Некои изборни съображения от Острова: за двата пръста, прозорците и джуджетата

Идват избори в Обединеното Кралство. Или току-що минаха – зависи кога четете този материал. Политиката избягвам и не ме вълнува, защото от такива като нас нищо не зависи и си е загуба на време да я следя. Всеки, който ви каже, че нещо зависи от обикновените хора в политиката – или ви лъже, или просто ви се подиграва. Подкрепям Марк Твен, който казва, че ако изборите решаваха нещо – отдавна щяха да са ги забранили.

И аз неволно ви излъгах, простете, нека се поправя: политиката не ме интересува, освен ако се отнася до Justin Trudeau – той е прекрасен и обича да си сваля ризата накрая на речта, ах… Ако си направите труда да натиснете нежно синьото му име в линка, който си направих труда да ви дам, даже ще видите как се труди политически.

Днес обаче ми дойде една муза да изкажа некои съображения относно некои не-политически островни въпроси.

1. Двата пръста. На Острова те имат силата и влиянието, значението и мощта на средния пръст за останалата част от Европа и по-голямата част от света. Никой не знае защо точно това е знакЪТ за изказване на искрените чувства в тези отделени от останалото човечество задЛаманшови морски ширини. Едни говорят, че това са двата пръста, които английските стрелци показвали на френските врагове, които искали да ги сложат под френско робство (100 годишната война 1337 -1453).

did-you-know-12-638

Били времената в зората на военната индустрия, не бил донесен още дори барут от Китай и се налагало да се бият първобитно с мечове, лъкове и стрели. И когато французите все пак успявали да заловят някои островни бойци – те им резвали безмилостно показалеца и средния пръст и на двете ръце, за да не могат повече да държат лък, да опъват тетива и да пускат стрели. Сега може да ни се вижда смехотворно, особено на база българските спомени от чужди войски, които не-рядко включвали побивания на кол като средство за убеждаване за подчинение на новата власт, но за тогавашна Англия и нейните стрелци двата отрязани пръста си било трагедия – да си стрелец било много престижна, добре платена и добре хранена държавна служба. Пенсии и компенсации нямало, та ако ти няма двата пръста и на двете ръце – това си било равно на уволнение от армията и почти гладна смърт. Стрелците не ставали за фермери, а кой занаятчия ще вземе човек без пръсти за чирак?

И така – първите легенди говорят, че показването на два пръста към врага е високомерието, което казва – все още съм тук, цял съм и не ми пука от теб. Или същото изречение в нецензурен вариант – сами си го преведете.

В светлината на гореизложеното, нека ви покажа сега следващите снимки. Някои защищават бившия премиер Чърчил, че като човек от висшата класа той не бил знаел истинското значение на двата пръста, използвани предимно от хора от простолюдието.

Аз си позволявам да мисля обаче, че Чърчил отлично е знаел значенито на жеста. Защото е познавал нисшите класи (щом ги е управлявал така добре), защото лицето му изразява точно това, което жеста има пред вид и защото… ами защото е Чърчил, за това.

Ето един хубав сайт, където да прочетете повече за това, ако искате да разширите мирогледа си двупръстово.

Вчера, два дни преди изобрите, Островът и медиите осъмнаха с творбата на един закачливец, издигната на брега на Дувър, който гледа към Европа. Кранът си е негов-частен, това е свободна страна, има право да прави каквото си иска. Всички много се смяха – шегаджия. Аз пък само ще ви го покажа, защото не съм сведуща в политиката, за да коментирам (освен ако не се отнася за ризи, разбира се)…

Someone anonymously erected a gigantic Theresa May scaffold overnight on the cliffs of Dover flipping off the rest of Europe. (source) 1 day

2. Прозорците са много важни за Острова. Гледката може да вдигне цената на една съборетина двойно. Това какво се вижда от прозореца ти може да ти даде ясна представа в коя социална група се намираш реално, независимо от това, което е в главата ти или банковата ти сметка.

През 1696г. на Крал William III му дотрябвали допълнителни пари. Това с допълнителните пари е зараза сред властимащите, която се проявява веднага, щом сложат короната или седнат в премиерското кресло. Справки – сами си намерете. Та тоя крал умувал, мислил и решил да обложи хората с данък според броя на прозорците, които къщата им има. Сигурно е изпляскал с ръце от радост колко е умен, когато устата на някой от съветниците му го осенила с мисълта за това. Разбира се, той декларирал, че това е нещо като „данък сгради“, но хората били наясно какви ги върши. Можете да прочетете повече за цялата сага тук. Ето ценораспис, по който можете да сметнете колко би трябвало да плащате вие, ако сте живели по времето на William III и имате къщата, която имате днес:

  • no tax if the house had fewer than 10 windows;
  • 6 pence per window if the house had 10 to 14 windows;
  • 9 pence per window if the house had 15 to 19 windows;
  • 1 shilling per window if the house had 20 or more windows.

