В Британския Музей на автомобила до град Гейдон, Уоруикшиър преди дни се проведе фестивала „100 години BMW„, на който отидох със семейството си добре подготвена единствено с любопитство. Знам някои от шегите, посветени на тази марка, например снимка на шейна, под която има надпис: „Най-накрая BMW да направят нещо, което да се движи и през зимата“, както и саркастичното разчитане на абревиатурата като Big Money Waster (в превод буквално: Големия паричен прахосник). Марката обаче е с масивна репутация и понеже аз никога не съм карала такава кола ми беше интересно да разбера на какво се основава тя.

През 1916г. Kalr Rapp и Gustav Otto взели решение и през пролетта на 1917г. обединили малките си компании за производство на двигатели, наричайки новата голяма компания „Баварски моторни заводи“. Това станало в столицата на Бавария Мюнхен, а целта била да се произвеждат мотори за бързо набиращата скорост самолетна (военна) индустрия. Вземайки пред вид тези две обстоятелства, двамата учредители комбинирали цветовете на Бавария бяло и синьо с едно въртящо се витло на (тогавашен) самолет и сложили отгоре буквите на новото обединение BMW. С много малки изменения емблемата на марката е такава и до днес. Издразнени представители на компанията постоянно обясняват, че историята с витлата на самолет на емблемата са митове, но няма как да се отсъди със сигурност дали представителите са прави или митовете. Със сигурност характерната предна решетка е същата и се е запазила като част от лицето на автомобилите BMW през десетилетията. Още от самото начало произведените от BMW двигатели наистина били на най-високо ниво и самолетите, оборудвани с тях направили много рекорди за летене на нови, невъзможни до тогава височини. Всичко вървяло чудесно за компанията и за техническия напредък на цивилизацията, но Германия загубила Първата световна война и Версайския договор сложил кръст на добрия бизнес, забранявайки на Германия да произвежда авио-двигатели.

Като добри бизнесмени ръководителите на BMW решили да намерят ефекта в дефекта на ситуацията и обърнали вниманието си и производството на завода към цивилния пазар – в тези години това били предимно велосипеди и мотоциклети. Постигнали бързо голям успех и регистрирали чудесни печалби. И до днес правят такива превозни средства, макар и предимно за забавление, ето няколко модерни модела от изложението :

Хванахме един от тези мотори/колела да се движи, вижте го тук.

Показаха и моторизирано колело, което вдигна голям шум и пушек и всички бяха много възхитени. Вероятно са имали причина и основание за това. Вижте част тук.

BMW разбирали, че бъдещето е в личните автомобили и особено в икономичните семейни модели. Закупили лиценз от английската Austin Motor Company за Dixi. Това е кола-ТА, която е нарицателно за обикновените хора през 20-те и 30-те години на миналия век. Смисълът и значението на името ѝ може да се сравни (казвам го със срамежлива домакинска усмивка на уста) най-добре с това, което „Веро“ означава за течните кухненски миялни препарати в България- то ги сумира, представлява и е техен единствен и несменяем еквивалент и до днес. На изложението имахме щастието да видим един чудесен екземпляр Dixi, който беше паркиран гордо сам на върха на визуалната пирамида на достолепните класически екземпляри. За да го произвеждат, BMW закупили през 1928г. специален завод в Айзенах, недалеч от планината Тюрингия (до този град се намира замъка Вартбург, който пък дава името на симпатичния автомобил на ГДР години по-късно). BMW опитали да преименуват Dixi на BMW 303 и BMW 328, но за хората то си останало завинаги просто Dixi. Ето снимките му от изложението:

Успяхме да хванем Dixi-то дори в движение, докато демонстрираше перфектната си форма по време на малкото състезание-полигон, организирано за класическите модели. Има си и съдии.

Можете да видите видеото тук.

