1. На гости на Дядо Коледа

 

Това лято бях на гости на дядо Коледа. Той не е вече между живите и почива в италианския град Бари. Когато е бил жив се е казвал Николай, родил се е в края на 3ти век в градчето Патара в района на Мир Ликийски, част от Римската Империя по това време, а днес част от гр. Демре в Турция. Заможното му семейство му оставя богато наследство, с което той се разделя в полза на бедните. Известни са няколко интересни легенди за Николай. В едната се говори за човек, изгубил целия си бизнес, на когото се налагало да продаде 3те си дъщери в проституция една по една, но всяка последна вечер преди продажбата в двора им по чудо тупвала кесия пълна с жълтици и спасявала честта на девицата. Бащата омъжил и трите дъщери много добре благодарение на жълтиците и въпреки, че не го хванал – все пак успял да мерне мятащия кесиите добродетел Николай. Друга случка с него е спасяването на цял град от гладна смърт, когато на своя глава убедил капитана на 5 корабна флотилия, пренасяща зърно от Египет за Константинопол да остави част от товара си в град Мир. Това било равно на държавно престъпление, защото зърното било изцяло притежание на империята. Николай помагал много и на несправедливо обвинени хора, както и на всякакви нуждаещи се. Обичал да минава и да слага по една паричка в обувките на децата пред къщите в края на годината около Рождество Христово. Укротявал морските бури, изслушвал нуждаещите се, хранел гладните. Бил архиепископ Мир-Ликийски, бил чудотворец и светец. Такъв останал след кончината си и в историята, а западната култура приела легендите за добротата му и започнала да разказа приказки на децата си за Father Christmas в Англия, Père Nöel във Франция, Christ Kind в Германия, а холандците го занесли чак до Америка, където Kris Kringle станал ‘Sinterklaas’ или както и днес се нарича Santa Claus.
Св. Николай Мирликийски Чудотворец спокойно почивал на мястото на погребението си в катедралата на град Мир, Мала Азия, когато турците занастъпвали към Европа. Разделените по това време италиански градове-държави имали кораби и финансии да обикалят из целия свят; моряците/пирати от Бари първи се добрали до гроба на св.Николай и спасили/задигнали, каквото успели от мощите му. По обратния път към Италия ги застигнала страшна буря и само молитвите към св.Николай спасили моряците и безценния им товар от сигурна гибел. Втори в катедралата на Мир пристигнали моряци/пирати от Венеция и до-обрали останалите малки кости от мощите на светеца. На 9ти май 1087 мощите и кораба на първите моряци/пирати пристигнали в град Бари, посрещнати от огромно множество хора и епископи. Този ден се празнува като свети Николай Летни.
През юни 2015 на това място в Бари пристигнах и аз с моето семейството. Катедралата, в която се съхраняват мощите на св. Николай е достолепна, красива и стара. Денят на пристигането ни беше събота късно вечерта, за това побързахме да се настаним в малката ни квартира, недалеч от катедралата, за да си починем от пътуването. Казвайки малка – го имам пред вид. Практически това беше един дълъг мухлясал коридор с огромна каменна ниша в дъното, където бяха наслагани спалня и диван за спане. Почти неизползваемата баня беше друга малка дупка от дясно на нишата, а печката и масата със столове по средата на коридора имаха по-скоро декоративна фунция. Цената беше почти прилична, но плащането беше по-скоро за местоположението на квартирата, а не за удобставата ѝ. Преглътнахме ситуацията, защото решихме, че сме само за две вечери там и ще се опитаме да сме повечето време навън и без това.
Стария град на Бари е истинско средновековно бижу, стига да не се налага да спиш в някоя от стаите на къщите. Опасано е със стени, които и до сега стоят горди, готови да защитят всичко вътре. А всичкото вътре са улични ресторантчета, приглушена светлина, смях на хора, тиха музика. Всичко е малко, кротко, със стръмни стълби, лабиринтни улици, седящи пред къщите хора, много цветя и аромат на спокойствие, кафе и панзероти. Пандзероти-то заслужава отделен пътепис сам по себе си, но накратко е вид калцоне, което повече прилича на полу-елипсовидна пирожка, пържи се и е пълно с каквото си искате. Струва около 2 евро и като големина може да ви остане и за закуска от него, ако не ядете като за последно, което е най-трудното за постигне след като сте го опитали.
Катедралата е на около 100 метра от морето, почти веднага след стените на града. Прекрасен ден се оказа неделята на нашето пребиваване. В катедралата имаше няколко сватби, като най-подробно видяхме първата. Всичко беше скъпарско, като само цветята от декорацията за тази сватба струваха повече от цялото ни пребиваване в Бари. Седнахме на пейките и дори поздравихме седящите до нас няколко мъже с прекрасното събитие, но бързо схванахме, че не сме „приятели на приятелите“ и не бяхме удостоени с усмивка или отговор. Булката се разплака, докато даваше дума, че ще е вярна, а свещеника отпусна на свобода очевидната си логорея, докато наставляваше младите как да живеят, преди благородно да разпусне полу-припадналото множесто към ресторанта. Тогава завърши и маса-та, която католиците правят на всеки 2 часа в приземието и ние се отправихме с благоговение към целта на пътуването си – криптата с мощите на св. Николай.
Приземието е значително голямо, с пейки и асансьор (подарък от руснаците) в дъното за майки с колички и хора, които се затрудняват със стълбите. Веднага в дясно се намира една каменна колона, за която се говори, че е донесена заедно с мощите. На нея хората оставят листчета с желанията си, снимки, малки собствени предмети и всичко, което би могло да измоли благоволението на св. Николай. Самият св.Николай се намира под огромен мрамор, който от своя страна е предвидливо заграден от любовта на множеството с решетка. Преди да отида там прочетох, че руснаците правят православна литургия всеки четвъртък. Оказа се, че нещата са еволюирали и православна литургия има всеки ден от 10 сутринта. Преди време самия Путин е бил на това място, донесъл е внушителна статуя на св. Николай и послание към жителите на Бари с нея. Статуята е пред катедралата, а посланието накратко гласи, че Путин разчита на жителите на Бари да съхраняват добре мощите на този любим на руснаците светец и е готов да им предостави каквато и да е морална и материална помощ, за да подсигури това съхранение. Руснаците имат огромен имот в новата част на Бари, където има Руска църква, нещо като хотел за поне 300 гости и прекрасна градина, а свещеника и помощниците му отиват всеки ден до Катедралата и служат по православните закони. Има листчета, които дават и срещу 2 евро разрешават да напишеш 10 имена на хора, които свещеника да спомене; имаш право на колкото искаш такива листчета срещу 2 евро всяко. Лично аз видях и руснак, който леко подаде 500 евро на цяло за някакъв вид споменаване, но не разбрах какво точно.
Изживяването на това да си в присъствието на мощите на св. Николай не се поддава много на описание. Плачеш безпричинно, но ти е леко и радостно някак си, забравяш всичко, за което си искал да се помолиш и само седиш, заобиколен от хора по пейките, защото вътрешно знаеш, че всичките ти молби са вече ясни и чути, където трябва и няма нужда да ги формулираш специално. Дишаш, присъстваш, пречистваш се. Ако имаш истински късмет – държащия ключа за решетката клисар минава и отключва и разрешава да се докоснеш до мрамора точно над мощите. Можеш дори да си докоснеш неща, например ако си купил икони от сувенирния магазин. В моя случай оставихме целия пакет със сувенири върху мрамора докато течеше православната литургия. Има и шишенца със светена вода, в която е смесено миро от мощите. Вадят около 50 грама всяка година на 9ти май. Шишенцето струва 2 евро, както и шишенце със светено масло от иконостаса, горящо над св. Николай денонощно. Накупих от тези неща, както и гривни и различен размер икони за раздаване в България, както и да си върна с мен после в Англия.
От вън разбира се течеше поредната сватба, заведенията наоколо бяха полу-празни, но пък сувенирния магазин беше пълен с хора. Има и музей, в него са събрани неща свързани с почитта към свети Николай, например малък замък със скъпоценни камъни – подарък за Бари от Елизабет Първа, който за времето си очевидно е бил много скъп и направен от голям майстор. Катедралата работи всеки ден и ние отидохме и на следващия ден, просто да поседим. Беше прекрасно. Обичам свети Николай.
Качвам и много снимки, от които да добиете представа. Пиша този пътепис, за да ви подсетя, че в неделя е 6 декември- Никулден. Не е важна рибата, нито трапезата, важен е символа на този празник. Не чакайте Коледа, а се огледайте и намерете около себе си човек, който се нуждае от помощ. Може да е сандвич, може да е дреха, може да е чаша чай и разговор – всичко, което ще е мехлем за една изстрадала душа. Направете го и ви обещавам, че ще се почуствате по-добре самите вие. Пътя към личното ви щастие минава през бездомника от ъгъла на улицата ви или от самотната възрастна съседка, която няма с кого да сподели оскъдния си хляб дори на празник.
Не чакайте дядо Коледа да ви дойде на гости.
Отидете вие.

