Чичо ми беше изключителен зевзек. От тия, с които като говориш около час, след това се смееш и на показан пръст през остатъка от деня. Ръсеше смехории една след друга и лафове, които да си записваш. Никога не знаех кои са негови и кои е заел от някъде, защото и да ги чуеш от друга уста – те просто не излизаха по същия начин. Особено, когато си да кажем на 9. Понякога чичо ми ходеше и на работа, но не съм сигурна и до днес каква беше тя. Спомням си обаче как си идваше за почивните дни на село, където баба ми ме гледаше през лятото. Наливаше си от виното на дядо още с влизането, сядаше под асмата със зареян към отсрещния баир поглед, клатеше глава на някаква своя мисъл, прехапал долна устна само от едната страна и почти сериозно ми казваше:

– Малка си, но знай, детенце – там, дето свършва бозата, чак там почва Европа. Запомни го от чичо си това.

И аз го запомних.

Запомних най-вече защото беше безкрайно необичайно да хванеш чичо ми сериозен. За да проумея самия смисъл на казаното обаче, ми трябваха няколко десетилетия жизнен опит.

Пораснах и взех да пътувам, къде по малко, къде по повече. Минавах много пъти през много граници, но една с особена важност – сръбско-унгарската граница.

Сегед е много приятен град, през който съм минавала многократно, но никога не съм спирала, за да разгледам. Миналата есен реших да поправя този пропуск. Вероятно не беше идеалното време, имайки пред вид колко удавен в емигранти е пограничния район между Сърбия и Унгария, но за изчистване на това положение перспективи скоро няма, тъй че решихме да намерим място да преспим два дни някъде, за да можем да пообиколим.

Сегед е очарователен за разходка, особено вечер. Няма много хора, всичко е чисто и осветено. Основните булеварди в центъра са пешеходни, места за паркиране се намират, а кафетата и като дизайн, и като меню са приятна смесица между виенска сладкарница и парижко улично кафе.

Няколкото университета в града: Attila Jozsef University, Ferenc Liszt College of Music, Gyula Juhasz Teacher Training College и the College of Food Technology and Engineering са се обединили през 2000г. в University of Szeged. Университетът може да се похвали и с преподаване на чужди езици, както и с отлични медицински, зъболекарски и фармацевтичен факултети. Ето входа на медицинския:

Pride of Szeged е специален вид червен пипер, който се се произвежда в района и се продава по цял свят, но с особен успех се ползва зад океана. Видяхме хората, които обработватваха полето в околностите на града през тази късна есен; предполагам част от тях са поддържали посевите и обработката именно на този толкова важен продукт.

Сегед е залят от изключително тежко наводнение през 1879г. Много хора загиват, а повечето обществени сгради и домакинства са унищожени – останали незасегнати едва 300 от 6 300 постройки. Възстановен с помощ, пари и общите усилия на повечето големи европейски градове, Сегед придобива нов, модерен вид. Жителите му дават обет да изградят катедрала, с надеждата, че това ще попречи на подобни събития за в бъдеще. В града имало останки от много стар храм, посветен на свети Димитър. Върху него изградили тази катедрала, успели да я завършат през 1930г.

Богородица е закрилницата на Унгария, а Стефан I Унгарски е първия официално коронован крал – бил е унгарския Борис I Покръстителя и цар Петър Миролюбеца в едно. Толкова го обичат и уважават, че го направили светец. Приживе дарил символично на Девата короната си, с молба да пази и напътства всеки бъдещ неин носител. Сега три метрова статуята на Богородица с короната на Унгария на главата и наметалото на свети Стефан (свети Ищван) е изправена над централната входна врата на катедралата в Сегед. От двете ѝ страни са изографисани дванадесетте апостоли. Двете странични врати се наричат Война (лявата) и Мир (дясната).

В минутите на нашето посещение имаше и двойка, които позираха с голям ентусиазъм за сватбената си снимка точно преди вечерната маса.

Вечернята беше тържествена, имаше значителен брой хора, което не изглежда така на снимката. Имайте предвид обаче, че това е обикновен делничен ден, а самата катедрала е четвъртата по големина сграда в Унгария.

В дъното зад олтара е разположен един от най-големите църковни органи в Европа, поставен под N37 в актуалната престижна класация на органите в света в момента. Бил е най-големия в Европа през 60-те години на миналия век, можете да видите малко филмче за него и да чуете как звучи тук, (ще помогне, ако разбирате унгарски език).

