник-аптекар и да положи съответните изпити за тази длъжност. Агата не е вземала изпити никога преди това през живота си и оценките ѝ са едва с 50% успеваемост, въпреки, че учила съвестно. Тя няма методиката, нито навика да прави това успешно. Единственото, което я интересува от новото ѝ поприще е неочакваната среща с многобройните малки шишенца с отрови. Това я зашеметява и дава неимоверен тласък на въображението ѝ. Главният аптекар бил човек, който носел винаги в джоба си топчета изсушено кураре. Това, по неговите собствени думи, му давало чувство за сила и сигурност. Агата изучава в детаили новата дисциплина и складира в мозъка си информация, която ще трансформира в идващите години в 66 криминални романа и 14 новели, в които се разиграват 51 отравяния (или опити за отравяния), 25 удара с нож, 2 отрязвания на глави и 2 смъртоносни електрически удара.

Професионалният флирт на Агата с отровите е увековечен от жителите на Торки по един очарователно мил и типично английски начин – с градина. В града има много старо абатство, което само по себе си е гордост за района и привлича туристи с интерес към средновековието и религията. Самият Нелсън е идвал лично тук на вечеря и в чест на това има много инетересна експозиция в голямата трапезария – масата е наредена така, както е била по времето на гостуването му, но в чиниите вместо храна можете да видите филмирани лицата на актьори, които разиграват цялата вечеря. Така практически вие присъствате на нея с два и половина века закъснение. От вън има няколко градини за разходка, но една предизвиква особен интерес: Могъщи растения, Агата Кристи.

torre-abbey-scenery-109

Градината има квадратен център с четири странични отделения и е изградена като криминален роман, като гатанка. Трябва да знаеш в кой роман на Агата Кристи се говори за съответното растение, за да познаеш името му и вида отрова, която то произвежда. Правилните отговори са в края на обиколката, а предупрежденията са на няколко места – пазете децата и домашните си любимци, а и вие самите не докосвайте и не опитвайте нищо тук, защото невинно изглеждащите цветя в тази градина може да се окажат смъртоносни! Иначе е много красиво и перфектно поддържано.

torre-abbey-scenery-115

Седем малки негърчета сякоха дърва. 

Съсече се едното, остана без глава.

Агата започва да пише по-сериозно, за да попълва времето си от монотонната работа в аптеката, за да спечели бас със сестра си, че може да напише интересна детективска история и за да има някакво тихо развлечение по време на войната в отсъствието на Арчи. В Торки, както и навсякъде из Девън по това време има много белгийски бежанци. Агата харесва идеята централния образ в криминалето ѝ да бъде различен от обичайните полковници, доктори, прислужници или аристократи. Харесва идеята той да говори с акцент и първоначално хората да не го приемат много сериозно заради вида и произношението му. Би било добре да има и някаква подготовка за дейността си все пак. Така се ражда Еркюл Поаро – белгиец, бивш полицай, нисък, набит, със смешни мустачки и още по-смешен английски, на чиято проницателност и логика обаче нищо не може да убегне. За Агата той става инструмента, с който тя майсторски навигира из пъзела на романите си през следващите десетилетия.

В музея в Торки има цяла експозиция за Поаро. Възстановка на бюрото и библиотеката му:

torquay-museum-scenery-6

Табло с актьорите, пресъздавали през годините героя:

torquay-museum-scenery-27

Витрина с вещи и подробно обяснение за това към кой епизод на филмираната версия принадлежат.Особена ценност представлява бастунчето на Поаро. Актьорът Дейвид Съчет, който играе детектива цели 25 години го подарява лично на музея казвайки с усмивка, че това е предмета, който е държал най-дълго в ръцете си през живота си.

torquay-museum-scenery-21

1916г. Арчи се завръща, войната свършва 1918г., Агата продължава да работи в аптеката и да пише активно книги. През 1919г. се ражда и дъщеря им Розалинда. След няколко години чакане първия криминален роман на Агата „Аферата в Стайлс“ е издаден и става супер хит заедно с главния си герой – мосю Поаро. Зареждат се следващите романи, младата Агата ги създава в главата си понякога готвейки, пише ги на кухненската маса, докато Розалинда си играе наоколо. Търсенето на романите ѝ расте главоломно, започват и да ги превеждат, а новоизлюпената писателка започва да усеща и финансова полза от заниманиета си. Би трябвало да е много щастлива с Арчи, Розалинда, дома им в Адисън Маншънс в Лондон, писателския и финансов успех. Но не е.

