В Америка има планина, в която се намират петнайсет сгради. Не около нея, не върху нея — вътре в гранита. Cheyenne Mountain Complex край Colorado Springs е започнат през 1961 г. като защитен команден център за случай на съветска атака. От планината са извадени близо 693 000 тона гранит; комплексът става оперативен през 1966 г. и днес продължава да служи като алтернативен команден център на NORAD и USNORTHCOM. Публични туристически посещения няма. Всичко това е официална информация на самия NORAD.

Това е добро място да започне един разказ за конспирациите, защото тук конспирация още няма. Подземни американски военни комплекси съществуват. Raven Rock Mountain Complex в Pennsylvania също е реален и действащ; през 2025 г. US Army Corps of Engineers търси изпълнители за нов Operations Facility там, а други договори за комплекса изискват Secret-level facility clearance. Mount Weather във Virginia е друга част от тази инфраструктура. FEMA го описва като място с резервна инфраструктура, комуникации и сгради, способни да поддържат жизненоважни държавни функции при криза. През септември 2026 г. DHS публикува план за модернизация на FEMA Operations Center и Continuity of Operations building в Mount Weather за между $5 и $10 млн., а бюджетните документи за 2026 г. предвиждат още десетки милиони за готовността на комплекса.

Тоест първата врата е истинска. Въпросът е колко още врати има.

Човекът, който поставя числото 170, е Catherine Austin Fitts. И тук би било лесно или да я обявим за „разобличител“, или да я пратим при хората с алуминиевите шапки. Би било и мързеливо. Fitts има биография, която заслужава да бъде прочетена преди мнението ѝ да бъде прието или отхвърлено. Тя започва работа в инвестиционната банка Dillon, Read & Co. през 1978 г., става managing director през 1986 г., има MBA от Wharton и през 1989 г. президентът George H. W. Bush я номинира за Assistant Secretary of Housing and Urban Development и Federal Housing Commissioner. Това се намира не в собствената ѝ биография, а в президентския архив.

Тази кариера не прави всяка нейна последваща хипотеза вярна. Прави нещо друго: тя познава отвътре инвестиционното банкиране, федералните активи, ипотечните програми и езика на държавното счетоводство. Затова, когато сочи финансов документ, си струва първо да погледнем документа.

И точно там историята започва да става странна.

През 2016 г. Office of Inspector General на Department of Defense публикува одит на Army General Fund. В него пише, че за финансовата 2015 г. Army и Defense Finance and Accounting Service не са успели адекватно да подкрепят $2,8 трилиона journal voucher adjustments само за третото тримесечие и $6,5 трилиона year-end adjustments. Одиторите сочат дефекти в системите, недостатъчна документация и проблеми при компилирането на финансовите отчети.

Тук трябва да спрем, защото точно от тази точка интернет обикновено прави скок от счетоводство към трезор с изчезнали банкноти.

$6,5 трилиона unsupported accounting adjustments не означава $6,5 трилиона откраднат кеш. Journal voucher е счетоводна корекция; една и съща стойност може да преминава през множество записи, да бъде прехвърляна, обръщана и поправяна. Такива корекции могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Washington Post например правилно отбелязва при анализа на известното число от $21 трилиона, че една и съща сума може да бъде отчетена многократно и че самите Skidmore и Fitts не твърдят, че целите $21 трилиона представляват една купчина тайно похарчени пари.

Но обратната крайност също е удобна: щом това не са $21 трилиона банкноти в камиони, значи всичко е наред. Точно това документите също не позволяват да кажем.

Откъде идват $21 трилиона

Когато икономистът Mark Skidmore от Michigan State University чува Fitts да говори за $6,5 трилиона неподкрепени корекции само за една година, първата му реакция е, че тя вероятно е сбъркала billion с trillion. Проверява. Числото се оказва истинско. После той, студенти и Fitts започват да събират подобни данни от официалните Inspector General reports на Department of Defense и HUD. Така стигат до приблизително $21 трилиона unsupported or undocumentable journal voucher adjustments за периода 1998–2015. Michigan State University сам публикува историята на проучването, а Solari събира използваните документи.

