На една закътана улица малко встрани от центъра на Париж се намира музеят на Огюст Роден. Поради конкуренция с безброй места за посещение във френската столица има реален риск да го пропуснете, а това би било наистина жалко. Музеят Роден се помещава в прекрасна сграда на възраст малко под 300 г., която се ползва много често за модни ревюта и представления. През дългата си история тя е била частна резиденция, посолство на Руската Империя, Католическо училище за момичета и хотел Бирон.

Огюст Роден е обичал това място. Когато имението е продадено от собствениците му на правителството, Роден пише специално завещание, в което подарява огромно количество свои работи на френския народ. Те се намират именно в хотел Бирон и условието на завещанието е сградата да стане Музей Роден. Правителството се съобразява с желанието на най-именития френски скулптор и приема условията на завещанието. Нека ви разходя из това приказно място с няколко снимки, повече можете да видите и на дадения по-горе сайт на музея.

Част от градината. Сградата, която се вижда насреща вдясно се намира от другата страна на булеварда и е военния музей, където е погребан Наполеон.

Входът на сградата на музея Роден.

Вътре в дясно от входа- красивото, просторно стълбище с изящен парапет.

Още нагоре по него.

Вход към стаите, които гледат към южната страна. Ако имате късмет да ви се случи и хубав ясен ден – няма да ви се тръгва от това място.

Една от западните зали на първи етаж.

Отвореното пространство между залите на първи етаж – френските прозорци дават топлина, светлина и въздух на помещенията. Чуствстваш се сякаш си на открито в градината.

А това е северният вход с касата. Опашките са постоянни, защото хората идват дори само да поседят в градината, да си донесат пикник (закуски, кафе, сладкиши), да използват пейките и да се порадват на слънцето. За непредвидливите има кафе с цени нормални за центъра на Париж.

Ние дойдохме, за да разгледаме музея и поне част от градината. Денят беше слънчев и топъл и неспирен поток посетители се точеше бавно, запълвайки всяко празно пространство. И има защо- работите на Роден са по-впечатляващи на живо в сравнение с каквито и да било снимки.

Частите на експозицията са подредени спираловидно по часовниковата стрелка из сградата, започвайки долу вляво от входа с най-ранния период от творчеството на Роден и завършвайки на най-горения етаж с последните му творби.

Роден е скулптор без специално образование, късан три пъти на изпит в Академията, отхвърлян в началото поради грозота на творбите си от артистичния парижки елит. В него е вярвал само баща му. Той е направил всичко възможно Огюст да се изучи и да може да си позволи собствен път в изкуството. Този факт сам по себе си е достатъчно основание за коленичене пред далновидността и любовта към сина му на обикновения полицейски инспектор Роден-старши.

Огюст Роден бил ценител на формите. Бил е доста късоглед през целия си живот и това му е попречило да се научи да чете добре. Всъшност, той винаги е имал затруднения с езика и с изразяването на мисълта си с думи. Затова пък е усещал и изобразявал чувствата, мислите и настроенията си с ръце. В скулптурата е имал най-голямо предпочитание към човешкото тяло, особено ръце и глава. Наемал е хора-модели, които никога не е аранжирал, за разлика от останалите си колеги по това време. Роден наблюдавал моделите си, изучавал и скицирал как се движат, как стоят или седят и от естествените им пози е получавал вдъхновението си.

Бюстът на следващата снимка се казва Дворецът с Партенона. Модел е Мариана Ръсел – италианка, съпруга на Джон Ръсел (австралийски художник, живял в Европа, приятел с Ван Гог, Моне, Матис и Роден). Роден толкова е харесвал чистите форми на лицето на Мариана, че я е канил за модел няколко пъти.

Преди век хората все още са си поръчвали фина посуда, ако са могли да си го позволят. След индустриалната революция всичко е конфекция – било евтина, било скъпа. Огледайте се и ще осъзнаете това. Все пак е чудесно, че можем да оценим запазеното от предишните времена поне в музеите.

Роден харесвал техниката асамблаж – той изработвал поотделно ръце, глави, тела (торсо), крайници и всякакви елементи, които после асамблирал (събирал и залепял заедно), за да получи една или група фигури. Понякога се е налагало съответното уголемяване или умаляване, за да се получи нужната пропорционалност. Тази техника не е приета преди Роден, но той я практикува доста често. Той налага и импресионизма в скулптурата.