Два елемента са много важни. Първо, обърнете внимание на статуята на „Иисус Христос на кръста в ляво“ на снимката. Тя е дело на скулптора János Fadrusz, за когото се говори, че се завързал на кръст, за да добие личен опит и да постигне автентичност на скулптурата си и изобразил Иисус със собственото си лице. Творбата спечелила Голямата награда на Изложението в Париж 1900г.

И второ – облечената в унгарска народна носия Мадона – овчарски ямурлук, носия и селски обувки. Фреската се казва „Madonna in Fur of Szöged“ и е на Ferenc Marton.

Църквата е стъпила здраво в XXIв. и усърдно използва интерактивните постижения на съвремието. Имат си монитори, високоговорители, камери, интернет-връзка и дори Facebook page.

На отсрещната страна, точно срещу входа на катедралата, се намира музикалния часовник на Сегед, изработен от часовникаря Ferenc Csúri. Часовникът отдава почит на академичното образование като два пъти на ден (12.15 по обед и 17.45 вечер) показва почетната обиколка на завършващите студенти в края на учебната година. След това пред часовника минават професорите и преподавателите, както и официалните лица от деканата. Всичко това под звуците на известната унгарска мелодия „Ballag már a vén diák…“(„На добър час, студенти“). Отделно на всеки кръгъл час часовникът свири „Szeged hírös város“ („Сегед е известен град“). За да добиете лично впечатление, можете да видите малко видео с часовника тук.

Сегед може да се гордее с още една изключителна религиозна сграда – Синагогата, която би могла да се определи накратко с една единствена дума – възхитителна. Тя е проектирана от изключителния архитект Lipót Baumhorn и построена през 1907г. В момента тече ремонт за четири милиона евро, който трябва да завърши през тази година. Размерът на синагогата с нейните 1340 места я поставя на втора позиция по големина в Унгария и на четвърта в света. Можете да видите малко видео за нея тук, заслужава си. Към края показват големите мраморни плочи, които са поставени по продължение на двете страни от вътрешната страна на входа. Те са изписани с имената на евреите, които са посещавали тази синагога, но са загинали през Втората световна война по фронтовете и лагерите. Имената са издълбани и подредени по азбучен ред. Нещо много дълбоко те докосва, когато ги гледаш или си позволиш да ги докоснеш. Не ги снимахме.

Ето нашите снимки от мястото.

Ако ви се случи да отидете в Синагога по време на служба, имайте предвид няколко основни неща – трябва да сте облечени прилично, мъжете и жените седят отделно, повечето синагоги изискват и жените, и мъжете да са с покрити глави; никога не оставяйте книгите с молитви на земята – молитвените книги са свещени, уважавайте ги; опитайте да кажете поне част от молитва, която тече в момента или поне хъмкайте, за да покажете съпричастност; никога не влизайте, нито напускайте службата, когато Арката е отворена; всички мобилни устройства трябва да са изключени – без изключение; не се разрешава пушене, ядене, пиене, шегуване и клюкарене; не снимайте по време на служба; никога не аплодирайте.

По време на нашето посещение не беше наложително да спазваме строго горните правила, с изключение на тези за приличие, защото синагогата беше съвсем празна. Имаше само едно момиче на входа, което се изненада, че влизаме и ни покани много любезно да разгледаме.

Балкончетата, на които седят жените. Чувала съм, че понякога хвърлят бонбони, за да привлекат вниманието на мъж, който ги интересува. Може да са само слухове, но много ми харесва като идея.

Имам слабост към местата с религиозна насоченост и съм посетила значителнен брой такива. Идеята, която са внедрили в синагогата в Сегед обаче, е една по рода си, много ме впечатли и невероятно много развесели.

Осветлението в цялата синагога се включва от магическа червена кутия за дарения вдясно от входа. 1 евро = 3 минути. След това всичко угасва. Ако искате да ви светне, за да си направите снимки, трябва да пуснете ново евро = нови три минути. Когато минат и те – установявате, че са крайно недостатъчни дори да стигнете от кутията до Арката (олтара), за това пускате нови и нови монетки, за да можете да обходите синагогата – без осветление рискувате да плонжирате в молитвена поза без всъшност да се молите, което си е грах в храм! Трябва да си харесате място, да направите снимки отделно на семейството си и отделно за пътепис, ако ви трябват такива. Цялото упражнение е голяма забава и струва само около 15-20 евро като цена. Накрая присядате на някоя от пейките, за да усетите духа на мястото. Така успявате да си вземете дъх от тичането наоколо и от придружаващия го постоянен смях, който не сте успели да затиснете нито за миг, и можете най-сетне да оцените молитвата в сумрак. Всички тези действия са с висок коефициент на полезност за душата и тялото. Много ни хареса. Червената магическа касичка за осветление е направо култова.

