В Меджугорие можеш да отидеш само с покана.

Нещо четено, чуто, видяно трябва да ти обърне внимание на това място и да те привлече да го проучиш. Нещо вътре в теб трябва да те накара да пожелаеш да отидеш. И нещо от вън, от ефира да ти помогне да го направиш.

Това се случи с мен през една скорошна пролет. Видях по телевизията предаване, в което се споменаваше и за Меджугорие. Нещо ме накара да проуча мястото, нещо ме привлече и така „случайно“ се нагласиха нещата, че няколко месеца по-късно в един юнски ден се оказах със семейството си в Меджугорие. Иди проумей…

Мястото има особена вибрация. Усеща се още на влизане. Сякаш времето тук има различна разтегливост от времето в останалия свят. Според мерките на материалния свят пък може да се определи като едно добре застроено селище. Сгради от всякакъв размер, архитектура и цвят се надпреварват за вниманието и оценката на минувача. Повечето са хотели, това е и най-печелившето от туристическа гледна точка място в Босня и Херцеговина.

А историята на Меджугорие има толкова скромно начало. Преди около тридесет и пет години група разхождащи се деца виждат Богородица/Госпа (на хърватски) на един от баирите около селото. Какво точно се е случило е разказано на много места в интернет: прочетете на български език тук, разгледайте сайт за български поклонници тук, надникнете в дискусии и коментари тук и изгледайте отличен филм на ББС за началото тук (изцяло си заслужава похарченото време, много обективно изложение на събитията). Ето кадри от филма:

Децата били преследвани по времето на Тито и от властта, а донякъде и от църквата, свещеник Jozo Zovko, който им помагал бил затворен за три години, накарали ги да направят всякакви изследвания за наркотици и алкохол, детектор на лъжата, били обвинявани във всевъзможни грехове, семействата им страдали. Католическата църква не искала да реши дали срещите са истински или не. В началото само свещеник Jozo Zovko помагал на децата, самата църква била против подкрепата и насърчаването на подобни неща – църквата искала Госпа да е само в сградата на църквата, а не по баирите на селото, а и конфронтация с режима в Белград не била препоръчителна. Децата обаче следвали казаното от Богородица и се съобразявали само със сърцата си, каквото и да им струвало това. Има игрален филм с Мартин Шийн на тази тема.

Времената се променили, децата-визионери се променили, някои от тях не са най-добри приятели днес, някои имат собствени църкви в двора си, някои са построили хотели-замъци – все неща, които не изглеждат до там духовни. Едно е останало постоянно – нито за миг нито един от визионерите не е променил първоначалното си твърдение за срещите си с Богородица. И до сега няма обяснение как всички до един по време на транса могат да понесат безнаказано например светлината на греещо слънце в очите си. Няма обяснение и за отчаянието, която ги обхваща, ако срещите се разредят или спрат.

Хиляди хора се стичат в Меджугорие от първите срещи на децата с Богородица до днес. Посетителите са между милион и два милиона на година, зависи от къде черпите статистиката си. Особено много хора се събират на всяко второ число на месеца, когато едно от момичетата Миряна има и до днес срещи с Богородица на подстъпите към хълма, където са се  видели за пръв път преди повече от 35 години. Има винаги youtube видео след всяка такава среща. На 25 юни всяка година пък се отбелязва годишнина от първата среща на всички деца с Богородица. Повечето от тях се опитват да присъстват.

Ето карта на центъра на Меджугорие, за да се ориентирате по-добре кое къде е:

Ето как изглежда мястото от т.7 на схемата към църквата на открито (т.2) , когато е свободно:

Пригодения за всякакви атмосферни условия и повдигнат с няколко стъпала за по-добра видимост олтар (т.2):

Има надпис и на български:

Сградата на църквата (т.1) отпред със статуята на Госпа (т.5):

А ето как изглеждаше множеството по пейките на откритата църква на 25 юни 2015г.:

И отпред, пред църквата:

Както и пред статуята на Госпа:

Т.7 на схемата е металната статуя на Иисус, по която се стича миро. Хората се редят на опашка и бършат мирото с кърпички, за да го занесат за подарък на близки и роднини.

Статуята е заобиколена с пейки, на които човек да поседи, да си почине и да се помоли, ако желае.