По-съществено е как народът решил проблема. Ето така – елементарно, елегантно и безкръвно, по английски:

Bath Scenery029

Колкото били по-богати хората – толкова по-висок бил този данък, но не отминавал и бедните. Това продължило до времето на Дикенс, който се разбунтувал, че даже въздуха и слънцето трябва да се плащат на държатава и понеже бил с огромен авторитет и влияние – наложило се да направят промени, благодарение на протеста му. Това станало чак през 1850г. Един обиден, умствено изостанал данък, проживял цели 155г.

Ако това се бе случило в България, веднага нихилизма щеше да зашупти в мозъците на повечето хора като Алка Залцер в чаша вода сутрин. Това обаче е Велика Британия и тук Андрешковци няма. Или по-скоро – пълно е, но не се наричат така. Или още по-скоро – хората тук не се само-обиждат при всеки удобен случай. Самоирония – да, те са я измислили, но и самоуважение – да, още повече, са правилата, по които съществуват великобританците.

3. Джуджетата са част от културата на Острова и са много симпатични. Има ги по дворове и в къщите, купуват се в различни големини, цветове, дейности и се подреждат според желанията и възможностите на притежателите си. Джуджетата са символ на чувството за хумор на островитяните.

Обичайно е да бъдат крадени и разхождани по света, а след това връщани на собствениците с албум от преживяното пътешествие и извинителна бележка. Можете да видите такива истории с видеа тук и тук.

Джуджетата имат това качество, че могат да бъдат олющени, наранени и позагубили цвят, но никога променени като поза и излъчване. Те отиват извън Острова, за да занесат неговата култура, да помогнат на другите да я разберат по един забавен начин и да заразят останалия свят с добро настроение и Великобританство. Факт е, че много градини по света вече са пълни с такива джуджета. Има изложби и състезания.

И така:

Не разбирам от политика, защото не искам. Освен ако не се отнася за свалени ризи.

Исках обаче да изкажа некои съображения, защото знам какви ще са резултатите (и) от тези избори. А те са твърде поучителни, за да си позволим да не им обърнем внимание.

Това, което Великобритания ще има след изборите е:

Безкрайно самоуважение, независимо от това кой ще води държавата. Разправии вътре на Острова против политиците и непоклатима подкрепа към всичко Британско в мига, в който напуснат бреговете на Острова.

Безкръвно неотстъпчиво саркастично неподчинение на властта, ако тя е твърде нагла в исканията си. Няколко милиона Андрешковци от всички прослойки на обществото, които не знаят, че се казват така. Иначе вече щеше да има паметници на Андрешко на всеки втори Британски ъгъл. Няма по-добър образ на не-революционното неподчинение на властта, (каквато и да е тя) от страна на малкия човек от Андрешко в световната литература. Няма и нито един негов паметник. Сами си отговорете защо.

Два горди пръста на една ръка насочени ясно към останалия свят, ако на него не му харесва каквото и да било от Острова.

И цяла друга ръка зад гърба, която ще държи здраво лък и стрела.

За всеки случай.

 

9 юни ’17:

haha

 

haha1

 

HAHA12

One thought on “Некои изборни съображения от Острова: за двата пръста, прозорците и джуджетата

  1. Chudesno e vse pak che ne vsichki iskat da uchastvuvat v politikata!
    Spodeliam napylno, i obiknoveno po politicheskite temi kazvam – „ami ako me
    biaha popitali, … ama nikoi ne me pita po vyprosa.“

    Vizh – za Justin Trudeau imam mnenie che e edin kanadski „Kalitko“, kakto
    kazvame v rodna Bulgaria. Vechno mladeesht i charoven, no ne na miastoto
    mu, shtom prodava (ili po-tochno razdava) rodnata si Kanada na muslitata i
    shokoladovite tuzemtzi, obicha geiovete, svalia si rizata i prochie za da
    pecheli populiarnost. Ne che izglezhda chak tolkova super po bez riza, de.

    Za razlika ot nego chehite, poliazite i drugi evropeiski natzii sys presni
    spomeni ot isliamskite nabezi i turskata kulturna otkazvat vsiacheski da
    priemat „zakysalite“ bezhantzi. Da ne navlizame v politicheskite vodi, vse
    pak…

    Ochakvam sledvashtia vylnuvasht ocherk?

    2017-06-07 12:11

    Like

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s