Ето таблото за информация, на което се виждат: стихотворение, преведено от иврит на английски и посветено на загиналите, за които ви казах по-горе; списък с правилата за „дарение’ и ръба от магическата червена касичка.

Вече бяхме спали при предишни посещения в Сегед, за това исках да разширим територията на познанията си. Огледах се при правене на предварителната резервация и се натъкнах на една истинска находка.

Морахалом е малко градче, с около 7 000 постоянни жители (на фона на 162 000 в Сегед). Съвсем наблизо до Морахалом има минерални бани със спа. Tози път ги пропуснахме поради малкото време, което имахме в района, но съм сигурна, че е интересно и много приятно за посещение, ако човек може да отдели няколко дни. Самият Морахалом е симпатично, спокойно място, пълно с хора, които са щастливи да живеят именно там. Нашата хазяйка например беше от Будапеща, но със съпруга ѝ, който е от Морахалом, решили, че за децата би било много по-добре да живеят в провинцията. Градчето е много чисто, подредено, евтино и приятно място да се преспи по пътя към останалата част на Европа, независимо дали вървите на изток или на запад.

Морахалом се развива с много бързи темпове. Тук може да се видат на практика добре похарчени европейски субсидии. С любезната помощ на хазяйката ни, която говореше почти перфектен английски, бяхме приятно изненадани да разберем, че именно в Морахалом са изградили park „Mini Hungary“. Сайтът е в развитите и все още няма много информация за макетите. Можете да чуете част от съществуващите аутогайдовете на унгарски, както и да видите приятно филмче, което е толкова добре направено, че на практика може да ви спести ходенето до Морахалом.

Паркът се намира в края на градчето, по пътя за Сегед и освен, че дава възможност да се прекарат няколко часа на открито на чист въздух, преподава мини-урок по история на Унгария. Всичко е в процес на развитие, дърветата наоколо са посадени наскоро, имаше много усърден градинар, който се грижеше за зеленината в парка, а служителите на касата и в кафето бяха изключително любезни. Аутогайдовете, които дават за разходката, говорят за макетите предимно на унгарски. Малко от обясненията са преведени на английски, но ни увериха, че и по това се работи. Паркът е изграден по подобие на един английски такъв, за който ви разказах преди време, но тукашния е млад и му трябва време, за да се развие и оформи.

Жълтата сграда е офисът с касата и кафето.

Сивата голяма сграда в ляво е стадион, който също строят в момента и се намира от другата страна на улицата срещу парка с миниатюрната Унгария. На покрива се виждат и строителите, които работят. Стадионът се ползва за футбол, за специалните представления с коне, които се правят, за събори и всякакви обществени изяви. Морахалом е в голям подем.

Макетът, който ви показвам пръв е на сграда, която би трябвало вече да познавате, ако сте внимавали в текста до тук. Ще ви подскажа: това е синагогата в Сегед. Построена е и изложена в мини-селището, защото е една от важните сгради за Унгария.

Макетът на замъка Буда е изработен майсторски, има много умело пипнати подробности, които се виждат. За замъка можете да прочетете на български тук, а ето го и него, висок около метър и половина в основната си част.

На мекета на Парламента в Будапеща би трябвало да има 365 кулички, за всеки ден от годината така, както на оригинала. Аз не седях да ги броя, но пък се надвесих да видя десетте вътрешни двора, които би трябвало да има. Видях около шест и си доизмислих къде ли точно из някое от 700-те помещения се намира короната и другите символи на властта на свети Стефан, за когото говорихме в началото. Много величествена сграда, а това, че е на макет помага невероятно да се оцени. Наистина е жалко, че нейния архитект Imre Steindl е ослепял и не я е видял завършена.

Ето макет на един замък, пълен с история. Казва се Castle of Eger и е бил атакуван през вековете от монголите, турците, австрийците. През 1552г. турска армия от 40 000 войници обсажда крепостта с около 2 200 защитници вътре. Турците губят, а 1 700 от защитниците оцеляват. Оригиналният музей-крепост може да се посети, на сайта на миниатюрното селище се разказва това, а на място макета изглежда ето така:

За тази францисканска църква с прилежащ манастир се говори, че е посторена от унгарския крал Ласло IV Куманина през 1278г., за да отбележи победата му над чешкия крал Отокар II на Бохемия. Църквата се намира в Братислава, а макета ѝ ме кара да се чувствам на 6, когато приказките за крале и кралици, войните и дрехите им, чувствата и обезглавяванията им ме караха да заспивам по-бързо. Интересно е, че не мечтаех да съм принцеса, а се чудех от къде хората знаят за това какво е ставало през ония времена и как разказаното е стигнало до книжката, която майка ми ми четеше. Сега се сещам, че съм била писател в латентно състояние, но не е имало кой да ми подскаже това… Така или иначе ето го макета:

В следващия замък се е родил един много важен унгарски крал Francis II Rákóczi (Ференц II Ракоци), когото считат за национален герой. Негови статуи на кон се намират пред Парламента в Будапеща и в парка „Aradi vértanúk tere“ (Площад на мъчениците) в Сегед. Имал интересен живот, сражавал се срещу Хабсбургите, имал тайни преговори в Луи XIV за вземане на страна в една от най-кървавите и продължителни войни в Европа – войната за Испанското наследство (1701 – 1714 г.). Събрал селска армия за освобождаването на Унгария от австрийците, което се превърнало в национална революция. Успява да освободи почти цяла Трансилвания и Унгария, коронясали го за трансилвански княз и държавен глава на Унгария, австрийците обаче го победили обратно и той емигрирал. Бил в Полша, където го канили за крал, но отказал. Поживял в Русия поради добри отношения с Петър I. Ходил и в Англия, но се заселил и задържал най-дълго в Турция. Опитал да получи помощ от Османската империя за възвръщане на престола си, но нещата не се получили. Починал в Цариград, а тялото му било преместено по-късно в катедралата в Кошице (сега Словакия). За него е написана „Ракоци марш“ – неофициалния химн на Унгария до въвеждане на официалния след 1823г. Берлиоз включва „Ракоци марш“ в операта си „Проклятието на Фауст“. Чуйте го тук. Аз лично предпочитам обработената от Лист версия, която се е превърнала в Унгарска рапсодия N.15, чуйте я тук. Все пак мнението ми е субективно, защото по начало препочитам Лист пред Берлиоз.

Интересна подробност в историята с Ракоци е това, че синът му Йожеф Ракоци решил да продължи борбата срещу австрийците с помощта на Османската империя. Турците го настанили с войската му в село Червена Вода, на 16км., от Русе. За съжаление той умира същата есен на 38г. възраст и е погребан в България, именно в това село, в църквата „Йоан Предтеча“. Можете да прочетете повече за това тук.

Да се види макета на замъка, в който се е родил Ференц II Ракоци е достатъчно, защото оригиналната сграда за съжаление не е поддържана подобаващо.

Вижте още малко от макетите. Надявам се това да предизвика интереса ви и да ви накара да отидете до Морахалом.

Унгарската държава уважава и цени хората си. Не задължително ги обича, вероятно е безмилостна с данъците (като всяка държава), възможно е да ги прецаква в разпределението на бюджета по места и е почти сигурно, че им налага безсмислени глоби за (кратко)временни еснафски явления като пушене, паркиране, производство и ползване на алкохол и марихуана – неща, които не са били проблем преди 200 години и със сигурност няма да са след още 200.

Уважението на държавата обаче дава възможност и дори задължава хората да уважават себе си. Това неминуемо води до уважение на хората помежду им. Това уважение ги кара да отиват до супера с вдигната глава, да се срамуват и да очакват наказание, ако извършат нещо нередно и да пият бирата гарнирана с удоволствие от живота, а не с порция полу-суров нихилизъм със салатка от прясна русофобия, поръсена със свежо-настъргано европейско разочарование. Политиката ми е дълбоко безинтересна и поддържам душевна хигиена като се държа настрана от нея. Още по-малко мога да се нарека специалист по унгарска политика. За съжаление съм полу-специалист по българска, просто защото не мога да избегна заглавията на новините по българските сайтове. Не вменявам унгаропоклонничество, но мисля, че с времето ми е все по-ясно защо Унгария продължава да е Унгария, въпреки дълговременната си опасна близост с Балканите.

На Балканите не ми върнаха ресто на една от касите на магистралата с мотива, че щом колата ми е с десен волан, то 50 цента не са ми проблем и ще оцелея и без тях. Това е унизително за касиера и обидно за мен. Оставих му ги без да му кажа каквото и да било, след като от това зависи добруването му и продължих по пътя си огорчена от много неща. В Морахалом в супера касиерката без обяснения автоматично ми подаде 1 цент ресто заедно с хлебчето, което си бях купила. Защото да не ми го върне би било унизително за нея и обидно за мен. Иначе и двете можем да оцелеем без този цент. Но не в това е въпросът.

Мисля, че те разбрах, чичо.

На унгарската граница свършва бозата.

И започва уважението.