Не всяко четене е добро. Не всяка книга е невинна. В Деня на четенето говорим за думите, които лекуват — и за онези, които тихо оформят света ни.
Днес е Денят на четенето.
И докато интернет се пълни с картинки на уютни фотьойли, купчинки книги и вдъхновяващи цитати…
Аз ще кажа нещо друго:
Царят е гол.
Не всяко четене е добро.
Не всяка книга е ценна.
И не — носът ви не трябва да бъде постоянно пъхнат в чужди думи.
Да — в езика има магия, красота и мелодия.
Четенето може да даде много.
Но и да вземе много.
Езикът – най-старият филтър
(Езикът като маска, не само като мост)
Някой някъде е измислил езиците, думите и писането —
не само за да свързва хората, но и за да крие мисли зад тях.
Да внушава. Да управлява.
Да моделира реалността на другия.
Някои твърдят, че всичко писано е манипулирано.
Че историята, науката, изкуството, духовността —
са пренаписвани, филтрирани, опитомени.
Откъде черпим информация за всичко това?
От книгите.
Значи някой е използвал точно четенето, за да ни изгради изкривено усещане за света.
И това е само началото.
Много древни традиции говорят за времена и светове, в които общуването е било телепатично.
Мисъл към мисъл.
Без език.
Без място за лъжа.
Ако това е вярно, тогава езикът е измислен и за прикриване, не само за общуване.
Думи могат да лекуват.
Но думи могат и да опаковат лъжа в кадифе.
Disney и другите „приятели на децата“
(Disney – не така невинен приятел)
Disney изглежда като детска стая.
Но махнеш ли глитера, феите и песничките, отдолу стоят:
- гръцки и римски митове с окултни теми
- сценарии за жертва и контрол
- символи, за които не се говори
- „уроци“, които минават под радара
Острови за „непослушни момчета“.
Принцеси, които търгуват гласа си за „любов“.
Красавици, които свикват да живеят със Звяра —
но в замък, с подаръци, с библиотека. (Примамка – книги, иронично за днешния празник, нали…)
Детето вижда приказка.
Подсъзнанието чете зависимост.
И това също е четене.
Самопомощ, гурута и религиозни книжки
(Самопомощ? Или самозаблуда?)
Съвременната self-help литература е лъскава, обещаваща, сладкодумна… и често куха.
Книгите за „самоусъвършенстване“ обещават свобода. Често дават:
- чувство за вина („още не си достатъчно просветлен“)
- опасни практики, извадени от контекст
- обожествяване на автора, вместо укрепване на читателя
Религиозната литература?
Първата доза е безплатна и много добре написана.
После идва цената — контрол, вина, разделение „свои–чужди“.
Не всяка духовна книга е лоша.
Но нито една не е невинна.
Не всяка книга е светлина.
Съвременната художествена литература
Пазар, доминиран от:
- поръчки
- награди, които не минават през талант
- реклами, агенции и тенденции
- „задължителни“ книги
- „интелектуални трендове“
- красиво опаковани, ароматизирани плевели
И не — няма да посочвам имена.
Знаещите ги знаят.
Незнаещите лесно ще ги разпознаят.
Но позволете един въпрос:
Четете ли книга, защото искате?
Или защото „не може да не сте я прочели“?
Четете ли с огромно усилие — само, за да останете в интелектуалния клуб, който иначе би ви изхвърлил за неподчинение?
Забранените книги – най-честният комплимент
(Забранените текстове — истинските учители)
Всяка забранена книга носи печат:
„Тук има нещо, което някой не иска да знаете.“
- Забранени евангелия
- Унищожени ръкописи
- Орфически мистерии
- Скрити архиви
- Изгорени библиотеки
- Автори, изчезнали в тишина
Най-опасната книга е тази, която казва истината
по-рано, отколкото е удобно.
Историята и науката – неутрални ли са?
Победителите пишат хрониките.
Империи горят библиотеки, за да остане само „правилният разказ“.
Научни теории се приемат или забраняват —
не според истината, а според интересите.
Историята на науката е:
- редактиране
- заглушаване
- забравяне
- удобни „факти“
- неудобни открития, изчезнали в чекмеджета
Нищо, което идва от книги, не е абсолютно чисто.
А „класиката“?
(Класиката: истина или привилегия?)
В древността писането е било лукс.
Писатели – тези, които са можели да си го позволят.
Читатели – малцина.
Жените – почти невидими.
Колко древногръцки писателки знаете?
Една Сафо.
Колко други никога не са били допуснати до перото?
Дори „класиката“ е извадка —
поглед на малцина, представен като истина за всички.
Четенето като отворена врата — не като идол
Четенето не е лек.
Не е задължение.
Не е морална титла.
Не е доказателство за интелект.
То е врата.
Когато четете, вие:
- отваряте съзнанието си за света на друг човек
- позволявате на неговия глас да говори вътре във вас
- пускате страховете и вярванията му да стъпят в душата ви
Това е огромно доверие.
И е глупаво да го давате автоматично, само защото това е „книга“.
Може и да е капан.
Какво да правим?
Както с храната, музиката, приятелствата —
с книгите важи едно:
Усет.
- Ако книгата ви прави по-празни — затворете я.
- Ако авторът ви презира — не му дължите страници.
- Ако четете само „защото трябва“ — спрете.
И обратното:
Книга, която ви прави едновременно по-меки и по-смели…
Книга, която ви връща към себе си…
Книга, която ви говори честно…
Това е празник.
Празник, не идол
Четенето не е задължение, престиж или мания.
То е избор.
Празник.
Свобода.
Врата към свят, който вие избирате.
И градите.
Нека точно това да празнуваме днес.
Избирайте думите и книгите така, както избирате хората:
със слух към това как ви карат да се чувствате.
(Тази статия, редакцията и илюстрациите ѝ бяха подготвени с любезното съдействие на ИИ.)
vitoshaword.com 
Вашият коментар