Торино е прекрасен град, по чиито широки булеварди векове наред се движили коне, карети, каруци и каляски. Идва ден обаче, когато на някой нещо му омръзва толкова много, че променя драстично положението. За капитан Вирджинио Бордино не знаем дали е пострадал от кон като малък или е бил алергичен към конете изобщо, но знаем, че бил офицер в Савойските кралските инженерни войски и един ден през 1852г. взел, че монтирал двуцилиндров парен двигател заедно с котела и горелката отзад под специално подсиленото за целта купе на една карета. Задвижил тези цели три тона с трансмисия с колянов вал и изчислил, че ще харчи около 30кг. въглища на час. Вирджинио очевидно е предвиждал бъдещето на автомобили без коне, но му било непоносимо да приеме, че няма да го дочака, затова на 8 май 1854г. се заредил с въглища, метнал се в готовата вече самодвижеща се карета и полетял с невижданите 8 км/ч до центъра на Торино, където обиколил триумфално като светкавица (с пушек) под виковете и свирканията на гражданите целия площад Кастело няколко пъти. Разумно предвидил и авариент вариант – обичайното място за впрягане на коне отпред на каретата било запазено в случай, че се случи „случка“ с парния котел или просто свършат въглищата и се наложи да се вика конна пътна помощ. В този ден капитан Вирджинио се записал завинаги в историята като един от първите бащи на италианското автомобилостроенето.