 

Картата на стария град24а

 

Катедралата Свети Николай2а

 

Статуята, подарена от Путин. Пред краката на св. Николай има каменна плоча с надпис за какво се отнася и от кого е.4а

 

3а

 

Арка към стария град5а

Извън стените на града, на 100 метра от тях11а

 

9а

 

Паркиране по италиански12а

 

Площадът вечерта, в средата е заведението с пандзеротитата6а

 

7а

 

8а

 

Първата сватба13а

 

15а

 

Статуя на Св. Николай 26а

 

Колоната от Мир в криптата на св.Николай. Казват, че помага за сбъдване на желанията27а

 

Тук почива св.Николай. Извършват и литургии вътре, но влизат само свещениците – и католици, и православни. Отварят обаче вратите понякога и човек може да поседи или да си сложи нещо на мрамора да поседи, докато той се моли.28а

Понеже на нас ни отвориха- снимахме възможно най-близко мястото, където са мощите. Поседях на мрамора, оставих и торбичката с иконите от сувенирния магазин отгоре. Щастлива съм, че можах да направя това. 29а

 

30а

 

Таванът на катедралата, заради който идват дори нерелигиозни почитатели на изкуството.14а

 

Веднага в дясно от входа на катедралата е малко помещение с голямо значение. В стъкленото ковчеже са дъски от кораба, с който са докарани мощите на св.Николай.25а

 

Втора сватба21а

 

20а

 

22а

 

16а

През средновековието в шишенцата с образа на св.Николай са сипвали отрова. За това в Италия и до днес внимават като видят такова шишенце, но за нас е добро, защото ние си го купуваме за 2 евро от сувенирния магазин. Има и специални, до 500 евро, ама за какво са ни, като съдържанието е същото.19а

 

17а

 

Трите портокала в лявата ръка на св.Николай са един от неговите символи и изобразяват трите девици, чиято чест е спасил18а

 

Показва пътя към близкия магазин за специална бира, защото се оказва, че св.Николай е патрон и на хората, които варят бира 🙂23а

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s