Шест малки негърчета гощаваха се с мед. 

Жилна го пчела едното — ето ти ги пет.

Арчи се оказва много различен от Агата. Привличането им от началото на брака изветрява с края на войната и живота им заедно не е така щастлив, както тя е очаквала. С Арчи и неговата изневяра с една от голф-партньорките му е свързана и най-голямата мистерия в живота на Агата Кристи. Тя изчезва за 10 дни и всички оставени следи навеждат на мисълта, че тя е отвлечена или убита. Нацията и пресата полудяват, интереса към книгите и личността ѝ  достигат невиждан за времето си апогей. Намират се дори такива, които я обвиняват в целенасочена фалшификация с цел повишаване продажбите на книгите си. Агата до края на живота си не дискутира с никого тази тема, избягва я дори в автобиографията си. Развежда се с Арчи две години по-късно и успява да намери сили да започне всичко наново.

Заминава на дълго пътешествие, където среща втория си съпруг Макс Малоун. Разликата във възрастта им е значителна, но прекарват следващите 45 години заедно.

Заедно купуват Грийнуей – мястото, на което Агата се чувства най-щастлива на света. Посетихме имението, което сега се управлява от Националния Тръст – организацията в Англия, която стопанисва знаковите места на Кралството.

Дълъг частен път води към имението.

greenway-3

Има паркинг, на който можете да оставите колата си само след предварителна резервация.

greenway-10

Малки голф-колички могат да ви закарат от паркинга до входните сгради, ако времето не позволява разходка или просто бързате. Тук има сувенирен магазин, кафе, маси за отдих.

greenway-15

Кратка пътечка ви завежда до главната къща. Тя е изцяло запазена по начина, който я е оставила Агата Кристи.

greenway-102

За да разбереш Агата – трябва да дойдеш тук, в този дом. По думите на много хора, които са я познавали, тя е била много щедър, интересен и затворен човек. Самата тя е признавала, че любимото ѝ занимание било да наблюдава хората. Случайни пътници от влака са ставали герои на криминалните ѝ истории, случайно дочути реплики са се превръщали в темелите на следващия роман.

Агата е обичала да пътува, да разкрива други култури и светове. На втори етаж в дома ѝ се съхраняват вещите, с които не се е разделяла при никакви обстоятелства при пътуване. Едното от тях е лична седалка за тоалетна чиния, ползвана десетилетия в много точки на света.

greenway-61

Това са леглата на Агата и Макс. Леглото на Макс в дясно също е пътувало с тях навсякъде и той бил свикнал толкова много с него, че дори обратно в къщи са му го сглобявали в спалнята им.

greenway-64

Куфарите им, винаги готови за път. Отзад са дрехите на Агата.

greenway-66

Пет малки негърчета правото увлече. 

Едното стана съдия и четири са вече.

Агата е била изключително срамежлив човек. Била е прекрасен пианист, имала е качествата и е била съветвана да стане професионалист, но не е могла да понесе мисълта да свири пред публика. Свирела е само сама или пред семейството си. Имах огромната привилегия да докосна и дори да седна на пианото ѝ, което се намира в хола на имението.

greenway-20

Зад гърба на пианиста има висок прозорец, от който следобед грее слънце и който гледа към крокет- игрището.

greenway-110

Холът е бил центъра на семейния живот. Агата е много продуктивен писател, за всяка Коледа е издавала нов роман. Издателите ѝ дори са имали слоган: „Christie for Christmas“. Грийнуей е мястото, където си е почивала от писането. Тук е прекарвала лятото и Коледа, като домашните ѝ са били първите, които да чуят прочетен лично от нея новия ѝ роман и да го обсъдят. Изумително е, че съпруга ѝ Макс винаги е задремвал по време на четенето, а към края се е събуждал и преди тя да довърши книгата е разкривал пред останалите кой според него е убиеца. Винаги е познавал, не защото предварително е чел тайно ръкописите на жена си, а защото е познавал мисленето ѝ и стила ѝ на писане. Агата много се е дразнела, но пък е била щастлива с толкова много любов от негова страна. А и той е бил единственият, който наистина е познавал.