Много интересна е колекцията глави на Балзак:

Както и специалният бюст на Виктор Юго. Писателят не е искал да позира неподвижно на Роден, затова го поканил в дома си да го наблюдава и да работи. Така Роден гледа Юго докато се храни или спи следобеден сън, докато пуши или пише. После скицира и работи с глина, специално донесена в дома на Юго. Били са интересни дни.“Челото страшно набръчкано, сякаш вулканично, косите в хаос приличащи на бели пламъци, излизащи от черепа му. Това беше олицетворение на съвременния лиризъм, дълбок и бурен“ казва за бюста Пол Гсел в книгата си събрани беседи „Огюст Роден – „Изкуството“. Прочетете за цялата случка повече тук.

Това е скулптурата Бронзовият век (началото на цивилизацията ни), която прави Роден известен след скандал. За тази скулптура той е обвинен, че е използвал отливки от живо тяло – толкова прецизно са изваяни детаилите. Критиците отказвали да повярват, че статуята е плод само на наблюдение от страна на Роден и работа с ръце – никакви отливки не са правени. Огюст доказал правотата си и защитил начина си на работа. Това го изстреляло към славата и засипало ателието му с поръчки. Статуята наистина е много впечатляваща отблизо. В началото в лявата ръка на фигурата е имало копие, но Роден размислил и го махнал – не искал началото на цивилизацията да е обременено с оръжия.

Освен гениален скулптор, Роден е истински мислител и естет. Интересувал се е от литература, изкуство, философия. Казвал е, че: „Ако религията не съществуваше, аз бих почуствал нуждата да я създам“. Има една знакова скулптура от края на творческия си период, която първоначално нарекъл „Ковчегът на завета“, а по-късно „Катедралата“. Това са две десни ръце на двама различни индивида. Наистина, посланието е завладяващо – с ръцете си творим съдбата си, с тях се молим, в тях лежи изпълнението на договора ни с Бога. Празното пространство между двете ръце създава атмосфера на храм. Повечето произведения на Роден са от глина, която той наслагва, вместо да отнема или оформя от едно голямо парче. Катедралата обаче е издялана от камък. По нея все още личат следите от инструментите на скулптора, двете десни ръце вероятно нарочно са оставени несъвършени и някак незавършени. Тук можете да разгледате скулптурата отблизо с интерактивната онлайн лупа. Роден е обожавал да твори ръце. Негови произведения са изложени и изучавани дълги години като макети в Медицинския Университет на Париж – толкова точно и реалистично са пресъздадени.

„Мислителят“ на Роден е вероятно една от най-известните статуи в света изобщо. В началото е сравнително малка фигура наречена „Поетът“, изобразяваща Данте Алегиери и поставена в монумента на Роден „Портите на ада“. Целият монумент е вдъхновен от „Божествена комедия“ на Данте и се намира в градината на музея Роден. Мислителят се вижда под трите фигури, наречени „Сенките“ на горната рамка (за тях – малко по-надолу в пътеписа). Портите на ада са и най-обемистия труд на Роден. Пред Портите има пейки, много хора си купуват билети само за градината и идват в музея, за да ги разглеждат, разучават, пре-рисуват и разсъждават над това изключително творение.

Мислителят заживява обаче и собствен живот. Той пораства или се смалява, в зависимост от това къде ще бъде изложен. Има го на няколко места в света, вкл. пред Пантеона, както и над гроба на Роден (по негово желание). Има го гумен, метален и на магнит в сувенирния магазин на музея. Мислителят е гол, физически здрав и обзет от дълбокомислие, което всеки тълкува по своему. Забележете идеалните пропорции и физическото спокойствие на фигурата, независимо от крайно неудобната поза – десен лакът върху средата на ляво бедро, устни до кокалчетата на горната страна на дланта, лява ръка от китка почти до лакът на ляво коляно и по продължение по ляво бедро. Опитайте се да копирате точно постановката на ръцете и тялото на Мислителя и ще установите колко трудно и неудобно е да направите това или да задържите позата задълго. За Мислителят позата очевидно е лесното нещо. Трудно е това, което изживява докато мисли.

