11. The Cavern- какавидата на The Beatles

The Cavern (Кавърн клуб, Пещерата) е клуб на Mathew Street  в Ливърпул. Отворен е като място само за джаз музика през 50те от няколко ентусиасти, които искали да пренесат Париж в Ливърпул. Надявали се по френски модел в клуба да се събират красиви жени, философи, артисти, интелектуалци, хора, които искат да се скрият от трудния свят. Избрали дълбоко мазе на около два и половина етажа под земята, под зеленчуков склад на знакова улица, която гъмжи от музикален живот и до днес. Канили постоянно най-добрите джаз-музиканти, които можели да си позволят. Ливърпул обаче е работнически пристанищен град и джазът трудно пускал корени. Хората тъкмо се били окопитили след войната, стабилизирали живота и финансиите си и младите търсели нещо ново за забавление. Джазът бил твърде буржоазен и далечен за тях – претенциозен, трудно смилаем и най-вече представител на отминаващото следвоенно време. The Cavern имал посещаемост, но се считал за елитарен и се крепял в този начален период най-вече на претенции.

Liverpool Scenery (32)

Рей Макфал, тогавашният мениджър и притежател на The Cavern (подробна история на клуба можете да видите на сайта им тук), бил страстен блюстител за чистотата на джаза и строг противник на рокендрола. Имал си добър бизнес и постоянна публика, която също като него следяла да не се замърси любимата им джаз музика с излишества като например усилватели на инструментите – това се считало за непростим грях и явен признак за уклон към рокендрола. Ако се издразнели, че нещо не звучи съвършено Ню Орлеанско/Парижко- слушателите замеряли музикантите с дребни монети. Това е лесно, защото клубът е много малък и сцената е на 5см от дансинга и на 50см от първите масички.

Река Мърси е много важна за града и целия район на северозападна Англия. В нейна чест са наречени местното графство Мърсисайд, мърсисайдското градско дерби „Ливърпул“-„Евертън“, както и мърсисайдските докове на Ливърпул, през които за столетие и половина са се придвижили от и за новия свят хиляди хора (свободни и роби) и стоки (включително жизненоважната храна през войните, заради което Ливърпул е бил почти изцяло разрушен от германската авиация). Естествено било зараждащата се в района в началото на 60те младежка музика да се сдобие и с правилното име – Мърсибийт или Бийт музика. Сдобили се дори със собствено Мърси Бийт списание, издавано от съученик на Джон Ленън.

По това време много младежи свирели и формирали постоянно различни музикални банди. Едни такива четирима ливърпулци нарекли себе си The Beatles, комбинирайки буквите на Beetles (Бръмбари) (вдъхновени от името на групата на Бъди Холи  The Crickets (Щурците)) и  The Beat мърсисайд музиката. Основната заслуга за името е на Джон, както и композирането на повечето им песни от това време. Заедно е Пол и Джордж прекарвали времето си в къщата на барабаниста на групата Пит Бест. Майка му Мона Бест е с английско-индийски произход и била много настоятелен и пробивен човек. Тя закупила първата ресторантска еспресо кафемашина в Ливърпул и отворила собствен клуб в къщата си. В мазето, лично боядисано и изрисувано от момчетата, свирила за пръв път новата група The Beatles. Мона обаче разбирала, че за да успеят в музикалния бизнес те имат нужда от истински, известен клуб. Най-престижният и тежкарски клуб в града по това време бил The Cavern. Малката подробност, че там се свири само джаз, а групата е рокендрол ориентирана не можело да спре настъпателната Мона. Тя била човек, който ако във вторник ти каже, че е неделя – по един или друг начин ще бъдеш принуден накрая да се съгласиш. Мона успяла да убеди Рей Макфал, че The Beatles свирят „енергичен блус“ и Рей ги допуснал да забавляват интелигенцията и офис служителите от центъра на града през обедната им почивка всеки делничен ден срещу £3 хонорар. Много хора и до днес си спомнят как срещу 25 шилинга (70 днешни пенса) са си  хапвали сандвичите на спокойствие в The Cavern, слушайки The Beatles на живо на около три-четири метра от масата си. Една от тези щастливци, както твърди самата тя, била Cherie Blair (въпреки, че по елементарни изчисление на база рождената ѝ ’54г. по време на The Cavern периода на The Beatles тя е била на 7-10г.). Заведението нямало лиценз за продажба на алкохол, сервирали се безалкохолни и леки закуски, което го правело достъпно и много популярно и сред тинейджърите.