Паралелно с производството на Dixi, BMW участвали активно в подготовката на самолетите за Втората световна война, експериметирайки (с държавна благословия и пари) доста успешно с реактивни и ракетни двигатели. През 30-те години с нископлатен или изцяло безплатния (и против волята им) труд на работници-чужденци, военнопленници от Първата световна война и лагеристи от Dachau в BMW отново започнали производството на самолетни двигатели, с които оборудвали военновъздушните сили на Вермахта Luftwaffe. Усилията им били висококачествени и ползотворни, но недостатъчни, за да спечелят Втората световна война. Завършекът и на това военно начинание по идентичен на първия им опит начин доказало на практика на гермаците, че не е глупак този, които допусне грешка, а този, който допусне една и съща грешка два пъти. Победени и победители знаели, че гермаците ще се прегрупират и ще опитат европейска доминация по друг начин, но трябвало първо да понесат последствията от двата си неуспешни военни опита. Тези последствия (както след всяка война) означават предимно плащане на много пари. Специално за BMW нещата изглеждали тотално потъващи. Двамата главни победители Русия и САЩ разграбили мислители, инженери и техници от всяко блестящо германско производство. Обърнали особено внимание на такива заводи като BMW (част от който попаднал под руска окупация) – конфискували им всички конструктурни разработки за реактивни, ракетни и всякакви други двигатели, забранили им да произвеждат леки коли за частни лица и единствното, което им разрешили било да хвърлят око на сметката (репарацията) за плащане, чиято дължина като победители имали удоволствието да определят. Германците обаче са нация, която генетично е неспособна да разбере смисъла и за това няма в речника си идиома „да хвърлим кърпата“, за това просто кимнали, приели фактите като условие на следващата си задача и запретнали ръкави както само те умеят, за да я решат.

BMW поело своята част от следвоенната национална тежест, след като успешно доказало в съда, че няма нищо общо с фашистката идеология (Вермахта им бил просто клиент, какво да се прави – бизнес…) и всички до един от ръководството, чисти като момински сълзи, избегнали затвора. Започнали наново това, което могат най-добре – да работят. Накратко – след няколко опита улучили правилната рецепта за измъкване от кризата. Станало както в онази детска приказка за един (перверзен?) принц, който обещал да се ожени за момата, която успее да дойде при него нито облечена, нито гола, нито пеша, нито с превозно средство, нито да мълчи, нито да говори (и още няколко подобни смехотворности за условия) – смятайки, че така ще надхитри закона да бъде женен, за да наследи короната (и макар пропуснато в книжката – вероятно си направил сметката да заживее приятно с гей-приятеля си и парите от хазната дълго и щастливо?). Той не знаел за съществуването на онази умница Молгожата, която се амбицирала да стане кралица, взела рибарска мрежа, увила се с нея, разкрачила се така, че успяла да върви с един бос крак по прашния път, а с другия в каруца до самия дворец на принца, като през цялото време пеела весела сватбена песен. С две думи – била принца в собствената му игра и си заслужила короната. Така и BMW се появили като една следвоенна Молгожата, намерили си рибарска мрежа (добри адвокати), научили специална песен (ние сме невинни, но кадърни, дайте ни шанс) и даже конструирали правилната каручка за невъзможно – широкия разкрач. Каручката си има и име – Isetta, хибрид между мотор и кола, която е достатъчно лесна и бърза за произвеждане, отговаря на условията на победителите за разрешено производство, достатъчно евтина за купуване и достатъчно икономична за каране. Произведени са над 200 000 бройки, успеха е зашеметителен и бърз. Чрез нея BMW набрали и спестили парите, за да се заемат със сериозни возила.

Имаше една такава Isetta на изложението, а гордите ѝ притежатели дори обядваха в нея, вероятно, за да я пазят. Тази симпатична двойка, както и (почти) всички останали участници на изложението бяха много щастливи да бъдат снимани и дори позираха усмихнати.

В тази малка кола се сяда като на диван и вратичката се затваря  чрез дърпане на волана към шофьора. Документът на стъклото свидетелства за местата, на които Isetta се е закарала сама, както и годината на производство ѝ. Всички автомобили на изложението са в движение и успешно са минали технически преглед, иначе няма как да са тук. Правилата за движение по пътищата са много строги в Обединеното Кралство и спазването им е посигурено от безкомпромисни глоби при най-малкото провинение.

Можете да видите как Isetta се движи на полигона за класически коли на видеото тук.

Ето още малко класически модели. Най-забавното при тях е колко са горди собствениците им. Предполагам заради времето, парите и чуствата, които влагат в ремонта и поддържането им.

Още едно Dixi. Вижда се и двигателя, в който двамата джентълмени внимателно наливаха питейна вода.

Мястото на събитието беше избрано идеално. В деня на фестивала на участниците беше разрешено да спрат както на огромния паркинг на музея, така и по хълмчетата наоколо със специални карти-разрешения. Имаше няколко разпределения – на някои места се бяха наредили членовете на регионалните клубове с всякакви модели BMW,  а на други места заедно бяха застанали притежателите само на определен модел BMW. Ние се разходихме наоколо и дъщеря ми, както за всеки пътепис, направи снимките. Подбрах най-интересните и ги подредих така, както ги видяхме и ние.

