vitoshaword.com

Има хора, които чуват музика дори в икономиката.
Един от тях е Николай Кондратиев — руски икономист, който в началото на XX век се осмелява да твърди, че световната икономика има собствени сезони.
Пролет. Лято. Есен. Зима.
И както природата, така и тя не може да избяга от ритъма на възходи и падения.

Кондратиев наблюдава дълги вълни — цикли от по 40–60 години, през които човечеството преминава почти синхронно: растеж, разцвет, застой, криза.
Той не говори само за числа — а за дух.
За начина, по който хората чувстват богатството, риска, надеждата и страха.

---

Пролет — времето на новите идеи

След войни или катастрофи идва свежият въздух на възстановяването.
Технологиите се раждат, предприемачите мечтаят, обществата вярват.
Това е времето на изобретателите и смелите — хората, които се осмеляват да садят семената на следващия подем.

След Голямата депресия (1929–1933) светът се събужда именно така — разтърсен, но готов за рестарт.
САЩ и Западна Европа излизат от пепелта на кризата чрез индустриализация, строителство, инфраструктура.
Хенри Форд пуска евтини автомобили за масите, нови фабрики отварят врати, технологиите навлизат в дома.
Крахът не е само разрушение: той е ново начало за онези, които умеят да чакат.
Тези, които са запазили кеш, вяра и хладен ум, изкупуват активи на безценица и поставят основите на следващия икономически подем.
Пролетта винаги идва — но само за тези, които не са забравили как се оре студена земя.

---

Лято — разцветът

В средата на XX век идва лятото на света.
Петдесетте и шейсетте години са златното време на САЩ и Западна Европа — производство, технологии, автомобили, джаз и безкраен оптимизъм.
Появява се средната класа, рекламата, телевизията, пластмасовата утопия.
Младите семейства купуват къщи, икономиката расте с всяко вдишване, а потреблението става нова религия.
Американската мечта изглежда вечна.

Но когато слънцето грее твърде дълго, земята се напуква.
Петролният шок (1973) и крахът на Бретън-Уудската система (1971) вече се зараждат.
Малцина искат да говорят за тях.
Кондратиев би казал, че това са първите сенки по лицето на лятото.

---

Есен — сладостта преди студеното

Осемдесетте и деветдесетте години — нови технологии, Уолстрийт, корпоративни империи, компютърни мечти.
Еуфорията на пазарите се смесва с виртуалната реалност на новия век.
Дотком балонът (1999–2001) е типичната есенна буря — красива, цветна, кратка.
Икономиките още блестят, но растежът вече е уморен.

Инвеститорите усещат нещо вятърно в душата си.
Хората започват да спестяват повече, правителствата говорят за „стабилност“.
Това е сезонът на илюзията — когато всичко все още изглежда наред, но под повърхността земята се охлажда.

---

Зима — време за размисъл

През 2008 г. зима отново диша в гърба на света.
Кредитни балони, имоти, банки — всичко се пука.
Беше време за естествения рестарт, за прочистване, за ново начало.
Но някой реши да я задържи.
Банките бяха спасени, печатниците заработиха, парите се изляха като изкуствен сняг.
Зимата не беше отменена — само забавена.
И всяка задържана буря става по-силна, когато дойде.

Мнозина днес твърдят, че новият цикъл — неизбежният „рестарт“ — е изчислен около пролетта на 2026 г.
И не защото звездите го казват, а защото числата, ресурсите и напрежението на системата сочат натам.

---

Човекът, който чу музиката

Николай Кондратиев — роден през 1892 г. в Кострома, възпитаник на Петербургския университет.
Вярвал, че икономиката не е хаос, а жива система, която диша.
В своето изследване „Големите цикли на конюнктурата“ (1925) той обяснява, че подемът винаги води до пренасищане, а кризата — до пречистване и подновяване.
Когато Сталин идва на власт, идеята за естествена цикличност звучи опасно: тя показва, че никой не може да управлява икономиката вечно.
Кондратиев е арестуван през 1930 г., лежи в лагер, а през 1938 г. е разстрелян.
Един човек, който се опитал да обясни света чрез сезоните — загинал от студената зима на системата.

---

А днес?

Светът отново трепери на границата между зима и пролет.
Инфлация, геополитика, дигитална лихва, изкуствен интелект — всичко се движи с темпото на буря, която търси равновесие.
Но, както винаги, под снега има живот.
Ще дойдат нови хора, нови идеи, нови начини да създаваме стойност.

Парите също имат сезони.
Но любовта, щедростта и светлината — не.
Те са вечната валута, която никога не се обезценява.

---

Послеслов от мен

Не съм икономист и не съм фаталист.
Но има сезони, които няма как да не забележиш — и когато вятърът се обръща, човек трябва да има не само чадър, а и компас.
Пиша това не като прогноза, а като напомняне: всичко във Вселената диша на вълни.
След всяка зима идва пролет.
Въпросът е — ще си готов ли да я посрещнеш?
Подавам ви два линка за видеа, слушането на които ме вдъхнови да ви напиша горната (нетипичната за моите интереси и блог) информация.
Линк на български
Линк на английски