Отстрани по алеята (т.8) има десетина красиви геометрични статуи, на които са изобразени сцени от живота на Иисус.

В центъра на Меджугорие има търговска улица, която засрамява подобни в много по-големи населени места. Продавачи на всякакви сувенири, кафе, книги, зеленчуци, дрехи и обувки държат цените адекватни на очакванията ми – много по-високи от качеството на предлаганите стоки, но много по-ниски от претенциите и самооценката на търговците. Сувенирът на сувенирите от всяка точка на света за мен- буркан мед например, е на цена цели 10-12 евро на 900гр. Всички буркани са изложени постоянно на слънце (много неправилно!), разлика има единствено в цвета им. Съдържанието им толкова прилича на оцветена глюкоза, че ми стана неудобно дори да ги разгледам. Има всякакви видове мед – от шипков до такъв от рози. Уникални предложения, каквито не бях срещала по други пазари до сега. Не си купих.

Другото място за поклонение е бърдото, където децата са се срещнали с Богородица за пръв път и където и до сега хората се качват боси с надеждата да им се простят греховете.

Тук е мястото, за което споменах по-горе, че Миряна се среща с Госпа на всяко 2-ро число на месеца и десетки хора идват, за да присъстват. Баирът е изключително каменист и стръмен и не е лесен за изкачване дори от млади, здрави хора. По пътя нагоре до мястото на срещата има няколко места за почивка, всички с малки пейки, статуи на Госпа или поне големи кръстове.

Освен религиозен туризъм, Меджугорие има какво да предложи и на останалите си гости. Ние лично, като големи почитатели на тениса, посетихме с удоволствие местния тенис клуб. Той се намира в парк в края на градчето и главния му мениджър е Желко Додик, брат на играещия и в момента Иван Додик. Марин Чилич също е роден и израсъл в Меджугорие. Къщата на Марин е на няколко преки надолу, а тази на Иван – на ъгъла на парка, в който има и прекрасен външен басейн, ресторант и многобройни пътеки с пейки под огромни дървета. Прекарахме голяма част от времето си в този парк и на тенис кортовете. Очаровани сме и от двете. Отношенията са съвсем европейски, всички говорят английски, религията не е приоритет при разговорите тук. Клубът работи ежедневно, има треньори, спаринг-партньори и турнири през уикенда. На сбогуване ни подариха безплатен екип на Иван Додик за спомен. Прекрасни хора.

 

Има и отлично осветление за вечерни сестии.

Интересна туристическа забележителност е етно-селото, което се намира на 7 км от Меджугорие. Тук можете да научите повече за традиционния начин на живот на хърватите от миналото. Има улица на занаятчиите с работилнички и магазинчета. Можете и да се подслоните, ако обичате фолклорните преживявания. Научете всички подробности, които ви интересуват тук.

Къщите за живеене са заобиколили малко хълмче, на което е разположена църквата на селцето. Всичко е устроено така, че да изглежда натурално.

Има и малко езеро, както и заведение с кафе, ресторант и детски кът. Спокойно е и много свободно. Повечето хора са заети с дейности в самото Меджугорие.

Определено в района има някакви вибрации, различни от обичайните. Останах обаче със смесени чуства към Меджугорие.

От една страна съм много огорчена от комерсиализирането, на което станахме свидетели. Всички са намерили начин да изкарат лесни пари от туристите и дори не крият, че това е основния им поминък. Семейното хотелче, в което спахме, имаше голяма градина с много плодни дръвчета. Съдържателите бяха семейство здрави хора на средна възраст с пет деца, двете най-големи от които почти пълнолетни. От всички работеше само майката – имаше фризьорски салон с цени по-високи дори от тези в близкия Мостар. Останалите нямаха постоянно занимание. За седмицата на нашия престой ние бяхме единствените гости на хотела, предвиден за около 30 човека. Установихме от наблюдения и разговори, че Меджугорие е царството на празните семейни хотели. Статутът „туристическа столица на Босня и Херцеговина“ няма как сам по себе си да храни това семейство – трябват постоянно и клиенти, каквито нямаше дори в този много силен юнски период. Въпреки  всичко това градината на нашия хотел беше съвсем запусната. Ясно, че не всеки желае и може да се занимава с градинарство, но е грехота да не се съберат поне плодовете от отрупаните смокини, кайсии и джанки – всичко гниеше окапало на купове по земята около стволовете на дърветата, скрито от еднометрова трева. Това не беше изолиран случай – градините в повечето къщи бяха необработени, а хората си пазаруваха от магазините „Плод и зеленчук“. Изглежда никой вече не иска да си направи труд за работа на открито, въпреки природните дадености на района. Многото религия и многото туристи са променили местните хора, не задължително към по-добро във всяко едно отношение.