Ето тук са седели по Коледа пред запалената камина и са слушали Агата да чете. Дори дамаската на мебелите е оригиналната, останала от времето на Агата.

greenway-22

Кухнята е просторна и много светла, пълна с красив порцелан.

greenway-30

Трапезарията е виждала много известни хора за многобройните вечери, които Агата е давала за приятелите си. Освен всичко друго, много от децата на служителите си спомнят колко внимателна е била с тях и какви хубави подаръци са получавали всички по празниците. Това разбира се, не отменя факта, че някои са се хранили в салона, а други в кухнята. Можем обаче да се помирим някак си с този факт сравнявайки с днешния ден, когато много хора се хранят в салон без да са с принос към цивилизацията като Агата Кристи,  докато други, макар и заслужили, не могат да се доберат дори до кухнята на живота.

greenway-46

И салонът, както останалите помещения, е много висок и светъл и предразполага към приятно прекарване на времето.

greenway-45

Четири малки негърчета поеха по море.

Заплесна се едно и три са само те.

През Втората световна война държавата конфискува в полза на военните имението на Агата. Макс заминава на фронта в Северна Африка, а Агата прави за доброто на хората това, което умее най-добре. Пише. Отказва да работи за пропагандата, а пише криминални романи, които винаги завършват с пълен триумф на доброто. Хората ги четат в скривалищата и дълбоко под земята в метрото, докато се крият от бомбардировките.

Любимо място на Агата, както и на офицерите, които са били в къщата през войната, е библиотеката.

greenway-32

Има си дори стол, на който е предпочитала да чете. Запитан какво е било любимото четиво на Агата, внука ѝ отговаря- „Всичко написано.“

greenway-37

Семейството запазва фреските, оставени на стените под тавана в библиотеката от предишните собственици. Много са изящни и разказват цяла история.

greenway-35

Вестибюлът е широк и има място за срещи. Там Агата е правила малките си бизнес-митинги със секретари или издатели.

greenway-40

Красиви са и гоблените по стените, както и многото артефакти, които Агата и Макс са купували при многобройните си посещения в чужбина.

greenway-41

Три малки негърчета с животните играят. 

Мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Отвън имението има много интересни градини и места за разходки. Всичко предразполага към спокойствие и уединение сред природата. Агата и Макс са гледали няколко кучета и са плащали на специален градинар, за да поддържа растенията от най-малките храсти до най-големите дървета.

greenway-112

 Още стоят скривалищата от войната.

greenway-119

Има и чудесен тенис корт.

greenway-121

Агата Кристи е автор на най-дълго играната пиеса в света „Капан за мишки“ – тя е все още на сцена в Лондон от 6 октомври 1952г. насам. В края на всяко представление актьорите излизат и заклеват публиката да не издава на никого извън залата кой е убиеца. И ние присъствахме на театрално представление, но много по-кратко. В една от скритите градини на имението пътуваща трупа забавлява публиката около два часа на открито. Това е ливадата с оранжерията, от която Агата и семейството ѝ са се снабдявали с пресни зеленчуци.

greenway-127

По краищата има ягоди.

greenway-123

Актьорите дадоха всичко от себе си. Пътуват пет човека с една кола, с реквизита, със сцената, с кабели и озвучаване – всичко си строят и разглобяват на края сами. Правят това всеки ден цяло лято, обикалят из Англия. Публиката остана много доволна, особено след като ни включиха в пиесата, за да спорим и гласуваме кой според нас е убиеца. Ние не познахме, но пък се забавлявахме от сърце. Да гледаш пиеса на Агата Кристи в имението на Агата Кристи – това е ден, който се помни.

greenway-130

Две малки негърчета подскачат край водата. 

Едно издъхна на брега — такава му била съдбата. 