Някои возят специалната си любима в автомобил, други карат любимата си да лъска тасовете на специалния автомобил с вакса.

BMW е вярна на принципа си да бъде „кола за шофьора“, за разлика от Мерцедес, която е „кола за пътниците“. За това и BMW е кола за състезания. В околностите на музея има писта за дрифтинг, където имаше малко рали на новите модели,  но от шума и пушека, който идваше от там на мен ми се отщя да отида. За това пък имам предостатъчно снимки от спрелите автомобили. По-безопасни са.

Тук продаваха някакъв нов вид ауспух, спрях да разгледам. На моя Форд-герой ауспуха е вързан и добре закрепен със здрава, дебела тел отдолу. Има нужда от нов…вероятно…Дали би му отивал е тоя…Ще му застане тамън като приложение за обработка на видео на Нокия 3310. Засмях се с глас при тази ободряваща мисъл. Продавачът ме погледна многозначително и помисли, че се радвам на видяното. Или съм пила. Отминах в усмивка Мона Лиза на уста.

Специални модели, правени по поръчка.

Много ми хареса цвета на тази.

Има и такива с DVD на облегалката за глава на предната седалка. Това е, за да имаш с какво да се забавляваш, ако гледката наоколо от кабриолета не ти е досатъчно интересна.

И един Макларън се беше промъкнал на изложението.

А наблизо – BMW отговора му.

Други интересни екземпляри:

Много модели се бяха строили чинно със себеподобните си.

Имаше сергии с всичко, което се сетите за BMW.

Имаше и няколко домашни любимеца съвсем наясно, че са дошли и ще си тръгнат с BMW. Бяха горди като стопаните си, очевидно копирайки поведението им. С радост ни разрешиха да ги снимаме, защото вероятно бяхме единствените, които им обърнаха внимание през този ден – всички други не сваляха очи от колите. Кучетата не позираха – просто така си изглеждаха, като на кучешка изложба. Попитах стопаните дали три не са им много и се записах да взема едното в случай, че решат да намалят бройката. Изглеждаше малко вероятно, но кой знае. Оставих им телефонен номер. Сигурна съм, че отдавна са го изхвърлили, но поне опитах.

Имаше и павилион, където можеше да се плати членство в националния клуб на BMW, като по случай изложението цената за годишния абонамент беше с намаление. Блузите пред павилиона бяха по 30 паунда, но ако се изчака до края на събитието в последния половин час ги продаваха на половин цена (това е стандартна практика на такива места). Ние не си купихме, защото не сме фенове на марката, а и щеше да е истинско предателство към милия ми стар Форд. Дощя ми се да имам блуза Форд, която да бях облякла. Това щеше да доведе или до смях наоколо, или до изгонване от изложението или до пъхане съчуствено на дребни монети и банкноти в празната ми пластмасова чаша за кафе.

Любителите на марката BMW са по-особени от останалите шофьори, това ми стана ясно още в първия половин час на събитието. През останалата част на деня се опитвах да разбера как точно са по-различни и какво ги прави такива. По случайност една блуза (каквато не се продаваше на фестивала) ми даде обобщения отговор. Снимана е без разрешение, но пък много успешно, браво на дъщеря ми. Любителите на BMW не стават такива, те се раждат такива и просто намират мястото си, когато им дойде времето. Притежанието на BMW е повече от хоби, страст и любов взети заедно. То е нелечима диагноза, с която хората се гордеят.

Разгледахме и музея на автомобила, но той заслужава цял отделен пътепис.

Изложението „100 години BMW“ много ни хареса. Донесе ни нови познания и затвърди старите убеждения. Видях колко много са напреднали в автомобилостроенето и се сетих защо никога не съм искала и не съм карала такава кола. Много малко вероятно е това да стане и в бъдеще. Но знам какво да очаквам на пътя, когато видя синьо-бялата емблема на някоя от другите коли. Посещението си струваше от всяка гледна точка.

За завършек на този пътепис ви качвам едно видео, в което автомобилите си тръгват от изложението само наполовина толкова шумно, колкото им се иска и могат.

Надявам се, да обърнете специално внимание на незнайно как промъкналия се на мини-парада Форд, който изчака всички BMW-та да направят това, за което бяха дошли, за да може той самия да мине така, както го правят единствено истинските звезди.

Дори и тези, които са такива само в собствените си очи.

Видео.