В клуба имало строги правила – например дънките били забранени. Първо, за да се поддържа квалитета на заведението и второ, защото Рей бил убеден, че маниерите ще са на нужното ниво, ако хората носят най-хубавите си дрехи, защото ще искат да ги запазят чисти и здрави. The Beatles също ходели всеки ден издокарани с най-новите си костюми, особено след като в началото един ден за малко да свирят без Джордж (само на 17 тогава, Пол с година по-голям, а Ленън на цели 20) – Джордж дошъл погрешка с дънки и портиера не го пуснал вътре, защото не вярвал, че момчето е част от обедната програма. Правилата са си правила, особено в Англия и това, че си Джордж Харсън е чудесно, но не е факт, който магически да те прави изключение от правилника. Вероятно накрая Джордж е взел панталони назаем за деня. (Историята не казва как е приключил спора, а само, че е съществувал).

The Beatles звучели зашеметително, очевидно репетирали постоянно и им личало, което по начало накарало Рей да ги допусне в клуба си. Било време на шлифоване и изграждане на отношенията на момчетата с публиката. Било разрешено, дори се очаквало между песните да си правят шеги, да пускат закачки, да упражняват английския си хумор и да разиграват малки интелигентни постановки помежду си, включвайки неусетно и зрителите. В ежедневния си досег с публиката в The Cavern групата се оформяла и добивала тези качества, които (наред с музиката, разбира се) с времето я направили The Beatles.

На дневен ред обаче стоял проблемът с вида музика, която се искала за този клуб. Момчетата мъчили и нагаждали положението някак си, защото все пак си било истински ангажимент за реални пари в престижен клуб в центъра. Били the residential group, т.е. постоянната домакинска група на заведението, а това си е сериозно и доходоносно. Както винаги става, случайността (или закономерността?) се намесила и помогнала на добре подготвените. Така на 11 март ’61ва мениджърите на клубната конкуренция направили концерт на Бийт музиката за цяла нощ  в клуб Iron Door. Събрали се 1800 човека плащащи зрители. Същата вечер The Cavern имали 50 човека публика- повече от музикантите, които взели участие във вечерната сесия. Рей Mакфал схванал посланието. Ненавиждал рокендрола, но бизнесът и бъдещето на клуба му зависели от правилния му избор в този критичен момент. Отнело му десет дни, преглътнал принципите и гордостта си в името на финансовия успех, взел правилното решение и поканил The Beatles да свирят и вечер. С усилватели.

Liverpool Scenery (63)

Легендите разказват, че това е най-доброто време на The Beatles. Бийт-музикантите от града твърдят и до днес, че са заели всичко от американците по това време, направили са го много по-добро и са им го върнали обратно. Направили са го Мърсисайд рокендрол. The Beatles пеят, макар и рядко и в други клубове, но постоянно и точно 280 (записани в бумагите на клуба) пъти в The Cavern- 155 обедни участия и 125 вечерни. Някои твърдят, че участията са 192, но е въпрос на спор между специалистите. Пол Макартни си спомня с умиление, че мястото било „потно, влажно, тъмно, шумно и завладяващо“. Младежите се събирали ежедневно горе на улицата на огромни тълпи пред вратите на клуба, защото само първите щастливци можели да слязат долу и да слушат The Beatles. Билети предварително не се продавали. Хората си спомнят, че клубът е бил едно много специално и неповторимо място. Ниският сводест таван правел звука много специфичен, особено, когато вибрирал около и в телата на толкова много хора на едно място. Обособена вентилация по това време не е имало. Влагата от дишането и потенето на хората се събирала и стичала по стените така, че час след началото на всяка сесия на земата се образувал малък басейн.  От цялата тази мокрота наоколо електричестката система понякога сдавала и клуба оставал на тъмно. В една такава пауза Джон и Пол изпели извън програмата акустична версия на „When I’m sixty-four„- песен, която нямало да пуснат официално поне още пет-шест години до ’67г. Пушенето било разрешено и се правели тонове хот-дог за гладните младежи. Тоалетната била най-ниската точка на клуба и като се прибави влагата по стените и дълбоката поне половин педя постоянна локва на пода – лесно може да се разбере защо чистачките сутрин използвали най-силните почистващи препарати. Всичко това създало онази специфична миризма, която нарекли The Cavern – комбинация от дизенфекцант, пот, цигарен дим, тоалетна и хот-дог. Някои младежи ходели нарочно дебело облечени по обед, за да платят по-малко, но да напоят повече дрехи с тази неповторима миризма, защото наличието ѝ добавяло съдържание и престиж в социалния статус на индивида. Много хора, чиито спомени ще са още по-безценни с времето, участват и разказват всичко това в ТВ предавания, за да запазят автентичния дух на мястото и спомена за изживяното. Някои от тях имат дори сувенири – вещи на The Beatles.