Градчето Торки в графство Девън е мястото, където Агата е родена, прекарала детството и младостта си, градчето, с което е свързан живота ѝ. Но имението Грийнуей е мястото, с което е свързана душата ѝ. Хубаво е, че двете се намират едно до друго и могат да се посетят заедно. Запазени са и са показани много от личните вещи на Агата. Интересно е например да се види и докосне бюрото на писателката в къщата ѝ.

greenway-77

Както и да се видят дрехите на актрисата, играла Мис Марпъл. До тях е кожено палто, принадлежало на Агата и подарено на музея в Торки.

torquay-museum-scenery-4

Снимките по стените отразяват един цял живот и заслужават да се разглеждат цял ден.

greenway-78

Заслужава да се видят наредените томове от първите издания на Агата Кристи в личната ѝ библиотека.

greenway-81

На почетно място е сложена плаката – благодарност от Американската Армия за предоставяне на имението по времето на Втората световна война.

greenway-93

Торки е пълен с места, които са свързани с писателката. За това има и така наречената „Миля на Агата Кристи“ в центъра. Тя включва дори новозастроените апартаменти на мястото на стария Импириъл Хотел- сцена на толкова много събития от романите на авторката.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-88

Агата е обичала морето и плажовете на Английската Ривиера. Те са каменисти и студени, но за нея са били роден дом. На някои от тях се е къпала като млада, облечена във вълнен бански костюм.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-87

И панорамата на хълмовете около Торки е просто великолепна. Включително рибарските мрежи.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-52

Както и цялото крайбрежие на малкия град.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-50

 Едно от любимите места на Агата е била и градската градина.

torquay-agatha-christie-mile-scenery-31

Агата Кристи е имала добър и много продуктивен живот. Тя е много благодарна за това, че е била щастлива и обичана, както отбелязва сама в автобиографията си.

Грийнуей, Торки и целия Девън са много интересно място за почитателите на кралицата на криминалните романи. Тук успяхме да се докоснем от близо до една много интересна личност. Аз персонално, като човек, който опитва да изрази себе си чрез писаното слово установих, че всичко, което остава е именно това – книгата, плота, интригата, правилната подредба на думи и събития, искреността, убедителността на героите, всичко, което идва от въображението ти. Искам да попия способността на Агата да се абстрахира от всичко външно и да даде най-доброто от себе си на белия лист. Живяла е добре, имала е много, но никога не е забравила главното в живота си. Никога не се е възгордяла, винаги е бягала от известността, обичала е самотните разходки из градината си и спокойните вечери със семейството си. Успяла е да отсее тленото от вечното и да харчи време и усилия само за същественото в живота.

greenway-92

Всичко е в баланса. Толкова е просто. И толкова трудно.

 Едно малко негърче останало само.

Обеси се и ето вече, че няма ни едно.

6 thoughts on “14. Десет житейски щриха за портрет на един литературен експрес – Агата Кристи

  1. Благодаря ти, Дани. С това пътешествие ме пренесе в друго време, накара ме да се потопя в тази невероятна атмосфера, разкри пред мен един богат и интересен живот. Мисля че няма грамотен човек,който да не е чел романите на Агата Кристи, да не е тръпнал от напрежение на всяка страница, да не е оставал изумен от развръзката.
    Преди много години с огромно удоволствие прочетох автобиографията ѝ. Останах очарована от личността ѝ, от интелекта и от силата на духа ѝ.
    Благодаря ти от сърце за това пътуване във времето. Бъди здрава, откривай все такива прекрасни съкровища и ги споделяй с нас 🙂

    Like

    1. И аз ти благодаря за прекрасните думи, Марианче ❤ Дай Боже сбъдване на пожеланията ти! Надявам се и другите ми материали в блога да ти харесат! 🙂

      Like

  2. Много интересно написано. Увлекателно, с факти, снимки, лични преживявания от съприкосновението с житейската история на Агата Кристи. С удоволствие ще чета и в бъдеще.

    Like

  3. Блогът Ви е много интересен и като визия, и като съдържание. За мен ще бъде удоволствие да бъда негов редовен читател.

    Трябваше ми време, за да се насладя на това пътуване назад във времето, защото всяка една снимка от пътеписа сама по себе си не само е илюстрация към увлекателния текст, но е и докосване до света на тази забележителна лейди и писателка, първата лейди на хубавия криминален роман – Агата Кристи.

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s