И тук можем да поставим четири различни твърдения едно под друго.

Официалните доклади действително съдържат необичайно огромни неподкрепени счетоводни корекции. Това е факт.

Skidmore и Fitts смятат, че мащабът и повторяемостта им заслужават сериозно обществено разследване. Това е обосновано мнение.

Числото от $21 трилиона не доказва, че точно толкова пари са били откраднати или тайно похарчени. Това също е факт.

А връзката между тези корекции и огромна тайна подземна инфраструктура е хипотеза, за която публично доказателство засега няма.

Интересното е, че счетоводният проблем не е изчезнал. Пентагонът започва пълни department-wide financial audits през 2018 г. и до 2024 г. получава disclaimer of opinion седем поредни години. За FY2024 одиторите установяват 28 material weaknesses, а GAO отбелязва, че DoD отчита над $4,1 трилиона активи, без да може да предостави достатъчно надеждни доказателства за целия баланс.

През 2026 г. картината остава сходна. GAO казва направо, че Department of Defense никога не е получавал clean department-wide audit opinion. За FY2025 броят на общите material weaknesses пада от 28 на 26 — напредък има, но GAO го определя като ограничен.

Тоест, три десетилетия след първите големи предупреждения, проблемът с финансовата проследимост не е стара конспиративна легенда. Той е действащ одиторски проблем.

И точно когато човек си мисли, че тук историята вече е достатъчно странна, идва SFFAS 56.

През 2018 г. Federal Accounting Standards Advisory Board приема стандарт, озаглавен Classified Activities. Причината е проста: нормалното финансово отчитане понякога може да разкрие класифицирана национално-сигурностна информация. Затова SFFAS 56 позволява в определени случаи информацията в публичните федерални финансови отчети да бъде модифицирана, позволява компонент да бъде изключен от една reporting entity и консолидиран в друга, а при някои разрешени модификации може да се промени дори представеният net result или net position. Част от правилата как точно се прилага това остават класифицирани и са достъпни само на хора с необходимия clearance.

Това не доказва двойно счетоводство за тайна цивилизация.

Доказва нещо далеч по-прозаично и затова по-интересно: самата американска счетоводна система официално признава, че пълната финансова картина на класифицираните дейности и публичната финансова картина могат да се различават.

И тогава се появяват 170-те

През 2025 г. Fitts разказва пред Tucker Carlson, че между 2021 и 2023 г. тя и неин сътрудник прекарали две години в събиране на публични данни и твърдения за подземни съоръжения. След това опитали да оценят мащаба им.

Точно тук е важно да чуем нейното собствено уточнение, което вирусните постове почти винаги пропускат:

“This is totally a guess.”

„Това е изцяло предположение.“

Тяхната оценка е 170 подземни и подводни бази в и около Съединените щати, плюс предполагаема транспортна мрежа между тях. Когато Carlson пита каква би била целта, Fitts посочва две възможности: дейности, които трябва да останат тайни, и инфраструктура за оцеляване при събитие близо до изчезване на цивилизацията.

Следователно „170“ трябва да стои в материала ни точно там, където го поставя самата Fitts:

не като разсекретен инвентар, а като нейна приблизителна оценка.

Това всъщност работи в нейна полза. Тя не казва „имам списък от Pentagon“. Казва: събрахме наличното и предположихме. Човек може да смята предположението ѝ за добро, лошо или фантастично; границата поне е обозначена.