Liverpool Scenery (37)

Много неща са станали за времето, през което The Beatles пеели в клуба. Установили несъвместимост на характерите с барабаниста си Пит Бест. Според самия него останалите ревнували, защото бил най-привлекателния и имал най-много неприлични предложения (другите трима се съгласяват с този факт, но изтъкват различни от тази причини за раздялата. Дали е така с привлекатеността можете да отсъдите сами тук). Ринго Стар, който бил в друга група по това време, ходил да ги гледя няколко пъти, а една вечер дори заместил отсъстващия барабанист. Тримата много го харесали, паснали си по характер и начин на свирене и заместили Пит с Ринго. Как точно станало това разказва Пол при въвеждането на Ринго в залата на славата. Именно в The Cavern по време на обедната сесия на 9 ноември ’61г. ги чул и видял за пръв път Брайън Ъпстейн. Той станал мениджър на The Beatles и това променило не само съдбите на тези четири млади момчета от Ливърпул, но и на историята на музиката и поп-културата изобщо.

Liverpool Scenery (68)

Liverpool Scenery (41)

Liverpool Scenery (40)

За по-малко от десетилетие The Cavern се превръща в център, светиня и магнит за всички музиканти. Когато през ’66г. клубът е затворен (по неизвестна причина) настава такава паника и дестабилизация сред младежта, че премиера Харолд Уилсън се налага да се появи скоростно в Ливърпул и лично да отвори клуба наново. В началото на 70те тук целенасочено дошла и една от новите банди Queen.

Liverpool Scenery (54)

Специалната плака отдолу ни съобщава, че първото участие на групата в клуба е на Хелоуийн ’70г., като по това време Фреди Меркюри живеел на „Penny lane“. Наистина.

Liverpool Scenery (56)

Стените са една супер-внушителна колекция от меморабилия на някои от най-известните гости на клуба. Особено впечатлителна е една витрина с лично подписани китари на The Rolling Stones, Queen, David Gilmour (Pink Floyd) и Arctic Monkeys.

Liverpool Scenery (53)

През март ’73г. клубът бил окончателно затворен. Ливърпул бил в голяма икономическа криза и културата не била приоритет, а и The Beatles се били саморазпуснали окончателно по това време. Група дълбокомислещи общински чиновници (каквито не са патент на една държава, има ги навсякъде) решават, че точно там, в този отрязък пространство на вселената, точно в този момент е наложително да започне (от вентиалционната шахта?!) строителството на спирка на несъществуващо (нито тогава, нито по-късно) метро. Всичко било съборено, а клуба останал засипан под руините. Мястото с времето „еволюирало“ до престижното предназначение „офис гараж“.

Смъртта на Ленън през ’80г. разместила пластовете на ситуацията из основи. Ливърпул се превърнал в място за поклонение както пред него, така и пред цялата група. Почитатели заприиждали да търсят местата, които могат да индетифицират с миналото и историята на The Beatles. Градът схванал, че в това има много пари. Логично било да се опитат да възродят и култовия клуб. Изравят 15 000 тухли от стария и построяват нов The Cavern, с вход на същата улица, малко по-встрани от оригиналния.