Госпа е дала на визионерите четири неща, които иска хората да правят: пост, молитва, покаяние и четене на Светото писание. По време на нашия престой в Меджугорие бяхме свидетели на ежедневни, задължителни за всеки ресторант чевермета – специалитет на района. Поне 30 агнета отиваха за храна само за ресторантите, които ние успяхме да преброим. Молитвата е ежедневие в Меджугорие, но дали е ежедневие в живота на всеки молещ се и след като си тръгне от това място? За покаянието и четенето на светото писание не е моя работа дори да гадая – всеки може сам да прецени за себе си това.

От друга страна много ми хареса това, че Меджугорие е място за всички добри хора – католици, православни, християни от всякакви течения на вярата, както и мюсюлмани, които по начало много уважават Богородица, а дори и любопитни скептици и атеисти. Повечето идват в Меджугорие, за да се молят на Госпа. Всички вярват, че тя ще чуе молбите им. Редовното ѝ появяване и добрите чуства, които засвидетелства на хората ги кара да се надяват на нейната благосконност. Меджугорие е място за хора, които искат да благодарят или да помолят за нещо, понякога за чудо – за себе си, за близки, за приятели. След престоя си тук някои хора се променят до неузнаваемост, без задължително да са го искали или очаквали.

Най-същественото, което хората правят обаче идвайки в Меджугорие е това: те приемат поканата и изпълняват молбата на Богородица да се присъединят към миротворците на света.

Истината, която аз осъзнах е, че нашия живот е много кратък и само поддържането на равновесието между добро и зло в света, в което всеки жив взема участие (съзнателно или не) има значение като резултат от нашето съществуване. Личните ни дела са само подробности от пейзажа, нищо повече. Резултатът от нашите избори и следващите ги дела ни правят или пазители на мира, или разрушители на мира. На всички нива на съществуване – в личен план, в семейните, приятелските и обществените ни отношения с останалите хора. Това е и главната дейност, в която участваме през живота си. Пазители или разрушители на мира.

За мен лично Меджугорие е мястото, където Госпа кани тези, които могат да променят света към по-добро – пазителите на мира. Пазителите на равновесието. Те са обикновени хора, не се различават от останалите в тълпата, никой не знае имената им, не са най-красивите, най-талантливите или на-умните, не са известни и никога няма да бъдат. Но те са тези, на които се крепи света. Госпа ги е избрала да работят за мира така, както е избрала визионерите си – по неизвестни за нас критерии. Когато още като малки визионерите веднъж я попитали: „Как така ние, защо ни повика, ние не сме най-добрите, защо избра точно нас?“, тя се усмихнала и им отговорила: „Аз не винаги избирам най-добрите“.

Ако след прочитането на този пътепис пожелаете да отидете в Меджугорие – направете го. Там не са най-добрите или най-светите хора. Повечето ядат агнешко, когато им е казано да постят и си купуват от магазина неща, които могат да отглеждат в градината си, но не го правят вероятно от мързел. Търговците продават надценени стоки. Има прекалено много туристи. Нещата са далеч от съвършени.

Не им придиряйте. Осъзнайте защо сте се оказали в Меджугорие.

Спомнете си писанието, което казва: „Мнозина са звани, малцина избрани“.

Самото ви присъствие в Меджугорие е избор, който сте се съгласили и сте направили след поканата на Госпа. Самото ви присъствие в Меджугорие ви прави част от избраните – независимо дали го вярвате или не. Независимо дали сте религиозен и към коя религия принадлежите. Избрани сте официално да се присъедините към отбора на миротворци.

На тръгване не си купувайте мед за ядене. Той е фалшив. И скъп.

Напълнете си буркан духовен мед. Той е истински. И безплатен.

И само за избрани.