Вероятно еднаква по слава с Мислителя е „Целувката“ на Роден. Иронично, всъшност целувка между двете фигури няма. Статуята изобразява мига преди целувката. Франческа бива омъжена насила за грозен, но влиятелен човек. Влюбва се в брат му Паоло Красавеца. Съпругът убива и двамата и те стават герои в произведенията на Данте Алегиери, чиито съвременници са. Статуята се е наричала „Франческа да Римини„, но вездесъщите критици я прекръстили на Целувката още при първата си среща с нея. В началото е поставена като малка композиция в ляво долу на Портите на ада. Впоследствие е уголемена и заживява собствен живот, както и много други творби на Роден.  Целувката е едновременно изключително еротична и съвсем естетически издържана – двете тела са голи, но никакъв неудобен елемент от голотата им не е видима за наблюдателя. Роден е сътворил шедьовъра си така, че да може да се вижда от всички страни с еднакво чувство – усещаш мига на зараждането на интимността в любовта, но реално не го виждаш, само си мислиш, че го виждаш. Вземете за пример допирът на двете леви боси стъпала на земята, за да усетите това чувство. Цялата композиция е гениална и като замисъл, и като изпълнение. Статуята изглежда жива – бял мрамор с идеално гладка повърхност на фигури в почти естествени размери. Съвършена е.

Има вариации на Целувката като размер и материал дори в самия музей, ето една:

Много важни са „Трите сенки“, които са всъшност една и съща фигура, поставена под различен ъгъл три пъти. Тези Сенки са най-отгоре на Портата, както и веднага срещу нея, но в уголемен размер. Изработката им е реверанс на Роден към Микеланджело, чиито работи е обичал да съзерцава много често в Лувъра. Сенките са тези, на които принадлежи репликата от Дантевия Ад:“Надежда всяка тука оставете“, докато недвусмислено сочат портата по-долу в монумента на Роден. От двете страни на Големите Сенки пък има и бинокли, с които да се разглеждат елементите на Портата подробно и от близо. Винаги са заети.

Сенките ги има и вътре в музея, в различен размер.

Много интересно в музея е представена връзката на Роден с Камий Клодел – една от великите любовни истории на двадесети век. Камий сама по себе си е гениален скулптор. Връзката ѝ с Огюст е подхранваща и унищожаваща творческата ѝ съдба – тя се учи от него, но и се чуства задушена. За много от творбите на Роден се подозира, че са изработени с дейното участие на Камий. Има и многократно награждаван игрален филм от 1988 за живота им заедно, както и един от 2013, който е своеобразно продължение на първия. Повече за любовния триъгълник между Клодел, Роден и съпругата му можете да прочетете тук.

В Музея Роден Камий е представена с цяла зала, като най-известаната ѝ работа е „Зрялост“. В нея тя изобразява себе си като коленичилата жена, изпускаща от ръцете си Огюст, избрал съпругата си пред Камий. Много драматично и прочуствено. Със съжаление трябва да напомним, че по-голяма част от работите си Камий унищожава сама, преди да бъде въведена в психиатрия и да изживее там забравена от всички последните 29 години от живота си, до 1943 г.

Посещението ни в Музея Роден беше един насищащ сетивата ден. Научих много за този гениален човек, видях и усетих духа му чрез творбите, които са изложени. Можете да видите Роден да се движи из сградата и да твори в три минутното филмче тук. (много ценен филм за Monet, Renoir, за Rodin 5:36мин. от записа и Degas) , Няма маска против прахта, нито предпазни очила против парчетата, които свободно летят под длетото му и се събират в гъстата му брада. Има много особен поглед.

Роден умира от студ, защото правителството не му отпуска пари за огрев. Което не им пречи малко след смъртта му да отворят Музея Роден и да генерират емоционален и финансов капитал от съществуването му и до днес.

Съдбата на гениите никога не е лека…

Триста години преди Роден поетът Филип Депорт много точно е обобщил, че :

Животът е едно бодливо, остро цвете,

красиво призори и сухо вечерта;

прилича той на сняг сред лято над света

или на кораб лек, разбит от ветровете.

Обновление 11.9.17

С мен се свързаха интересните хора от проекта artsy.net, които искат да направят световното изкуство достъпно за всеки интернет потребител. Ще дам своята скромна дан в това благо дело като им кача безвъзмездно линкове към страниците, които ме помолиха да публикувам тук в блога си.

Моля, разгледайте посветената на Роден страница на artsy.net тук и страниците им за две предстоящи изложби, посветени на Роден: в Метрополитън  в Ню Йорк и в Legion of Honor в Сан Франциско.