Liverpool Scenery (42)

През 80те клубът три пъти тръгва и фалира, като окончателно го затварят ’89г. Закупен от фирмата Cavern City Tours през ’91г. бива разработен отлично и процъфтява и до днес. Тихата смяна на собстеника 2013г. не се отразява на бизнеса, договора за зданието и дейността му с общината е твърд и ясно регламентиран, и засега е до 2028г.

Отворен е всеки ден, входа е свободен през деня, когато и семействата с деца са добре дошли. Всяка вечер има жива музика, а всеки четвъртък пее The Beatles трибют-банд. Случи се така, че ние бяхме в клуба именно в четвъртък вечер. Входът за вечерната сесия е £4 и е по-скоро символичен. Влиза се през много тесни стълби до самото подземие, но ако имате клаустрофобия или сте затруднени с движението – охранителите ще ви преведат с асансьор през задния вход от съседната улица. Новият клуб заема площ с размери 75% от оригиналния, но има и огромно помещение с бар, столове и сцена отзад, в което не пускат посетители. Тези, дошли с асансьора обаче минават именно през него. От там става и зареждането на бара в клуба. Ето го:

Liverpool Scenery (36)

В клуба сервират всякакви напитки, дори кафе (рядкост за клубовете в Англия), но не и храна. Ако искате да издържите цялото шоу от 10ч. вечерта до към 2ч. сутринта е най-добре да хапнете нещо предварително или да си носите храна контрабанда. Ще си затворят очите, стига да не е алкохол.

Мястото е пълно със съвременна история. Усещането да си там е просто вълшебно. Като си помислиш на колко знаменити музиканти потта и дъха са капали по тези тухлички- направо се замайваш. Ето някои снимки:

Liverpool Scenery (62)

Liverpool Scenery (60)

Liverpool Scenery (55)

Liverpool Scenery (50)

Liverpool Scenery (49)

Към тях прибавете The Kinks, The Yardbirds, Stevie Wonder, Elton John, The Animals, Suzi Quatro, Oasis, Coldplay; ето запис на участието на Adele. Има дори банда the Cavern Band, която свири трибют всички, които някога са участвали в сесиите на клуба. Joe Bonamassa направи безплатно шоу на 27 юни ’16г., за да каже „Благодаря“ на британските си фенове за подкрепата по време на цялата му кариера, за да покаже уважение към идолите си, които вече са свирили в клуба, начело с Eric Clapton и Jimmy Page, както и за да получи собствена тухличка с името си – израз на изключително признание за един музикант. Друга негова цел, по думите му, е да плати дълга си към учителя си  BB King , който взема Joe от съвсем млад под крилото си. BB King има и специална витрина в клуба, защото The Cavern е побратимен с клуба BBKing в Мемфис. Ето я и витрината:

Liverpool Scenery (43)

Дори Пеле е идвал специално и е оставил меморабилия в знак на уважение към всички, дишали в това подземие:

Liverpool Scenery (67)

Единствената българска следа в The Cavern за сега е емблемата на ЦСКА, която фенове на „Евертън“ поставят на входната врата на клуба на 7 март ’82г, за да покажат съпричастност към софийския отбор, който играе с „Ливърпул“ два дни по-късно в града. Но имаме надежда някой ден да дойде и български музикант тук, а защо не и да получи тухличка с името си. Моят фейсбук приятел Jimi Sobara е отличен кандидат, стискаме палци и каквото друго трябва, за да стане това. Дай Боже и наслука, Jimi!  ❤

На 14.12.’99 Paul McCartney разписва валидността на новия The Cavern с първо представяне на новия си албум „Run devil run“ за една вечер екслузивно гостуване в клуба. В албума и представянето участват David Gilmour и Ian Paice. (video).