Говори се, че…

Говори се, че под Съединените щати има не десетина, а десетки или стотици огромни военни комплекси; че някои продължават под океана и че между тях има високоскоростна подземна транспортна система. Говори се, че част от огромните неподкрепени счетоводни корекции на Pentagon са използвани за строежа им; че вътре се развиват технологии, за които публичният сектор изостава с десетилетия — нови енергийни системи, оръжия, авиация и secret space programs. В по-крайната версия тези бази вече представляват инфраструктура на breakaway civilization: паралелен свят на военни, разузнаване, корпорации и икономически елит, способен да продължи живота си независимо от обществото над него. Другата голяма версия е по-мрачна: че при ядрена война, астероид, геомагнитна катастрофа или друго near-extinction event местата под земята са предназначени за избрана част от управляващия и икономическия елит, докато останалото население остава на повърхността.

Нито точно 170 действащи комплекса, нито национална подземна транспортна мрежа, нито breakaway civilization са доказани в публичния архив. Няма публична следа, която позволява да се проследят конкретни милиарди от unsupported adjustments до конкретен таен тунел или база.

Но точките, върху които тези конспирации стъпват, са реални.

Cheyenne Mountain съществува.

Raven Rock съществува.

Mount Weather съществува.

Continuity-of-government инфраструктура съществува.

Класифицирани съоръжения съществуват.

Пентагонът десетилетия има тежки одиторски проблеми.

Федералните счетоводни стандарти позволяват определена информация за класифицирани дейности да бъде променяна в публичните отчети.

И точно както при Хаваите, конспирацията рисува недоказаната линия между истински точки.

Може би затова тази история е толкова издръжлива. От обществото се очаква едновременно да приеме следното: имаме подземни комплекси, част от тях са секретни; строим и модернизираме подобни съоръжения и днес; имаме планове за продължаване на държавните функции след катастрофа; огромни части от военните финанси остават трудно проследими; при национална сигурност законно можем да скрием определена финансова информация — но моля, не правете предположения за онова, което не ви показваме.

Това е трудна продажба.

Не защото всяко предположение е вярно. А защото самата архитектура на тайната произвежда празни пространства и хората неизбежно ги запълват.

Какво още не знаем

Най-интересните въпроси остават конкретни. Как изглежда пълният списък, по който Fitts стига до 170? Колко от тези обекти са документирани съоръжения, колко са косвени сведения и колко са слухове? Има ли физически, договорни или бюджетни следи за транспортни връзки между тях? Може ли някой конкретен unsupported journal voucher adjustment да бъде проследен до конкретна класифицирана програма? Какъв е реалният ефект на SFFAS 56 върху публичните федерални отчети? И колко голяма е continuity infrastructure отвъд обектите, чиито имена вече знаем?

При някои от тези въпроси отговорът може един ден да бъде „нищо особено“.

При други вероятно никога няма да получим пълния отговор, защото самото предназначение на системата е част от него да остане класифициран.

Това е и причината да не ми се струва особено полезно да наречем Catherine Austin Fitts просто „конспиратор“. Биографията ѝ е реална, счетоводните документи, върху които стъпва, са реални, а част от подземната инфраструктура, за която говори, е реална. Когато преминава към 170 бази и свързана мрежа, тя самата признава, че предполага. Точно там и ние трябва да сменим етикета от „факт“ на „хипотеза“.

Така остава една история, която е по-интересна и от безусловната вяра, и от автоматичното присмиване.

Под Америка със сигурност има свят, който огромното мнозинство американци никога няма да видят.

Знаем имената на някои негови врати: Cheyenne Mountain, Raven Rock, Mount Weather. Знаем защо поне част от тях са построени. Знаем, че модернизацията им продължава. Знаем и че най-голямото министерство в страната все още не може да представи консолидирани финансови отчети, върху които одиторите да дадат чисто мнение.

Оттам нататък картата избледнява.

Catherine Austin Fitts поставя върху празното пространство числото 170. Самата тя го нарича предположение.

Може да е твърде високо.

Може да е твърде ниско.

Може предполагаемата свързана мрежа изобщо да не съществува.

Но вратите съществуват.

И може би най-интересният въпрос не е какво си представяме зад тях.

А колко още врати има, за които дори не знаем.