Liverpool Scenery (38)

Интересна подробност е, че истинското първо име на Пол Маккартни всъшност е James. Така се казва и синът му, който се опитва също да пробие в музикалния бизнес. Има брилянтната идея да събере синовете на легендарната четворка, за да свирят заедно. Бъдещето ще покаже дали това ще се осъществи на практика. Като син на Мака (както наричат на острова Пол Маккартни на галено ), Джеймс има привилегията да свири без ред в The Cavern:

Liverpool Scenery (52)

Докато трибют-бандата свиреше в четвъртъчната нощ на нашето посещение, аз разглеждах витрините и попивах музиката. Разбрах какво значи: „Звукът тук те залива от горе до долу и после минава през теб.“ (Sam Leach, the original promoter of The Beatles). Мястото има особена вибрация, която се пропива в теб и те прави част от себе си.

Liverpool Scenery (48)

Liverpool Scenery (47)

Да ви разкажа ли тук за странната възслабичка дребна дама на средна възраст, която приседна до тази телефонна кабина и плака дълго, тихо и тайно от останалите в шепите си тази вечер? Плака за безвъзвратно отминалото време, за свободата, за свежестта, очарованието и жизнеността, които лъхаха от песните на The Beatles в онова под-строй общество, в което не по неин избор прекара младостта си; за онова момиче от Английската, което написа „We love you, John“ на 8.12.’80 на една стена между Попа и Славейков, заради което я изключиха от училище, от комсомола и от всички контролиращи личността институции и въпреки преследването на останалите „гамени“ – всяка година на 8 декември стената осъмваше с цветя; за лицемерието, с което едната ръчичка на властта е подписвала съсипването на живота на обикновени млади хора несъгласни да обичат и мразят по команда, а с другата е подписала финансирането на сто розови храста за мемориала на John в Central Park, за да покаже на света в какво демократично общество живеем в БГ.; за записите на музиката, която беше опасна и притежанието ѝ можеше да сложи кръст завинаги на бъдещето и живота на човек (Благодаря ти, В.С. за касетките!), за това, как криехме тези записи от родителите си, защото това можеше да се отрази и на тях… за това как се научи да свири на китара, за да може да си пее сама любимите песни, когато пожелае глътка радост; за това как зубреше английски, докато по телевизията вървяха безкрайните руски филми за войната; за това, че дори не смееше да мечтае един ден да слуша свободно музиката, която желае, камо ли да се допусне, че може да се озове на място, където The Beatles са дишали, пели, говорили и прекарали три години от живота си всяка вечер…

Няма да ви разкажа, защото гледката беше толкова нетипична и така неразбираема, че останалите „не“ забелязаха плачещата дама, а музиката на трибют-бандата гърмеше толкова удобно силно, че никой не чу хлипането ѝ…

Две лични видеа от клуба от онази нощ.
Първото е панорама на частта с бара:

Второто е изпълнение на трибют-бандата:

В Аржентина един ентусиаст си е направил личен The Cavern, както и музей на The Beatles, вижте как тук. Във Вегас има постоянно шоу, базирано на песните на The Beatles, включително от първоначалния им период, времето на The Cavern.

Mathew Street,  на която е клуба, заслужава специално внимание. В продължение на двадесет и една години на нея се е провеждал ежегоднен парад в чест на най-популярната банда на Ливърпул. От еднодневен с една сцена и няколко стотин човека присъстващи през първата’93г., парадът набъбва до тридневен с три сцени и над 350 000 човека посетители към ’12г. От ’13г. насам по решение на общината този парад се модифицира в цял музикален фестивал и се провежда в градски парк, вижте тук.  В горния край на Mathew Street се намира единствения на света The Beatles хотел Hard Days Night с прилежащ магазин за сувенири:

Liverpool Scenery (33)

Веднага зад ъгъла, срещу входа на клуба е статуята на Ленън, а зад него са десетките тухлчики на the Hall of fame.

Liverpool Scenery (30)

Няколко крачки по-надолу е The Grapes Pub, в който четиримата са пиели бира в почивките на участията си. Има ги на снимки как правят това, както и много предмети-меморабилия. Наблизо има плака за Луси, която е вдъхновила песента „Lucy—in the Sky with Diamonds“, както и седналата на пейка самотна фигура на Eleanor Rigby, вдъхновила песента “All the lonely people” (всъшност такава личност няма, Пол казва, че е взел произволно име от телефонния указател, след като е написал песента).

По данни за 2016 г. The Beatles носят на Ливърпул ежегодна печалба от £82 милиона. The Cavern определено има огромен процент участие в тази цифра.

Спори се кой е денят на The Beatles (единствената група с обособен собствен ден в календара). Някои приемат датата на триумфалното им завръщане от първото им грандиозно турне в САЩ, други – датата на излизане на песента „All you need is love“. Според официално решение на UNESCO от 2001г. обаче, денят на The Beatles е 16 януари – датата, на който през 1957г. в Ливърпул за пръв път отваря врати The Cavern. Кратко и ясно.

Има специален албум от 2007г. по случай 50г. юбилей на клуба. Очакваме с интерес какво ще измислят за 60г. юбилей на The Cavern през 2017г. Междувременно все още можете да се организирате и да вземете участие в седмицата на The Beatles в края на август 2016г. в Ливърпул, подробности тук.

И четиримата от групата винаги са изразявали най-искрени топли чувства към Ливърпул и са смятали The Cavern за свой дом. Останал е голям сантимент по това място в душите им така, както и на десетките хора, които са ги гледали на живо там. Ринго дори се опитва да спаси клуба от разрушение, но кой ли е успявал някога да се пребори с община? Пол и до днес обича да се прибира в Ливърпул, защото това го държи здраво стъпил на земята. Били са себе си, били са в изгрева си, били са млади, невинни, вярващи, амбициозни, продуктивни, работещи, били са заедно, държали са на групата и феновете си повече от всичко друго на света. Усъвършенствали са се, срещнали са правилните хора, които да им помогнат по пътя напред и нагоре. Лелеели са за този път, трудили са се неуморно и един ден са осъзнали, че поемат по него. Били са щастливи.

Били са професионалисти по рождение и наистина са обичали мястото. Тълпата отвън с времето ставала безмилостна, почти непробиваема – Ленън успял да влезе на последното шоу с един ръкав на мохерния си блейзър по-малко, но пък жив. Били са винаги достъпни и разбиращи, били са до последно дружелюбни и по домашному свойски с феновете тук. Говорили са свободно и леко с всички по време на почивките. Никой не си спомня да са имали капризи и претенции за каквото и да било. Изпълнявали са си програмата винаги правилно и стриктно, без изключение. За това са и обожавани в града, особено от хората, които са имали щастието да ги гледат на живо.

Първото им шоу в клуба било на 9 февруари 1961г. Получили за него £3, а за последното на 3 август 1964 получили £300. За да е ясно какво говорят дадените цифри, нека уточним, че: един хляб по това време е струвал 9 пенса, пакет от 20 цигари 13 пенса, една бира в пъб 20 пенса, седмична средна добра заплата на човек била £32, а нов автомобил Мини Купър струвал £600.

По каприз на съдбата, отново на 9 февруари, но 1964г,. точно три години след дебюта си в The Cavern, The Beatles участват в  The Ed Sullivan Show. Гледат ги невероятните 74 милиона зрители, 40% от всички хора в държавата. Това е рекорд, държан и до днес за такова шоу.

The Beatles завършват оформителния си период в своята удобна и любима какавида The Cavern и излитат от нея готови за бъдещето си във вечността.

Започва Бийтълманията.

Останалото, както се казва, е история…

Liverpool Scenery (438)

2 thoughts on “11. The Cavern- какавидата на The Beatles

  1. Чудесен разказ ! Никога не съм бил в Ливърпул – през 70-те / 80-те го гледахме само през „крив макарон“ – камо ли пък в the Cavern: прочетох и изживях юношеската си мечта…
    Странното е, че 71-ва до 76 г. The Beatles, John Lennon (и Bob Dylan) бяха без малко официална музика, поезия в английската в София – а четири години по-късно, пак там, вече удрят безкрайно гадно по кокалчетата, животосъсипващо, за чисто човешка симпатия към тях ? Може би защото змията хапе най-люто, когато усеща края на дните си ? Така или иначе, The Beatles ще векуват – музиката им, поезията им, и не на последно място: стила им = non-conform – ще пребъдат.
    Благодаря за великолепното пътешествие с time machine !

    Liked by 2 people

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s